Ирански дисидент, фотограф, изследващ хомосексуалната и артистична общност в Куба. Да, звучи като кенгуру каращо кънки с противогаз – странно и интересно. Става въпрос за съдбата и творчество на живеещия в Канада ирански фотограф Бабак Салари и по-специално за представянето на изложбата му „Лица, тела, личности: истории от Куба“ в Червената къща от 17 до 30 януари. За Салари съдбата подготвя бързо и динамично бъдеще. Още като тийнейджър започва да се занимава с фотография и публикува работите си в няколко издания. Представянето на реалността в творбите му става трън в очите на аятоласите. Така младият фотограф се озовава за шест месеца в затвора, а за да избегне повторно тъмницата, едва на 21 години бяга в Пакистан. Оттам щастието му се усмихва и заминава за Канада, където учи в Университета „Конкордия“ – Монреал и в Доусън колеж. Така приключенското, подплатено с престижно образование, оформят от Салари документален фотограф. В обектива му през годините попадат различни актуални житейски теми, свързани с развитието и съдбата на различни общности и групи в Латинска Америка, Пакистан, Ирак, Палестина и изобщо места с отклонения в развитието според нормите на западното общество. Подобна по тематика е и представената у нас изложба „Лица, тела, личности: истории от Куба“, която гостува в Червената къща. Това е третото задълбочено изследване на Бабак Салари върху гей субкултурата в Латинска Америка. Неговите творчески търсения в тази посока започват с проекта му върху хомосексуалната култура в Хючитан – Мексико. До август 2002 г. проектът еволюира и Салари се озовава на Острова на свободата. Тук той се събира заедно с тридесет от най-прочутите кубински творци – от танцьори до драматурзи и фотографи. Авторът става съпричастен на тяхната мисия по изобличаването и изследването на границите, свързани със сексуалността и идентичността. Изложбата заслужава да й бъде отделено внимание, защото фотографиите на Бабак Салари са много повече от документални – те са детайлни, откровени, реални.