Обратно на широкоразпространеното схващане, сблъсъците между галактиките не са единственият начин масивните черни дупки в галактическите центрове да се превърнат в свръхсилни източници на рентгенови лъчи, показва изследване, цитирано от „Сайънс“. Всъщност може да се окаже дори, че сблъсък изобщо не е необходим.
Повечето от галактиките, ако не и всички, са приютили в центъра си черна дупка, милиони или дори милиарди пъти по-масивна от нашето Слънце. Само някои от тези свръхмасивни черни дупки обаче се превръщат в така наречените активни галактически ядра. Доскоро повечето астрономи смятаха, че тези ядра се активират, когато при сблъсъци между галактики огромни количества газ и дори цели звезди се насочат към централната черна дупка, обясни Алексей Финогенов от германския Институт по извънземна физика „Макс Планк“. Той и колегите му изследвали стотици галактики и стигнали до извода, че междугалактическите сблъсъци само понякога играят роля за активирането на галактическите ядра. В рамките на петгодишно изследване астрономите събирали данни за 600 активни галактики в добре изследвана част от небето в съзвездието Секстант, която от Земята изглежда десет пъти по-голяма в сравнение с пълната Луна. Светлината, която достига до нас от тези галактики, е на 11 млрд. години. Оказало се, че повечето от активните галактически ядра, дори и най-старите, които са се образували още в етапа на ранната Вселена, когато галактиките са били скупчени още по-наблизо, не са предизвикани от междугалактически сблъсъци. Учените установили, че ядрата, най-ярки източници на рентгенови лъчи, били открити в масивни галактики, които включвали големи количества тъмна материя. Въпросната невидима материя допринася за масата на галактиката и увеличава гравитационното й привличане. Резултатите показват, че черните дупки в центъра на галактиките са подхранвани от процеси в самите галактики, категорични са учените.