Неизброими са ловджийските подвизи на Тодор Живков, Пенчо Кубадински и техните знаменити гости. Заедно те ловуват в специално открити за тях родни резиденции, заселени с подбрани и специални породи мечки, глигани, елени и прочее дивеч в тях.

През 2009 г. колоритният бивш шеф на представителното държавно ловно стопанство „Кормисош“ Христо Христов, с псевдоним Референта, издава свои любопитни спомени в книгата си „Тодор Живков, другарите и времето, както ги видях аз”. Авторът „случайно“ се оказва родом от Правец.

Живков с дружинката и придружаващи от ловната резиденция Кормисош се снимат с трофеи. От ляво надясно с черния костюм Георги Джагаров, Стефан Гецов, Пантелей Зарев, Тодор Живков, Ангел Балевски, най-вдясно ген. Кашев, шеф на УБО

„На 12 октомври 1986 г. Тодор Живков гръмна прасе, чиито глиги му донесоха 155,55 точки, пише в спомените си Референта. При нас на „Кормисош“ състезанието е на зъбите, на глигите.

Мери се ширината им, тя е важната. На тази дата бяхме подготвили на Живков мечка стръвница. Край една рекичка сложихме динамо от жигула, за да свети лампа, защото в тъмното не върви.

Мечката идваше винаги в 8 и 30 вечерта. Към мястото на лова с Живков изпратих един от моите помощници, който пряко наблюдаваше мечката.

Помня, че същия ден Горбачов и Рейгън се срещнаха в Рейкявик.

В района имаше над 3000 прасета, наблюдавахме ги от специалното чакало, като на парад минаваха. Казвам на Живков да не стреля по нищо друго, а да си чака мечката. Обаче тъкмо се качиха горе и се чу изстрел. Хвана ме яд - защо бързат?

Понеже на хранилката има и царевица, ходели и дивите прасета. И някакъв глиган минава, Живков гръмва в задницата му, но глиганът изчезва в тъмното. Обаче стана 8,30, гръмна се още два пъти. След малко идва Живков развълнуван, разказва как е стрелял по един глиган: “Ама да го търсите - вика, - сигурно е трофеен, защото му видях зъбите...”

Помислих си, че с отслабналото си зрение да види зъбите на глигана от 40 метра значи е нещо интересно. А Живков стрелял и по мечката, която също изчезва в тъмнината.

Видяхме кървавите следи и от глигана, и от мечката. На другата сутрин мечката намериха бързо, но тя не представляваше интерес. Глигана го откриха още жив. Доубиха го, донесоха зъбите, мерим ги и аз, шашнат от големината им, изпуснах единия зъб. Добре, че веднага го хванах, иначе щеше да се пръсне долу.

Тогава световният рекорд беше 154 точки и принадлежеше на Херман Гьоринг от убито прасе в Полша още през 1936 г. Но през войната изчезва цялата му ловна сбирка. Гьоринг е бил нещо като бай Пенчо Кубадински, но в по-широк мащаб.

Увих глигите с памук и ги сложих в чанта. Като дойде бай Пенчо за рождения ми ден, му ги показах: “Ооо! Аааа! Туй е голяма работа, бе! Между 150 и 155 точки е!” – възкликна бай Пенчо. Значи е нов световен рекорд.

Занесох ги в София, измери ги специална комисия и по занижени критерий ги оцени на 155,55 точки. На бай Пенчо прогнозата точна! Обявихме ги, стана голямата шумотевица по цял свят. Живков се кефи: “Аз съм рекордьор като златните момичета, ама не по гимнастика, ха-ха-ха...” – разказва Христов за световния рекорд.

Воден

В „Кормисош“, но и във „Воден“ са гостували с пушка в ръка доста комунистически величия по онова време като Леонид Брежнев, Николае Чаушеско, Фидел Кастро, Муамар Кадафи и други. През 1973 година Леонид Брежнев отстрелва елен на лов във „Воден“. Това се оказва и годината, в която Русия опрощава дълг от 2 млрд. рубли на България.

„На лов при нас идваше и Владимир Шчербицки, първият секретар на украинската компартия и член на политбюро на СССР. Идваше и синът на Леонид Брежнев – Юрий.

Той традиционно обичаше чашката. Въпреки забраната Живков весело подхвърляше: “Остави го, нека си пийне...” Юрий Брежнев беше първи зам.-министър на външната търговия на Съветския съюз и ни даваше това, което ни трябва“ - уточнява Референта. Брат му на Фидел - Раул Кастро, идва с жена си Вилма Естел.

Дойдоха уж за 1 ден, а стояха 20. Били на Пампорово, ама там народ, навалица, не знаеш кой откъде те дебне, а те бяха наплашени. При нас е пълно спокойствие. На Фидел Кастро дотогава имаше 26 опита за убийство и атентати. Али Насър Мохамед, ръководителят на Йемен, като дойде и отидохме да гоним мечка. Беше август, а той с балтон и шал.

Появи се мечка, но бързо избяга. Носех автомат, дадох му го и стреля по мишени. Точен беше. След няколко месеца се появи съобщение, че събрал цялото политбюро на Йемен и с автомат „Калашников” ги застрелял всичките“, спомня си Референта.

Леонид Брежнев на лов в България

Елит

Тато обичал да води на лов от българския разнороден елит. В „Кормисош“ е идвал с академиците Ангел Балевски и Пантелей Зарев. Също с писателите Георги Джагаров, Радичков и Емилиян Станев, поета Любомир Левчев, артиста Стефан Гецов, художника Величко Минеков, който приживе му направи паметник в Правец.

Георги Марков, един от любимците му, често го придружавал по време на лов. После избяга на Запад. Живков е канел писателите, но в разговорите с тях е получавал достоверна информация за настроенията на народа!

Кормисош

Най-популярните ловни резиденции на соцголемците са „Кормисош и „Воден“ в Разградско. В тях са изградени специални „чакала“ с отопление и осветление. Територията на „Кормисош“ е почти 42 хиляди хектара.

Държавното ловно стопанство пази ревниво своята история, защото е било достъпно само за висши партийни функционери и специални високопоставени гости не само от социалистическите страни. Над хиляда са сега елените в него, сърните са повече от 500, а дивите свине също са над хиляда на брой.

Според местните тук има и близо 50 мечки. Развъдникът за мечки е бил създаден през 1976 година. Представлявал затворен комплекс от малки циментови апартаментчета. Тодор Живков и Пенчо Кубадински дали идеята да се внесат мечета от Карпатите.

Те били качени на самолет в Букурещ и докарани в ловното стопанство. През 2015 година развъдникът е закрит, а последните две мечки, които се отглеждали там, отлетели за Холандия.

Първенец

Пенчо Кубадински е еманацията на Ловец номер 1 измежду големците в БКП. Гальовно е наричан още Вълшебния стрелец. Любимата му локация за ловни сафарита е Африка - гъсто населена с лъвове, леопарди, бизони, муфлони и прочее дивеч. Ловувал е в Танзания, Зимбабве, Ангола, Мозамбик. За ловните подвизи на Вълшебния стрелец продължават да се разказват легенди.

Веднъж на сафари в Танзания отстрелял лъв. Върнал се бай Пенчо в София и започнал да се хвали с ловния трофей, показвал снимки. Да, ама скоро от африканското посолство дошла фактура за 60 000 долара! Безплатният обяд бил само за Вълшебния стрелец – сметката платила държавата.

Вълшебния стрелец Пенчо Кубадински с ловни трофеи в Танзания през 1985 г.

Кадафи

С неприкритата си простота преди десетилетия бай Пенчо втрещил Муамар Кадафи. На официална вечеря в резиденция „Бояна“ мустакатият вицепремиер наприказвал толкова щуротии пред либийския полковник, че онзи се усъмнил дали не са му изпратили комик да му повдига настроението:

„Аз съм членът на Политбюро Пенчо Кубадински. Много ми е приятно, другарю Кадафи. Нали виждате, и аз имам арабска фамилия – Куубедийн. Иначе казано, кубе на религията. Така де, хубава фамилия, гордея се с нея", представил се бай Пенчо на либиеца.

И започнал да се хвали с ловните си подвизи. Не пропуснал да се изтъкне, че е убивал даже и носорог. Изчеткал и началника си.

Стръвница

Кубадински разказал на арабина как веднъж с огромен риск за живота си другарят Живков убил същински звяр в планината: „Това стана на една тясна пътечка в Балкана, започнал разказа си бай Пенчо. Мечката - огромна стръвница.

Не знам дали знаете, другарю Кадафи, но стръвницата се храни с месо, настървена е значи. И яде, де що й падне - овце, биволи, телета. Изкачва се нагоре другарят Живков по тясната пътечка, ала под него - пропаст!

Двама души не могат да се разминат. И не щеш ли, на пет-шест метра насреща му - тази баба мецана. Като го вижда, тя се изправя, заревава и тръгва срещу него.

Другарят Живков вдига заредената пушка и натиска спусъка. Не щеш ли - засечка. А време няма, той просто светкавично отваря пушката, изважда негодния патрон, измъква от патрондаша друг, зарежда. Мечката вече е на метър. Но другарят Живков не се паникьосва, а просто забива дулото в гърдите й и стреля. Тя рухва на земята...”

Думите си към Кадафи Кубадински придружил с впечатляващи жестове, мимики и звуци. Пръхтял, подскачал, ръкомахал, правел гримаси...! „Той – нашият Пенчо, умее да разтяга локуми по ловджийски", вметнал Тато в разговора.

Мечка кара колело

Тодор Живков пред убита мечка в Ловеч

Една от най-смешните истории, която се разказва, е от “Напоя”, ловен резерват до село Лесидрен. Веднъж Бай Тошо наредил на гавазите си от УБО: „В събота и неделя отиваме в "Напоя" за мечка!" “Другарю Живков, там няма мечки”, отговорили му притеснено те. „Как няма бе... има, има!", отсякъл той.

Поставени натясно, охранителите му отишли директно в цирка. Без много да се церемонят, реквизирали една мечка. Вързали я набързо, закарали и я пуснали в ловното стопанство. В събота Живков, обграден от свои хора, се запътил към Балкана.

В същото време обаче местният горски, който не знаел за новия звяр в гората, спокойно си карал велосипед на път за работа. Не щеш ли, изведнъж срещу него се задала мечката.

Уплашен той хвърлил колелото и хукнал да бяга надолу по баира. Мечката обаче не била вчерашна, нали е от цирка! Яхнала велосипеда и право пред пусиите. Ядосани, че са разконспирирани, гавазите надигнали пушки да я отстрелят.