Мислим за мозъка си като за крепост на разума и логиката, но истината е далеч по-шокираща. Именно особеностите в неговата работа са причината да вярваме в призраци, поличби и свръхестествени сили. Оказва се, че разумът ни е програмиран да превръща скърцането на пода, случайните съвпадения и сенките в ъгъла в паранормални явления.

В основата на всичко стоят т.нар. когнитивни изкривявания. Това не са дефекти, а еволюционни механизми за оцеляване. Мозъкът ни не е създаден да търси истината, а да взима бързи решения, за да ни спаси от опасност.

Ако праисторическият човек е чул шум в храстите и веднага след това е бил нападнат от хищник, мозъкът му е създал връзка: този шум = смъртна опасност. Тази „грешка“ е спасявала животи.

Днес тези древни настройки продължават да работят и ни карат да виждаме свръхестественото навсякъде около нас. Ето как работят най-често срещаните от тях:

1. Виждаме закономерности в хаоса (Апофения) Мозъкът ни мрази несигурността и се опитва да запълни празнините, като създава връзки там, където ги няма. „С това се обясняват теориите на конспирацията – светът се управлява от рептили, иначе как да си обясним глобалната несправедливост? Тук спада и виждането на божествени образи върху препечена филия или икони, появили се върху скали, които всъщност са просто цветни минерали с необичайна форма“, обяснява Ирина Рогава, водеща на подкаста „Истината е някъде там“.

2. Забелязваме едно и също нещо навсякъде (Феномен на Баадер-Майнхоф) Научавате нова дума и изведнъж започвате да я чувате навсякъде. Мислите си, че Вселената ви праща знак, но всъщност просто мозъкът ви вече е „настроен“ да я забелязва. „Заради тази грешка вярваме в знаци, послания от висши сили и лоши поличби. Например, виждаме няколко пъти числото 143 и решаваме, че това е печелившият номер от тотото, подсказан ни от добър дух“, коментира водещият Игор Яковлев.

3. Търсим само това, което потвърждава вярата ни (Склонност към потвърждение) Това е може би най-опасното изкривяване. Ние несъзнателно търсим, запомняме и приемаме само информация, която пасва на нашите убеждения. „Човек, който вярва в НЛО, вижда странна светлина в небето и веднага тича да разказва за контакт с извънземни. Скептикът ще види същата светлина и ще си каже: „Ето, пак свалиха някой дрон“. Едно и също събитие, но коренно различни интерпретации“, допълва Яковлев.

4. Приемаме общи фрази като лични откровения (Ефект на Барнъм) На този феномен се крепи цялата индустрия с хороскопи, таро и тестове за личността. „Човек чете в хороскопа си: „Вие сте склонни към самокритика, но цените похвалата“. И си казва: „Уау, това съм точно аз!“. Истината е, че тази фраза важи за абсолютно всеки човек на планетата, но ние винаги мислим, че е казана специално за нас“, казва Рогава.

Тези когнитивни капани са врагове на критичното мислене и могат да бъдат опасни – карат хората да влизат в секти, да стават жертви на измамници и да ходят при баячки, вместо при лекари. В същото време обаче те ни помагат да се ориентираме в света и пестят умствена енергия. Пълното премахване е невъзможно, но осъзнаването им е първата стъпка към това да не им позволяваме да контролират живота ни.