Международен екип от астрономи публикува ново изображение на Млечния път, което показва нашата галактика с безпрецедентна детайлност и мащаб. Снимката, изработена в продължение на 18 месеца и над 40 000 часа компютърна обработка, е най-голямото цветно радиоизображение с ниска честота на Млечния път, създавано досега.
Изображението обхваща гледката от южното полукълбо и показва галактиката в широк диапазон от радиовълнови дължини. То разкрива нови детайли за раждането, еволюцията и края на звездите, които не могат да бъдат наблюдавани с видима светлина.
Проектът е реализиран от учени от Международния център за радиоастрономически изследвания (ICRAR) в Пърт, Австралия. Ръководител на изследването е докторантката Силвия Мантованини от Университета „Къртин“.
„Това изображение предлага уникален поглед към нашата галактика при ниски радио честоти,“ заявява Мантованини. „То дава ценна информация за жизнения цикъл на звездите — от тяхното формиране и взаимодействия с други небесни обекти до етапа на разпад след експлозия.“
Данните за изображението са събрани чрез телескопа Murchison Widefield Array (MWA), разположен в Западна Австралия, и обработени чрез суперкомпютри в рамките на два мащабни астрономически обзора.
Астрономите използват радиовълни, тъй като те позволяват да се проникне през праха и газа в галактиката, невидими за оптичните телескопи. Това позволява да се наблюдават структури, свързани с образуването на звезди и галактически процеси, които досега са оставали скрити.
Новото изображение е с два пъти по-висока разделителна способност, десет пъти по-голяма чувствителност и обхваща двойно по-голяма площ спрямо предишната радиокарта на галактиката, публикувана през 2019 г.
Мантованини посочва, че нейните изследвания са фокусирани върху остатъците от свръхнови — разширяващите се облаци от газ и енергия, останали след експлозията на звезди. Въпреки че стотици такива обекти вече са открити, учените смятат, че хиляди все още остават незабелязани. Новата карта им помага да разграничат газовите структури около новообразуващи се звезди от тези, оставени от загинали звезди.
„Ясно се различават остатъците от експлодирали звезди — големи червени кръгове на изображението, както и малки сини области, които показват звездни „разсадници“, където се формират нови звезди,“ обяснява тя.
Според астрономите данните могат да бъдат използвани и за по-добро изучаване на пулсарите — бързо въртящи се неутронни звезди, които излъчват радиовълни. Измерването на тяхната яркост при различни честоти ще помогне да се разбере по-добре техният механизъм на излъчване и разпределението им в рамките на галактиката.
Ръководителят на изследването и главен изследовател в проекта GLEAM-X, доц. Наташа Хърли-Уокър от ICRAR, отбелязва, че това е важна крачка напред в изучаването на структурата на Млечния път. „Това радиоизображение ни позволява да видим големи астрофизични структури, които не могат да бъдат наблюдавани при по-високи честоти. Никога досега не е публикувано радиоизображение на цялата южна галактическа равнина при такива ниски честоти,“ казва тя.
Резултатите от изследването са публикувани в списанието Publications of the Astronomical Society of Australia.
В същия брой на изданието учени от Института по астрофизика на Канарските острови (IAC) съобщават за звезда, открита през 2018 г., която може да е една от най-старите в Млечния път. Според тях тя е възникнала около 300 милиона години след Големия взрив. Изследователите се надяват, че този обект ще помогне да се изяснят условията, при които са се образували първите звезди и елементи във Вселената.
