Сондата Parker Solar Probe завърши рекордна мисия, като направи най-близките изображения на Слънцето от разстояние 6,1 милиона километра, помагайки за изучаване на слънчевия вятър.
Сондата е открила два вида бавен слънчев вятър, които може да имат различни източници, и е потвърдила съществуването на „превключвания“ в магнитните полета.
Събраните данни ни позволяват да проучим подробно как се формира и развива слънчевият вятър, влияейки на космическото време и Земята.
По-близо до Слънцето
Следващото прелитане на короната е насрочено за 15 септември 2025 г., за да се определят източниците на бавния слънчев вятър.
В края на 2024 г. сондата направи рекорден прелет покрай Слънцето, приближавайки се до него на разстояние само от 6,1 милиона километра, припомня Канал 24.
По време на това прелитане през външната атмосфера на звездата, известна като корона, космическият апарат събра уникални данни, използвайки своите научни инструменти, включително камерата Wide-Field Imager for Solar Probe (WISPR).
Изображенията позволяват на учените да изучават подробно слънчевия вятър – поток от заредени частици, който се движи с повече от 1,6 милиона километра в час и влияе на всичко в Слънчевата система.
Слънчевият вятър е постоянен поток от електрически заредени частици, излъчвани от Слънцето.
Той причинява полярни сияния, може да взаимодейства с планетарните атмосфери и да създава електрически токове, които заплашват електропреносните мрежи и комуникационните системи на Земята.
Благодарение на изображенията на Parker Solar Probe, учените успяха да проучат как точно се формира и развива този вятър, след като напусне короната.
Сондата помогна и за идентифициране на структурните характеристики на слънчевия вятър по-близо до източника. Например, на разстояние от 23,7 милиона километра от Слънцето, космическият апарат е засякъл зигзагообразни магнитни полета, известни като „превключватели“.
Тези събития се оказаха по-чести, отколкото се смяташе досега, и според данни от 2024 г. са отчасти отговорни за образуването на бързия слънчев вятър.
Учените обръщат специално внимание на бавния слънчев вятър, който се движи със скорост от около 350 километра в секунда.
Parker Solar Probe потвърди съществуването на два вида бавен вятър: алфвенен, с малки преходи, и неалфвенен, без такива вариации в магнитното поле.
Учените предполагат, че двата вида вятър имат различни източници – може би неалфвенският вятър идва от структури, известни като шлемови стримери, докато алфвенският вятър идва от коронални дупки, хладни тъмни зони в короната.
Сондата в момента продължава мисията си, като следващото прелитане на короната е насрочено за 15 септември 2025 г.
Изследователите се надяват да получат повече данни, за да установят източниците на бавния слънчев вятър и да разберат как той преодолява огромната гравитация на Слънцето.
