Микропластмасите – малки пластмасови частици под 5 милиметра – може да имат много по-дълбоко въздействие върху човешкото здраве, отколкото се е предполагало досега. Ново проучване, представено на Седмицата на обединената европейска гастроентерология (UEG) 2025, показва, че тези частици могат да променят състава на чревния микробиом по начин, който наподобява модели, свързвани с депресия и колоректален рак.
Изследването е част от международния проект microONE, ръководен от изследователския център CBmed в Грац, Австрия, с участието на учени от различни страни. Резултатите бяха представени от водещия автор Кристиан Пахер-Дойч, докторант в Медицинския университет в Грац.
„Живеем в тясна връзка с чревния си микробиом и дори фините промени могат да имат сериозни последици за здравето ни“, обяснява Пахер-Дойч пред Newsweek. „Все още е твърде рано да се правят окончателни заключения, но моделите, които наблюдавахме, са тревожни и заслужават внимание.“
Как микропластмасите променят бактериалния баланс
Екипът използвал проби от изпражнения на пет здрави доброволци, за да отгледа култури на чревния микробиом в лаборатория. Тези култури били изложени на пет от най-често срещаните микропластмаси: полистирен, полипропилен, полиетилен с ниска плътност, поли(метилметакрилат) и полиетилен терефталат – материали, срещани във всичко от бутилки и опаковки до дрехи.
Културите били подложени на различни концентрации от частиците – от нива, съответстващи на реалната човешка експозиция, до по-високи за сравнение. Резултатите показали значително понижаване на pH и повишена киселинност, което според учените е знак за променена микробна метаболитна активност.
Най-интересното откритие е, че структурата на бактериалните общности се е променила – някои видове бактерии, ключови за храносмилането и имунитета, са намалели, докато други са се увеличили. Тези промени са повлияли и върху химикалите, които бактериите произвеждат, което може да има широки последици за цялостното здраве на червата.
Потенциални връзки с психичното здраве и рак
„Микропластмасите могат да влияят на чревния микробиом по няколко начина“, посочва Пахер-Дойч. Те могат да се свързват с хранителни вещества, ограничавайки достъпа им до полезните бактерии, или да освобождават химически съединения, които действат като стресори и нарушават метаболитната активност.
Това води до по-сложни и по-трудно предвидими промени в микробните взаимодействия, а именно в тези, които преди това са били асоциирани със състояния като депресия и колоректален рак.
Колко микропластмаси поглъщаме?
Пахер-Дойч напомня, че хората са постоянно изложени на микропластмаси чрез храна, вода, въздух и дори дрехи. Частици вече са открити в черва, кръвен поток и органи. По оценки, седмично човек може да поема микропластмаси, еквивалентни на една кредитна карта – макар че точните стойности все още се уточняват.
„Замърсяването с пластмаси трябва да се разглежда като сериозен проблем за общественото здраве“, предупреждава той.
Какво следва
Екипът от CBmed планира да разшири изследването си върху по-голяма извадка от хора и да анализира влиянието на микропластмасите върху метаболитните и имунните процеси. Целта е да се разбере дали продължителното излагане на пластмасови частици може реално да повиши риска от заболявания и да се търсят начини за ограничаване на ефекта им върху човешкия организъм.
„Това е само началото на изследване, което може да промени начина, по който възприемаме пластмасата – не само като екологичен, но и като медицински проблем“, обобщава Пахер-Дойч.
