През последното десетилетие нарцисизъмът се превърна в едно от най-често използваните „диагнози от дивана“. Социалните мрежи са залети от постове, в които хора наричат бившите си партньори, родителите си или дори колеги „нарцисисти“. Но въпреки че част от тези определения са прибързани и неточни, нарцисизмът е реално психологическо явление — и в своята крайна форма представлява признато психично разстройство: нарцистично разстройство на личността.

Важно е да се отбележи, че нарцисизмът не е само клинична диагноза, а също така описва спектър от личностни черти, които всички хора проявяват в различна степен. Но при някои те се развиват до такава степен, че причиняват значителни затруднения в личните и романтичните отношения.

Наскоро проведен мета-анализ, в който изследователите обединяват данни от 33 научни изследвания с над 10 000 участници, хвърля светлина върху връзката между нарцисизма и стиловете на привързаност в зряла възраст. Особено внимание се обръща на уязвимия нарцисизъм, който все повече се разглежда като резултат от травмирани ранни взаимоотношения.

Два вида нарцисизъм: грандиозен и уязвим

Грандиозният нарцисизъм е познатият образ — самоуверен, доминиращ, понякога агресивен и откровено арогантен. Хора с такъв профил често демонстрират чувство за превъзходство, липса на емпатия и склонност към манипулация.

Уязвимият нарцисизъм обаче е нещо съвсем различно. Характеризира се с интровертност, свръхчувствителност към критика, несигурност и прикрито чувство за превъзходство, което прикрива крехко самочувствие. Тези хора често изпитват вътрешен конфликт между желанието за признание и страха от отхвърляне.

Изследванията показват, че именно уязвимият нарцисизъм е свързан с по-проблематични модели в романтичните връзки: поведение като love bombing (прекомерна демонстрация на внимание в началото), ghosting (внезапно изчезване без обяснение), и breadcrumbing (поддържане на илюзия за връзка с минимални усилия).

Какво е привързаност и защо има значение?

Теорията на привързаността твърди, че ранните взаимоотношения с основните грижещи се (най-често родителите) оформят начина, по който възприемаме себе си и другите. Тези модели се пренасят в зряла възраст и влияят на това как създаваме и поддържаме връзки.

Сигурната привързаност възниква, когато като деца сме се чувствали обичани и подкрепяни. Тя води до стабилни и здравословни връзки в зряла възраст.

Но когато ранните връзки са били белязани от пренебрежение, непоследователност или злоупотреба, може да се развият несигурни стилове на привързаност. Най-често се разглеждат три такива стила:

Прекалено зависима привързаност – негативна представа за себе си, но положителна за другите; води до нужда от непрекъснато потвърждение и страх от изоставяне.

Отхвърляща (избягваща) привързаност – положителна представа за себе си, но негативна за другите; индивидите избягват емоционална близост и се фокусират върху независимостта.

Страхлива привързаност – негативна представа за себе си и за другите; характеризира се с вътрешен конфликт между стремеж към близост и страх от нея.

Какво показва науката за връзката между нарцисизъм и привързаност?

Според мета-анализа, уязвимият нарцисизъм е силно свързан с несигурните стилове на привързаност, особено с прекалено зависимата и страхливата форма. Грандиозният нарцисизъм обаче не показва същите зависимости.

Това не означава, че стилът на привързаност причинява нарцисизъм. Проучванията са корелационни, т.е. показват връзки, но не и причинно-следствени зависимости. За да се установи дали ранната привързаност води до уязвим нарцисизъм, ще са нужни дългосрочни изследвания, проследяващи хора от детството до зрелостта.

Въпреки това резултатите подсказват, че неспокойните и травматични детски преживявания могат да увеличат риска от развитие на уязвим нарцисизъм. За някои хора, това поведение може да е защитна стратегия – начин да се справят с ранни емоционални рани чрез изграждане на външна самоувереност, която прикрива вътрешна несигурност.

Може ли нещо да се промени?

Макар стиловете на привързаност да са относително стабилни през живота, промяната е възможна. Съвременни терапии, фокусирани върху привързаността – като шема терапия или емоционално-фокусирана терапия – дават добри резултати при хора с уязвим нарцисизъм, помагайки им да изградят по-здравословни модели на близост и самовъзприемане.

Паралелно с терапевтичните интервенции, специалистите подчертават нуждата от достъпна и навременна психична грижа за децата, особено при наличие на травма. Колкото по-рано се идентифицира и подкрепи едно дете, толкова по-малко вероятно е проблемът да се пренесе в зрялата му идентичност и взаимоотношения.

Превенцията остава ключова. Подкрепата за родителите и грижовните фигури в изграждането на сигурна привързаност у децата е от решаващо значение – особено в страни, където статистиките за емоционално пренебрегване, физическо насилие и малтретиране остават тревожно високи.

Цената на бездействието е ясно видима – не само в индивидуалната психика, но и в поколенията напред.