„Когато говорим за изменението на климата и неговото влияние върху здравето, обикновено се фокусираме върху компрометирането на реколтите заради зачестяващите природни бедствия – горещи вълни, суши, наводнения,“ обяснява експертът по климат и здраве Зорница Спасова пред "Телеграф". „Това несъмнено води до риск от недохранване, ако не успеем да ограничим глобалното затопляне до безопасни граници.“
Но парадоксално, в период, когато масов глад все още не е настъпил, учените установяват друга връзка – климатичните промени могат да стимулират затлъстяването. Спасова подчертава, че тази връзка е двупосочна.
Как топлата атмосфера допринася за наднорменото тегло?
„При по-високи температури тялото изразходва по-малко енергия за поддържане на постоянна температура,“ отбелязва тя. „Около 10% от енергийните ни запаси отиват за термогенеза. Логично, при по-топъл климат разходът на енергия намалява. В резултат хората с еднаква калорийна консумация са по-слаби в студени региони и по-пълни в топли.“
Освен това, изследвания на Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина показват, че хората с наднормено тегло отделят повече въглероден диоксид, тъй като консумират повече храна и изразходват повече енергия за придвижване. „Изчислено е, че човек с наднормено тегло генерира около 1 тон CO₂ годишно повече от този с нормално тегло,“ казва Спасова.
С увеличаването на броя на хората със затлъстяване расте и необходимостта от повече храна, което стимулира селскостопанското производство. „Агросекторът вече е отговорен за около една трета от глобалните емисии на парникови газове,“ уточнява тя.
Транспорт, гориво и затлъстяване – скритата връзка
„Затлъстяването увеличава и въглеродния отпечатък чрез транспорта,“ посочва Спасова. „По-тежките хора изискват повече гориво за придвижване на телата си. Това води до допълнителни 0,4-1 гигатона парникови газове годишно.“
Тя разказва, че някои авиокомпании вече обсъждат въвеждането на допълнителна такса за по-тежки пътници. „Това не е само заради пространството, което заемат, но и заради по-голямото количество гориво, необходимо за транспортирането им.“
Екстремни горещини и заседнал начин на живот
„Климатичните промени създават още едно предизвикателство – намаляване на физическата активност,“ продължава Спасова. „Горещите вълни, мръсният въздух и екстремните явления като наводнения и градушки карат хората да остават на закрито.“
Липсата на движение води до заседнал начин на живот и натрупване на излишни килограми. Спасова подчертава, че през 2003 г., когато Европа бе ударена от силна гореща вълна, смъртността сред възрастни хора с наднормено тегло е била двойно по-висока.
Как климатичните промени влияят върху достъпа до здравословна храна?
„С увеличаването на екстремните климатични явления, цените на плодовете и зеленчуците ще се повишат. Това ще затрудни поддържането на здравословна диета,“ предупреждава Спасова.
„Когато пресните храни поскъпват, хората се ориентират към по-евтини и по-калорични продукти – преработени храни, богати на захар и мазнини. Това е директен път към затлъстяване и диабет тип 2.“
Месото, климатът и затлъстяването
„С увеличаване на благосъстоянието, глобалната консумация на месо също расте,“ отбелязва Спасова. „А това съвпада с нарастващите нива на затлъстяване.“
Проучванията показват, че диетите с по-малко месо – като средиземноморската – намаляват емисиите на парникови газове със 72% и намаляват риска от затлъстяване.
Топлинният стрес и здравето: Горещите вълни – невидимият убиец
„Горещите вълни са най-смъртоносното метеорологично бедствие, но ефектът им често се подценява,“ подчертава Спасова. „В България годишно загиват около 1100-1500 души заради горещини – до три пъти повече, отколкото при пътни произшествия.“
Причините за високата смъртност у нас са комплексни – застаряващо население, хронични заболявания, липса на климатизация в домовете и слаба информираност.
Как изменението на климата увеличава риска от хронични заболявания?
„Освен че увеличава риска от топлинен удар, климатичната криза е свързана и с разпространението на заболявания като диабет и сърдечни болести,“ обяснява Спасова. „Причината – екстремните метеорологични явления водят до компрометиране на реколтите, което ни прави по-зависими от евтини, нездравословни храни.“
Повишените температури също така създават идеални условия за развитие на афлатоксини – плесени с канцерогенен ефект, които се разпространяват в зърнени култури.
Температура и тегло: Може ли промяната на климата да увеличи теглото ни?
„Американско проучване показва, че човек може да намали теглото си с 6,8 кг, ако се премести от гореща Аризона в студена Аляска,“ разказва Спасова. „Същото проучване прогнозира, че глобалното затопляне до 2081 г. може да увеличи теглото на средностатистическия човек с 1 кг.
