Преди около 43 000 години, неандерталец потопил пръста си в червена охра и го притиснал внимателно в центъра на малко камъче. Отпечатъкът, оставен от този древен жест, е оцелял до днес.

Артефактът бе открит през 2022 г. в скалния подслон Сан Ласаро в Централна Испания и, според учени, може да се окаже най-старият пълен човешки пръстов отпечатък, известен на науката. Но не само това – камъчето може да носи една от най-древните изображения на човешко лице, създавани някога.

Въпреки че тази хипотеза остава спорна, композицията върху камъка е поразителна: червеният отпечатък се намира точно в центъра, разположен под две вдлъбнатини и над трета – точно на мястото, където обикновено се намира носът. За археолозите на терен, водени от д-р Давид Алварес-Алонсо от Университета „Комплутенсе“ в Мадрид, изображението на лице било очевидно още с първия поглед.

Според екипа, камъчето вероятно е било пренесено от близка река до скалния подслон. Формата му изглежда е привлякла вниманието на неандерталеца, който го е избрал и умишлено го е маркирал с охра. На обекта не са открити други следи от охра, което подсказва, че този акт не е бил случаен, нито част от утилитарна дейност.

„Червената точка не изглежда като безформено петно или случайно зацапване“, обясняват авторите на изследването. „Тя носи отпечатък от пръст, което показва, че пигментът е бил нанесен умишлено с върха на напоен пръст.“

Разбира се, възможно е отпечатъкът да е бил оставен случайно. Но екипът на Алварес-Алонсо смята, че по-вероятно е той да представлява умишлен художествен или символичен акт – нещо, което до неотдавна не се вярваше, че е в капацитета на неандерталците.

„Ако имахме подобно камъче с червена точка, направено от Хомо Сапиенс преди 5 000 години, никой не би се поколебал да го нарече портативно изкуство“, казва Алварес-Алонсо в интервю за The Guardian. „Но когато става въпрос за неандерталци, темата поражда силни спорове. Мисля, че често присъства неволен предразсъдък.“

Изследването е публикувано в списанието Archaeological and Anthropological Sciences и се включва в нарастващата научна литература, която преосмисля културния и когнитивен потенциал на неандерталците. Все повече археологически открития – включително гравирани кости, пещерни рисунки и погребални ритуали – показват, че нашите древни родственици не само са използвали символи, но са имали и чувство за естетика и вътрешен свят.

Ако хипотезата на испанския екип се потвърди, този малък камък със следа от пръст ще бъде не просто артефакт, а свидетелство за първите опити на човека – независимо от вида – да изрази себе си чрез изкуството.