Не всекиму е дадено да достигне истината, която е отвъд онази, която човек вярва, че е истина. За този цел бащата на психоанализата Зигмунд Фройд е създал собствен метод и вероятно затова Ерих Фром е изпитвал не само респект, но и симпатии към него. Очевидно и издателство "Захарий Стоянов" демонстрира подчертан вкус към съчиненията на Ерих Фром, посветени на Фройд. Преди време Гранитски издаде "Изкуството да обичаш", "Мисията на Зигмунд Фройд", а ето че отскоро на пазара е и "Мисълта на Фройд - величие и ограничения". Изящната естетика на Фром е нещо, което няма как да научите, дори да сте възпитаник на Франкфуртското училище на критичните. Множество важни подробности дават обилна информация за отношението на Фройд към родителите, жените, съпругата, за неговата зависимост от мъжете и проблема с авторитаризма му. Критичните бележки на автора Ерих Фром насочват читателя към основния проблем: възможно ли е да се живее смислено, пълноценно, със страст към истината, ако човек не вярва, че има мисия в живота, ако не я търси. Биографът Питър Гей, признава че е твърде вероятно Фройд да е спал с балдъзата си Мина. "На Мина й харесва да обсъжда с Фройд работата му, посветена на сексуалната мотивация на неговите пациенти. Докато Марта нарича тази част от заниманията на мъжа си "порнография". В новото луксозно издание на "Захарий Стоянов" Ерих Фром не се занимава с булевардните пикантерии от личния живот на Фройд. Напротив, той представя най-важните открития на Фройд и в същото време се опитва да покаже къде и как неговият начин на мислене ограничава и понякога замъглява откритията му. Той показа опитно, че възможността за лечение лежи в прозрението в собствената умствена структура на човека и следователно в обратния процес на потискането. Това приложение на принципа, че истината освобождава и лекува, е може би най-великото постижение на Фройд, въпреки че неговото прилагане на този принцип доведе до много изопачавания и често пъти - до нови илюзии. За разлика от Фройд, Юнг и Адлер, Ерих Фром няма медицинско образование.