Ще го запомним не само със забележителния му литературен талант, но и със застъпничеството му за слабите и беззащитните. Навършиха се 90 години от рождението на Гюнтер Грас - писателя, който неведнъж взриви Германия.
„Динамит при динамит отива" - така реагира един консервативен германски политик, когато Гюнтер Грас получи Нобеловата награда за литература. Защото Грас открай време наистина умееше да взривява обществения дебат в Германия. Той беше представител на една заглъхваща традиция: традицията на политическата литература.
Единствената му тема: Доброто и Злото
Когато излиза първият му роман "Тенекиеният барабан", станал междувременно легендарен, Гюнтер Грас едва ли съзнателно мечтае за кариерата на национален литературен "синоптик", който поема риска да се занимава дори с най-смразяващите факти от германския обществен климат. Забележителният му литературен талант едва ли може да намери по-подходящо време и място от следвоенна Германия - една страна, разпъната между дълбоката печал, катарзиса и стремежа да се събуди от националсоциалистическия кошмар. Късметът и закономерността приобщават младия Грас към един от най-висококачествените, динамични и напредничави литературни кръгове в Европа - "Група 47", а оттам насетне съдбата му сякаш е предрешена. И останалите два романа от "Данцигската трилогия" - "Котка и мишка" и "Кучешки години", и по-късните "Месна упойка" или "Срещата в Телгте", са книги, превръщащи най-дълбинните, мрачни, но и възвишени измерения на онова, което за удобство се нарича "национална душа", в дълбока и сугестивна, в игрива и ефирна, в запомняща се за цял живот литература. Така че през следващите десетилетия дори структуралистката и постмодернистката критика с респект оставят без много коментари "баналността" на единствената му тема: Доброто и Злото.
Именно невероятният инстинкт на Гюнтер Грас за Доброто и Злото постепенно го превърна не само в литературна, но и в политическа и в крайна сметка в морална инстанция за (западно-) германците. Неговият ангажимент за малцинствата, но и за мнозинството на слабите, бедните и беззащитните, не беше просто някаква лицемерна поза - някогашният каменоделец Гюнтер Грас бе запазил от онова време не само яките си като лопати ръце, но и трезвото здравомислие, рефлекса на някогашното пролетарско хлапе от Данциг, на Оскар Мацерат, който не желае да порасне и да стане част от враждебния, пресметлив свят на богатите и силните. Още преди 17 години, когато източноевропейците еуфорично се надяваха, че животът им бързо ще се подобри, писателят далновидно диагностицира една опасност, която днес е реалност за мнозина. В един наш разговор той каза:
„Докъм осемдесетте години капитализмът на Запада беше все пак малко или повече цивилизован, той беше принуден да сключва определени социални договорености, имаше социално пазарно стопанство. Но в началото на 1980-те години, когато на власт дойдоха Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, всичко това беше изхвърлено на боклука. Постепенно се наложи един тип капитализъм, който се самонарече неолиберализъм, но всъщност се върна към най-ужасяващите методи на 19 век, към Манчестърския капитализъм. Ето, че сега и Източна Европа се сблъсква с този вид капитализъм, а това е ужасно. Този капитализъм вече няма никаква критична противотежест, той е последната оцеляла идеология, която все по-често се държи като вече загиналите идеологии - със своя собствена догма. Тази идеология казва например: пазарът ще уреди всичко. Твърди го дори в региони, където пазар все още няма.
И още нещо: все по-често големи, влиятелни групи по интереси, като петролните концерни например, започват сами да определят цените. Тоест, пазарното стопанство вече не функционира дори в капиталистическата система. Човек понякога има чувството, че се появява някаква нова ирационалност в тази инак претендираща за разум система, а това може да доведе до саморазрушаването и на капиталистическата система. А какво идва след това - никой не знае."
1970 година: Гюнтер Грас (в средата) с германския канцлер Вили Бранд и писателя Хайнрих Бьол
Един тъмен епизод
Ореолът на Гюнтер Грас като политически ангажиран писател силно се нащърби, когато през 2006 година в една своя автобиографична книга той внезапно призна, че през Втората световна война, на 17-годишна възраст, се е записал като доброволец в СС. Всъщност, именно този факт сякаш най-убедително илюстрира трагичната разкъсаност на цяла една страна и на две поколения германци, преживели (а и съучаствали в) престъпленията на нацистите.
До края на живота си Грас остана драматично впримчен в германската история, на която по един или друг начин бяха посветени последните му книги. Трябва да му се признае обаче, че до последно остана и здраво стъпил на двата си крака - в самата сърцевина на германското и европейското общество, на дистанция от политиката, която наблюдаваше критично изпод рунтавите си вежди. Защото политиците яздят праволинейното време, а той, както сам го формулира в един наш разговор, пишеше тъкмо срещу изтичащото време.
*****
Припомняме Ви и тази фотогалерия:
Гюнтер Грас - една вълнуваща биография
Големият пробив
Световна слава донесе на Грас романът му "Тенекиеният барабан" от 1959 година. Книгата се смята за едно от ключовите произведения на следвоенната немскоезична литература. Романът е част от "Данцигската трилогия", посветена на германската вина и на спомените за "Третия Райх". През 1979 година "Тенекиеният барабан" беше филмиран от Фолкер Шльондорф и стана първият германски филм, отличен с "Оскар".
Нобеловата награда
За "Тенекиеният барабан" Грас получи с 40-годишно закъснение Нобелова награда за литература. В аргументацията на Нобеловия комитет се казва, че авторът "рисува в мрачно-гротескни краски забравеното лице на историята". И още: "Романът "Тенекиеният барабан" ще остане сред най-запомнящите се литературни произведения на 20 век".
Дете на Източна Европа
Писателят наистина цял живот добавя щрихи към "забравеното лице на историята". Грас е роден на 16 октомври 1927 година в Данциг, днешния Гданск. Произхожда от бедно семейство, което живее в предградието Лангфур. Като дете помага в църквата по време на литургии, а по-късно става член на "Хитлерюгенд". Първите му стихове излизат тъкмо в списанието на младежката хитлеристка организация.
Доброволец в СС
Гюнтер Грас доброволно се записва във Вермахта, а през 1944 година преминава към "Вафен СС". В края на войната попада в американски плен. За решението си да стане доброволец, през 2006 година той обяснява, че просто е искал да избяга от теснотията вкъщи.
От каменоделец до художник и писател
След войната Гюнтер Грас чиракува като каменоделец, а после са записва като студент по графика и скулптура в Дюселдорф. Живее в Берлин и Париж, прави първи изложби със свои пластики и графики. През целия си живот остава верен на изобразителното изкуство и винаги сам оформя кориците на книгите си.
Грас и легендарната "Група 47"
През 1950-те години Грас се насочва към литературата, а през 1955 година е забелязан от влиятелния литературен кръг "Група 47". "Чували бяхме, че е художник и нещо като скулптор. Мрачен тип някакъв, с каскет" - спомня си известният писател Ханс Вернер Рихтер. Именно на една от сбирките на "Група 47" Грас чете няколко глави от "Тенекиеният барабан". Това е първата стъпка към световната слава.
Политически пристрастия
Грас открай време се ангажира с политиката и активно се застъпва за германо-полското приятелство. През 1960-те години участва в предизборните кампании на социалдемократите във ФРГ, макар че не членува в партията. От 1982 до 1992 година все пак е записан като партиен член, но решава да напусне поради несъгласие с едно решение на социалдемократите. Въпреки това ги поддържа до края на живота си.
Грас и литературните критици
През 1995 година прочутият критик Марсел Райх-Раницки направи на пух и прах романа на Грас "Широко поле" - колажът от корицата на списание "Шпигел" е многозначителен. Книгата е политическа панорама на германската история от 1948 до 1989 година и породи бурен дебат за това дали писателят има право да изопачава историята. На книжния пазар обаче "Широко поле" стана истински бестселър.
Сензационен успех с новела за войната
През 2002 година световната литературна общност отново понесе на ръце Гюнтер Грас. Новелата му "Рачешката", която описва корабокрушението на лайнера "Вилхелм Густлоф" през 1945 година и прокуждането на германците от източните територии, се превърна в истинска сензация. Литературната критика обсипа Грас с похвали за това, че се е захванал с тежката тема и я е поднесъл по такъв увлекателен начин.
Грас в България
"Рачешката" беше издадена в България със съдействието на Дойче Веле, а Александър Андреев (на снимката) преведе още седем негови книги на български и представи Грас пред публиката с няколко големи интервюта. "Тенекиеният барабан" беше преведен от Надежда Фурнаджиева, а късните книги на Гюнтер Грас - от Любомир Илиев. Грас си остава един от най-четените немскоезични автори в България.
Признанието
На български в превод на Любомир Илиев излезе и автобиографията на Грас "Да люспиш лука". През 2006 година тази книга предизвика поредната шумна дискусия в Германия, защото тъкмо в нея Грас признава, че през 1944 година е влязъл във "Вафен СС". В отговор на това признание критиците поставиха под въпрос моралните устои и благонадеждността на писателя.
Скандалът с Израел
В навечерието на 85-ия си рожден ден Грас предизвика нов скандал, публикувайки в "Зюддойче Цайтунг" стихотворението "Нещо, което трябва да се каже" - остра полемика срещу политиката на Израел. Много критици го нападнаха не само заради ниското литературно качество на стихотворението, но и заради политическите му възгледи, граничещи според тях с антисемитизъм. Израел го обяви за персона нон грата.
Силен глас и спорни възгледи
През 2013 година Грас постави подписа си под апела на 562 писатели срещу масовото проследяване. С този апел авторите реагираха срещу практиката на американското правителство и неговите тайни служби. През целия си живот Гюнтер Грас беше ярко профилиран интелектуалец, който както с творбите си, така и със своите публични изяви събираше много овации, но и доста критики.
Автор: Й. Цан, А. Андреев
