Фигура на мъж, облечен като американски златотърсач от 19-и век, привлича погледите на пътуващите от Монтана за Берковица – шофьорите намаляват скорост, съзирайки самотния силует в златотърсаческа премяна. Едва при по-внимателно вглеждане разбираш, че това е манекен, изправен до табела, указваща посоката към лагер на златотърсачи, разказва "Монитор". Тръгнеш ли в посоката, указана от табелата, пред погледа ти се разкрива гледка на зрели мъже, които с детски ентусиазъм газят в бързите води на река Бързия в местността Скалите и в потоци в района и въоръжени с лопати и легени със страст ловуват за злато.
Всеки, който е чел Джек Лондон, веднага ще направи паралел с легендарния Клондайк.

Златотърсачите съсредоточено промиват пясък и се взират напрегнато в пластмасовите легенчета, търсейки златния отблясък, показващ, че са попаднали на парче благороден метал. Състезават се кой ще успее да събере най-много късчета злато, промивайки купчина пясък. И в легенчетата на най-големите майстори на промиването златистите късчета се трупат.

Река Огоста, чиито приток е р. Бързия, е сред най-златоносните в страната. Дори и тук обаче толкова злато накуп няма – от Асоциацията на търсачите на самородно злато са нахвърляли в пясъка оловни сачми, боядисани в жълто. А трескавото промиване за злато е състезание, организирано в рамките на втория национален събор на златотърсачите за тази година, провел се преди дни. Над 200 търсачи на злато от цяла България използват случая, за да покажат майсторство, да почерпят опит, да сравнят различните методи, техники и уреди, да удивят и предизвикат завист с историите си за големи находки или просто да направят първите си стъпки в златотърсачеството. А съберат ли се, неизменно се заговаря за легендите в златодобива –
например за бай Алексо Мелничаря от с. Гаганица, който веднъж намерил златно парче, голямо колкото горната част на палец.
Златотърсачите, както всички хора, чиито успех освен на майсторлък в значителна степен зависи и от късмета, са суеверни. 63-годишният Стоян Петков от Монтана с гордост показва коритото си за промиване и разказва, че го отлял от древната копанка на бай Алексо, използвал смола и плат и боядисал съда в черно.

„Така и най-малката люспа ще заблести. Що злато съм извадил с нея, само аз си знам!", хвали се запаленият златотърсач.
Златотърсачите знаят, че може и цял ден да промиваш злато, без да намериш и прашинка. И предупреждават зелените все още в занаята да не се надяват на бързо забогатяване. Мъж, пропътувал значителното разстояние от Варна до Монтанско, казва, че не бива да се мисли, че само да нагазиш във водата и на секундата в легенчето ти ще се повия злато – самият той промива вече часове наред и все нищо не е уловил. Въпреки това обаче скоро отново нагазва във водата, защото прихванеш ли веднъж „златната" треска, всеки свободен ден прекарваш в промиване за злато. А на събора всички идват макар да знаят, че само на единици щастието ще се усмихне и ще си тръгнат, отнасяйки късче злато, отмито от водите на р. Бързия.

Все пак тези, чиито лов се оказва неуспешен, се утешават, похапвайки от трите агнета на чеверме и отпивайки студена бира, приготвени за вечерта след състезанието. И планирайки бъдещи походи в търсене на злато.

Изнасят лекции в помощ на науката
„Всяка година организираме събори. Изнасяме лекции, правим демонстрации и популяризираме този древен занаят", казва председателят на БАТСЗМ Кирил Стаменов. И в програмата на събора са предвидени лекции на историци и геолози, посветени на златодобива в района през вековете и на възможностите за ръчен златодобив сега. Асоциацията вече е организирала няколко семинара, на които професори и доценти са изнесли лекции по геология и металознание. Любителите на лова на злато разказват, че обединяват усилия с учените от Българска академия на науките, като златотърсачите са амбицирани да помогнат на българските учени а бъде актуализирана геоложката карта на страната.

Самият Стаменов спокойно може да влезе в ролята на лектор на някой от семинарите – едва ли има нещо за златодобива, което да не знае. И с часове може да разказва за местата в българия, където има златни жилки, както и за златодобива в миналото – още траките са добивали благородния метал, след това същото са правили и римляните. Той не е съгласен, че златото, с което са изработвани накитите и съдовете, откривани по нашите земи, е внасяно отвън и твърди, че от Космоса са видени големи златни залежи под Пирин и Рила, където има благороден метал на стойност трилион долара.

„Ние не сме иманяри", категорични са златотърсачите, които не крият възмущението си от това, че някои ги слагат в един кюп ведно с престъпниците, които незаконно продават ценности с археологическа стойност. Членовете на Асоциацията на търсачите на самородно злато напомнят, че от 2001 г. промени в Закона за подземните богатства разрешават търсенето на злато по руслата на реките.

С леген и металдетектор срещу безработицата
„В Северозападна България има много злато, то може да спаси хората от мизерията", убеден е Кирил Стаменов, създател и председател на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити (БАТСЗМ). Златотърсачите недоумяват как може млади прави мъже да висят с часове в кръчмите, редейки се същевременно на опашки за помощи от държавата, вместо да вземат едно легенче, лопатка и кирка и да тръгнат да търсят злато по реки и потоци и между скалите.

Андрей Колев е пример как златотърсачеството от страст и хоби може да се превърне в начин на прехрана ­ изобретил е и вече произвежда пластмасови корита за промиване, малки и големи драги. На всеки, който проявява интерес, Андрей Колев разказва как е създал специален пластмасов леген за промиване. За тертип използвал дядовите му копанки за промиване на злато, но бизнесменът впрегнал и модерните технологии, като използвал компютър, за да осъвремени легена за промиване и сега с нескрита гордост уверява, че попаднал в ръцете на опитен златотърсач, модерният леген е много по-ефективен от останалите модели. Начертал е и карта с над 40 златни находища в Северозапада и я пуснал в интернет – иска колкото може повече хора да се запалят по златодобива.