Съни Сънински: Ще построя мини България на пъпа на София

- Съни, защо посегна и на варненската гара? - Гарата е страшно любопитно място. Край пероните се сблъскват съдби, разминават се пътища. Гарите са част от културно-историческите паметници на България.
Доротея Николова Авангардният режисьор Съни Сънински работи върху макета на варненската гара, която ще влезе в неговия проект „България на длан“. Умалените изображения на най-известните ни паметници, създадени по идея на Сънински, от няколко месеца са на постоянен адрес: Общинския културен институт – Красно село. Амбицията на Съни е неговите творения да станат център на уникален атракцион. З а „България на длан“ Сънински получаи приза за достоен българин от Българската асоциация на регионалните медии за 2005 година. - Съни, защо посегна и на варненската гара? - Гарата е страшно любопитно място. Край пероните се сблъскват съдби, разминават се пътища. Гарите са част от културно-историческите паметници на България. Сега изработваме варненската гара, която е идентична с бургаската. След това ще изваем гарите на Пловдив и Русе. - Доволен ли си, че макетите вече имат постоянен подслон? - На мястото, където сме приютили „България на длан“, имаше дискотека. Там продаваха хероин и марихуана, а проституцията процъфтяваше. Както се казва - изгонихме търговците от храма! Дотук добре. Занапред ще пътуваме из България само ако ни поканят. След броени дни отиваме в Русе, защото сме обещали да гостуваме в крайдунавския град преди доста време. С нокти и зъби се борихме за тоя подслон. Но без подкрепата на Бойко Борисов нямаше да успеем. - Откъде тръгна идеята за „България на длан“? Двамата със Стефани Рачева измислихме всичко. Работихмеа шест месеца в абсолютна секретност. Хората, които правеха макетите, не знаеха точно за какво става дума.. Когато ги събрахме накуп, им стана ясно, че работят по един сериозен проект. В началото желанието ни беше чисто творческо - да разберем дали една сграда, намалена като обем, може да въздейства на хората. Но се оказа обратното - намалените сгради, събрани на едно място, стават твърде внушителни.. - Наясно ли си какво изживяват посетителите, след като разгледат експонатите? - Каквото и да изживяват, мисля, че е позитивно и полезно. Хората се разхождат във времето, а това поражда емоции и спомени. Без да искаш, започваш да рисуваш картини в съзнанието си. Епохи, събития, всичко ти минава пред очите. Но в крайна сметка виждат идеалната България. Няма ги кофите за боклук, няма ги непочистени улици, няма асфалт, покрит с дупки. -Как избираш обектите, които превръщаш в макети. В началото бяха бяха 9, сега са 22. - Критериите са три – национално значим обект в икономиката, политиката или културата, атрактивна архитектура и финансов партньор, който да го подкрепи. - Макетите изглеждат твърде автентични. От какво са направени? - Църквата в Несебър например е изработена от 2400 камъчета. Те са като тухлички и се лепят една по една. В Калиакра пък е вплетен материал от самото място – един специфичен червен камък. Плочникът на Рилския манастир също е от „автентичен“. Използваме голямо разнообразие на материали – от смоли и пластмаси до истинско дърво. - Имаш намерение да правиш атракцион „България на длан“. Къде ще се намира той? - На пъпа на София, върху площ от 5-6 хиляди квадратни метра. Но точно къде няма да кажа. Става дума за една мини България. С макети на сгради, туристически обекти и хотели, с реки и езера. Необходимо е място за кафененце, библиотека, зала за български филми, читалня. По гарите ще има и влакчета, и пътници. Идеята е след като разгледаш „България на длан“, да ти се прииска да идеш до Мелник и Рилския манастир. Едно миникопие на държавата, представено по най-добрия начин. Искам децата, като влязат в 8 сутринта, да не могат да си тръгнат до 10 часа вечерта. Проектът вече е разписан, в него отново има участие Столична община със съпортни вноски. Останалата част идва от наши собствени средства, осигурени от акционерно дружество, което сме създали. - Ти снимаш и поредица детски вълшебни приказки, която носи подобно име - „България на длан в приказки? - Това са телевизионни продукции, заснети в моето имение, на 40-50 километра от София. Там е много красиво – ливада, река и няколко старинни къщи, превърнати в павилиони. Направихме „Златка, златното момиче“, „Грозното пате“, „Момче и вятър“. Сега подготвяме „Незнайният гост“, „Кандилото“, „Опашатата звезда“. Този проект е съвместен със сателитния канал TV България.

Станете почитател на Класа