Учените отдавна се опитват да намерят отговор на загадката защо по размер Марс е наполовина по-малък от Земята, а масата му е едва една десета от земната. Като близки съседи в Слънчевата система, формирани по едно и също време, тези планети би трябвало да са с близки параметри – Марс би трябвало да е голям, колкото Земята и Венера. Сега обаче астрономите от Югозападния изследователски институт в Сан Антонио, Тексас, са стигнали до обяснение на този феномен, хвърлящ светлина и върху странния асортимент от скали и лед, който представлява астероидният пояс между орбитите на Марс и Юпитер, съобщи „Дейли мейл“.
Когато Слънчевата система се е формирала в процеса, започнал преди около 4,6 млрд. години, газовият гигант Юпитер е мигрирал към Слънцето, като по пътя си е повлякъл комети, намиращи се отвъд астероидния пояс. Когато се е върнал обратно към другия газов гигант – Сатурн, Юпитер е понесъл със себе си сухи скали от вътрешността на пояса. Цялата тази материя в противен случай би станала част от Марс, предоставяйки му вода в изобилие и достатъчно маса, за да я задържи с гравитационното си притегляне. Вместо това обаче Червената планета останала малка, суха и вероятно мъртва, каквато я познаваме днес.