„Шивачки“-те разплакаха конкуренцията си

На 13 януари през далечната 1915 г. се е състояла премиерата на първия български филм „Българан е галант“ на Васил Гендов. Така уж фаталната дата се превръща в рожден ден за родното кино и се отбелязва като такъв.
На 13 януари през далечната 1915 г. се е състояла премиерата на първия български филм „Българан е галант“ на Васил Гендов. Така уж фаталната дата се превръща в рожден ден за родното кино и се отбелязва като такъв. На тазгодишния 13 януари нашият киноелит за трепи пореден път се събра в салона на Театъра на българската армия, за да оцени филмовата 2007 г. Абсолютен фаворит се оказа лентата „Шивачки“ на Людмил Тодоров, която разказва за родните реалности през годините на прехода и разплака конкуренцията си, като прибраха 5 награди - за най-добър игрален филм, за режисура, за сценарий, за операторската работа на Емил Христов и за най-добра актриса, която бе присъдена на Елена Колева. Солидаризирайки се със сюжетното трио тя символично раздели отличието си с другите две актриси във филма - Александра Сърчаджиева и Виолета Марковска. Статуетките на Людмил Тодоров бяха приети от продуцента му Петя Брайкова. Другите два филма, номинирани за първото място, бяха „Моето мъничко нищо“ на Дочо Боджаков и Боян Папазов и „Малки разговори“, създаден от Владимир Краев и Владимир Ганев. В категорията за най-добър документален филм надви „Развод по албански“ на Адела Пеева в конкуренция на „Преводачката на черно-бели филми“ на Теди Москов и „Проблемът с комарите и други истории“ на Андрей Паунов. Статуетката ала „Оскар“ за анимационен филм бе присъдена на „Парцалът“ на Анри Кулев. Той посвети наградата си на Доньо Донев. Авторът на черно- бялата анимация не скри вълнението си и сподели спомени от детските си години, които е запазил от бащата на „Тримата глупаци“. Най-очарователен за 21-членното жури на конкурса се оказа Ивайло Христов. Той грабна приза за най-добра мъжка роля в „Малки разговори“ на Владимир Краев. Подгласници в тази категория са Николай Урумов в играта си в „Моето мъничко нищо“ и колегата му Юрий Ангелов за ролята си в „Малки разговори“. За най-добър дебют беше определен екипът на филма "Валсове и танга в село Бела вода" – това са режисьорът Иван Владимиров и продуцентите Надежда Косева и Светла Цоцоркова. Министърът на културата Стефан Данаиов връчи отличията за цялостно творчество в областта на кинематографията. Те бяха присъдени на Анжел Вагенщайн и на режисьорския тандем Ирина Акташева и Христо Писков. Анжел Вагенщайн се солидаризира с атрактивния протест на Светослав Семерджиев, ректор на НАТФИЗ, който подкрепи стачката на американските сценаристи, като престоя около 5 минути на сцената по тениска и с вдигнат юмрук, от който се подаваше писалка. Ирина Акташева сподели силното си вълнение с присъстващите в залата: „Много благодаря за наградата. Същевременно изпитвам панически страх, че трябваше да я получи някой друг. Може би защото цял живот сме получавали много малко награди. Повече са били ударите и болката от спрените филми“. Въпреки проявената скромност тя изказа образцово благодарствено слово – жанр, относно който водещите Стефания Колева и Юлиан Вергов шеговито подметнаха, че ще дава уроци. За доброто настроение на гостите и публиката се погрижи джаз триото „Джей Пи три“ - Живко Петров - пиано, Веселин Веселинов - Еко - контрабас, и Димитър Семов - ударни, както и певицата Мария Илиева. Във финала на събитието присъстващите професионалисти бяха зарадвани от „финансовия“ диалог между Стефан Данаилов и проф. Александър Грозев – шеф на Национален филмов център – учредител на наградите. Двамата обявиха, че за филмовата 2008 г. от републиканския бюджет вече са подсигурени 7,2 млн. лева или с 3,2 млн. повече в сравнение с изминалата 2007-а. Новината бе посрещната с аплодисменти. След като в началото на този сезон министърът успя да ремонтира част от столичните театри и продължава да показва активна съпричастност към професионалната си колегия, може би този пост в следващото правителство трябва да бъде зает от музеен работник, читалищен деец или библиотекар. Само така след още няколко професионални съпричастности ще можем с ръка на сърцето да кажем, че и за българската култура идва краят на „дългия преход“.

Станете почитател на Класа