Известната лекарка д-р Неделя Щонова разтърси социалната мрежа с разказ за неин познат, който страда от тежки здравословни проблеми. Шокиращото в случая, обаче, е не диагнозата на мъжа, когото тя описва като "жив Аполон", а нещо, с което са се сблъсквали всички български граждани - унизително отношение към пациентите в болниците.
Д-р Щонова не спестява нощо от потресаващото преживяване на мъжа, включително и обидните думи, изричани по него адрес. Тя споделя цялата палитра от емоции, които е изпитала, когато е чула разказа му, и призовава за този проблем да не се мълчи.
Ето цялата ѝ публикация без редакторска намеса:
"Днес, точно сега, след предаването, ми звънна един човек, когото помня като символ на физическа сила. Фитнес инструктор. Висок, красив, мускулест - жив Аполон.
И сега - в болница. Счупен отвътре, не от болестта, а от отношението. И ми каза:
- Гледам те по телевизията и това е единственото, което ми дава кураж. Искам да дойдеш в болницата и да ми кажеш в очите … не се предавай … има смисъл. Знаеш ли … въртят ме от отделение в отделение, не знаят какво ми е. Не ми обясняват нищо, боли не само тялото, боли и от думите … от това как се чувства човек, когато към него се обръщат с подигравки и бездушие.
След инсулта, казва той, понякога е трудно да се движа. Има периоди, в които съм с памперс. И влизат и ми казват: пак ли си се напикал или пак си се насрал? Когато идват да ме обслужват … груби са. А днес сутринта, когато имах силна болка и отидох в лекарския кабинет, казах:
- Добър ден. Тя вдигна глава, погледна ме и каза:
- Ти кво, пак си се напикал или пак си се насрал? .. Аз съм мъж, два метра … как да чуя това пред всички … как ми го казват така?!
Как да се чувствам, когато някой се обръща с подигравки? Когато губим контрол над тялото си, вместо подкрепа получаваме унижение. И това ме пробожда … страданието не е само от болката, а от начина, по който те гледат и се отнасят с теб тук, в системата.
Този човек някога беше канара … и днес се срутва, не само защото е слаб, а защото около него няма човечност … и страданието му не идва само от болестта.
Попитах го:
- Имаш ли диагноза?
Той казва:
- Не, нямам диагноза. Някога получих инсулт. След инсулта рехабилитацията беше ужасна. И сега, вместо да ме изслушат и подкрепят, ме питат само: “Ти пушиш ли?” - Да, пушил съм. “Пиеш ли?” - Да, обичам да пия. “Еми, от това ти е.” И после … всичко свършва. За какво се занимаваме с теб?“
Това е трагично, но не случайно. Човекът губи самочувствие и сила, защото системата не е изградена за съпричастност, а за механика, пари и протокол.
Господи, какво да напиша?
… искам да излея болката си, защото тя не е само моя … тя е на всеки човек, попаднал в система, изгубила човешкото лице.
Ще кажа колко е важно да изведем човешката страна на здравеопазването, да чуем гласа на болния, да възстановим достойнството, да въведем реални практики на грижа, а не просто да лепим диагнози.
И какво като го кажа?! Какво ще се промени?!
Факт е - над 70% от пациентите в болници съобщават за лошо отношение или подигравки, особено когато са уязвими - след инсулт, тежка травма или когато са трудно подвижни. Хора, които някога са били силни, биват унижавани, поставяни под механични процедури вместо подкрепяни.
Ако продължаваме да мълчим … продължаваме да приемаме унижението като норма. Промяната започва с гласа на всеки от нас, който казва:
- Не приемам това. Човекът пред мен заслужава уважение. Достойнството му не е диагноза. Дори когато е с памперс и обича да пие.
Истината е проста - медицина без човещина е механика. Системата е изоставила принципа, че лечението започва с достойнство, състрадание и внимание към болката на човека.
Аз съм един ужасно наивен и много ретро човек. Все още вярвам, че истинското човеколюбие може да съществува … дори в тази хищна, уморена, овълчена епоха.
И ми пука.
И ме боли.
И ми се плаче.
И толкова неща трябва да се променят.
Защото ако не се променят канарата, двуметровият човек, символ на сила, ще продължава да звъни с унижение, отчаяние, болка и безнадеждност.
И докато пиша това горчивината ми е пълна".