Меркурий потъмнял от кометни бомбардировки

Американски изследователи са се опитали да установят защо Меркурий отразява толкова малко светлина – значително по-малко от Луната, например.

Меркурий е най-близката до Слънцето планета и на неговата повърхност има сравнително малко желязо, което изключва вероятността за възникване на такъв визуален ефект от присъствието на наночастици желязо, които се смятат за най-разпространените агенти, предизвикващи потъмняването на космически обекти.

Учените моделирали ситуация, при която породи, богати на въглерод, може да са попаднали на повърхността на Меркурий заедно с комети. След това изследователите провели лабораторен експеримент, в хода на който „стреляли" със захар по парче базалт за потвърждение на своята хипотеза. Статията с изводите е публикувана в сп. Nature Geoscience.

Резултатите от изследването потвърдили предположението, според което Меркурий постепенно се е оцветил в тъмни тонове в резултат на продължили милиарди години удари на комети. Както смятат учените, периодични неголеми взривове на богати на въглерод метеорити са напълно достатъчни, за да се получи необичайният тъмно-матов вид на планетата, който се наблюдава днес.

Според Меган Брук Сиъл (Megan Bruck Syal) от Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор" (САЩ), водещ автор на изследването, отдавна се изказва идея, според която повърхността на Меркурий, която някога е била по-светла, е потъмняла в резултат на съприкосновение със загадъчен оцветяващ агент. Но никой досега не предполагал, че значително количество от този материал може да е било доставено на планетата заедно с кометите.

Кометите представляват космически ледени късове, които са останали от времената на образуването на Слънчевата система. С приближаването към Слънцето те често започват да се рушат. Прахът, който образуват при изпаряването, съдържа високи концентрации въглерод – до 25% от цялата им маса. Именно това било имитирано в хода на експеримента със захарта.

За провеждането на експеримента учените използвали специална четириметрова пушка на полигона „Еймс" на НАСА. Учените формирали малки снаряди от захар, развиващи скорост 5 км/с, и стреляли с тях по парче базалт, напомнящ лунен камък.

Когато базалтът взаимодействал със захарта, топяща се при удара, се отделял въглерод и повърхността на минерала се оцветявал в тъмно. Нещо подобно, както пишат изследователите, се е случило и на Меркурий.

Учените отбелязват, че ако се използва обикновен пясък, то резултатите са по-малко впечатляващи. Следователно идеята им за „въглеродна живопис" трябва да бъде взета под внимание. Изглежда, Меркурий наистина се явява „оцветена" планета, коментира изследването проф. Петер Шулц от университета Браун (САЩ).

 

http://megavselena.com

Станете почитател на Класа