Когато в началото на 2022 г. Русия нахлува в Украйна и първите ракети падат над Киев, Зора Шелберт – главен оперативен директор и екскурзовод в ядрения бункер Зоненберг в Люцерн – започва да получава тревожни обаждания.
Хора я питат къде точно трябва да се укрият и какви мерки да предприемат. В началото Шелберт си мисли, че това са шеги. Скоро обаче става ясно: хората я бъркат с местната служба за гражданска защита. Паниката е реална.
В страна с под 9 милиона жители Швейцария разполага с над 370 000 защитни убежища – повече на глава от населението, отколкото където и да е по света.
Законът изисква всяка нова сграда да има бункер или собствениците ѝ да финансират близко обществено укритие.
Това е практика, въведена още през 1963 г. и продължила и след края на Студената война – нещо, което повечето държави в Европа днес тепърва започват да преосмислят.
Бункерната култура – част от националната идентичност
„Преди 2022 г. много хора и политици смятаха бункерите за ненужни“, казва Даниел Жорди, федерален директор по гражданска защита. След началото на войната в Украйна обаче швейцарците започват да гледат на тях с ново уважение.
Историчката Силвия Бергер от университета в Берн посочва, че страната преживява дълбока трансформация в общественото възприятие за сигурност: „Още не сме стигнали края на тази промяна“.
Бункерите не са просто инфраструктура – те са част от швейцарското ДНК. По време на Втората световна война, когато страната е изцяло обградена от силите на Оста, армията укрепва т.нар. „Национален редут“ в Алпите. Но опитът на останалата част от Европа – с разрушителни въздушни атаки и граждански жертви – води до нуждата от масово изграждане на укрития за населението.
От убежище до музей: случаят със Зоненберг
Зоненберг в Люцерн е сред най-големите ядрени бункери, строен през 1971 г. за 20 000 души. През 2002 г. капацитетът му е намален до 2000 души поради високи разходи и ниска ефективност, а днес е предимно музей.
Пространството запазва автентичното си оборудване – от готварски казани и резервоари за вода до консерви с надпис „Храна за оцеляване“ и тоалетни, изглеждащи като сиви пластмасови кошове. Експонатите разказват за живот в бетонен затвор без прозорци, с аналогови часовници и червени лампи, показващи дали е ден или нощ горе на повърхността.
По време на единствения пълен тест през 1987 г. екипите не успяват да затворят една от четирите 350-тонни врати – провал, който поражда съмнения относно практическата ефективност на мащабното съоръжение.
Днешната система – мащаб, функции и цена
Повечето бункери в Швейцария побират от едно семейство до 200 души. Те се строят и поддържат основно от собственици на имоти и предприемачи. Разходите варират – от 1400 до 3000 швейцарски франка на място – и се считат за съпоставими с годишната здравна застраховка.
В мирно време мнозина използват бункерите си като изби, складове или дори сауни. През 90-те години в тях се играе пейнтбол, провеждат се репетиции и дори семейни събития. В последните години някои командни бункери дори са използвани като приюти за бездомни или бежанци, макар това да предизвиква обществен дебат.
Типичният цивилен бункер е проектиран за престой от няколко дни до две седмици. Притежава вентилационна система със срок от 40 години, способна да неутрализира радиация и токсини. За продължителен престой са предназначени само командните центрове – с душове, кухни и интернет.
Европа на ръба: нова вълна от гражданска защита
Русия, Украйна, Близкия изток – геополитическите трусове връщат вниманието към подценяваната доскоро тема за гражданската защита. През 2024 г. ЕС насърчи гражданите да поддържат аварийни запаси за 72 часа. Норвегия възстанови изискването всяка нова жилищна сграда да има бомбоубежище. В Германия темата също се завръща в обществения дебат.
Австрийци, посетили Зоненберг, споделят съмненията си – Виена, макар географски изложена по време на Студената война, никога не е изграждала такава мрежа от укрития. Семейният им консенсус: „Дипломацията е по-ефективна“.
Но Швейцария мисли дългосрочно. Защото реалността е, че макар един бункер да не може да устои на директен ядрен удар, той може да спаси хиляди от радиация, биологични оръжия или химически атаки – поне временно.
Културна логика на подземното
Историчката Силвия Бергер отбелязва: в американската култура подземието може да се свързва със страх и слабост, но в Швейцария планината и дълбините винаги са били възприемани като сигурност.
Тази представа е подкрепена с пропагандни кампании още от 50-те години – с анимации, в които алпийски мармот се скрива в колибката си при приближаваща опасност. Сигналът е ясен: подготвеността не е параноя, а благоразумие.
Готови, но с надеждата никога да не се наложи
Макар бункерите да са неделима част от архитектурата и манталитета на Швейцария, те не са самоцел. Те са израз на философия: импулсивността не е стратегия. Истинската гражданска защита е тази, която не се използва – защото дипломацията е успяла да спечели време, а не битка. И това, може би, е най-важният урок, който светът днес може да научи от малката алпийска държава.
