Хавана дърпа аварийната спирачка. Историческият пробив в отношенията между Куба и САЩ кара мнозина в столицата на карибския остров да бият тревога. Какво би станало, ако новият подход на американския президент Обама към Куба, постави под въпрос достиженията на революцията? Куба се страхува да не остане без заклетия си враг. При това с пълно право. Нали враждата със САЩ е един от основните стълбове, легитимиращи социалистическата диктатура!
Без похода срещу "американския империализъм" би било трудно да се обясни, защо в Куба е разрешена само една - единствена партия. Ако го нямаше ембаргото на САЩ, нямаше да има и извинение за болната икономика и финансовия провал. Затова старата революционна гвардия в Хавана не иска и да чуе за "нормализиране" на отношенията със САЩ. Още в началото на преговорите, говорител на кубинското външно министерство предвидливо отбеляза, че установяването на дипломатически отношения в никакъв случай не бива да се смесва с нормализиране на отношенията.
След повече от 50 години социализъм, Хавана не може и не иска да се раздели с идеологическите си принципи, без да постави под въпрос съществуването си. Режимът на Кастро брани властта си, а американският президент преследва икономически и външнополитически интереси. Установяването на дипломатически отношения е примамливо и за двете страни, макар и по различни причини.
Правителството в Хавана може да обяви досега постигнатото за политическа победа, тъй като Куба извоюва повече отстъпки от Вашингтон, отколкото сама направи. Така например, кубинските роднини от Америка вече ще могат да изпращат повече долари на острова, а облекченията за пътуване и новите самолетни връзки безспорно ще увеличат броя на онези американци, които ще поискат да посетят Куба, за да разгледат този последен бастион на социализма.
Във вражеска симбиоза
Зависимостта на Куба от финансовите трансфери от "вражеска" Америка е едно от многото противоречия на симбиозата в отношенията между двете страни. Снабдяването на кубинското население с хранителни продукти също е немислимо без помощта от Севера, тъй като независимо от ембаргото, САЩ си остават основният доставчик на храни за Острова и негов четвърти по големина търговски партньор.
На практика нормализирането на отношенията между двете страни отдавна е в ход. Благодарение на интернет, кубинските фенове трескаво следят своите идоли от американската баскетболна лига и знаят какво е на мода в Маями. Два милиона кубинци вече живеят в САЩ. А благодарение на въведените през 2013 година облекчения за пътуване, към тях всяка година се прибавят и по още 50 000 "кубински невъзвращенци".
На режима на Кастро не му остава много време, за да подсигури идеологическите си устои за бъдещето. Затова не е изненадващо, че Куба прави всичко възможно да отлага колкото се може по-дълго нормализирането на отношенията със САЩ - без "заклетия враг" от Севера, островният социализъм просто е обречен!
DW