В Америка пропастта между имащите и нямащите никога не е била по-дълбока. И само няколко човека знаят защо това в действителност се случва…

 

 

АМЕРИКАНСКАТА СРЕДНА КЛАСА УМИРА

 

През 2015 г. числеността й спада под 50% от населението на страната за първи път, откакто се събират статистически данни по въпроса. Днес тя вече официално е малцинствена група.

 

Междувременно близо половината американци не са в състояние да посрещнат изненадващ разход възлизащ на 400$. Повечето живеят от заплата до заплата с минимални или никакви спестявания. Жилищата днес са много по-недостъпни за американците, отколкото са били някога.

 

Ще ви обясня защо това се случва. Но преди това, нека хвърлим един поглед към Америка такава, каквато беше навремето.

 

НАЙ-МНОГОЧИСЛЕНАТА СРЕДНА КЛАСА В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ

 

Късните 50-те години са златната ера на американската средна класа. И това не е някаква носталгия. Щатите настина имаха здрави, без нито една дупка главни улици и процъфтяващи малки предприятия.

 

По това време САЩ произвеждаха три четвърти от световните автомобили и самолети. Американците произвеждаха по-голямата част от световната стомана и построиха повечето от небостъргачите по света. Плюс това, че американските борси държаха основната част от капитализацията на световния фондов пазар.

 

Цялата тази висока производителност даде на средния американец един необичайно висок стандарт на живот.

 

По това време съпругът е бил в състояние да издържа семейството си с един среден месечен доход. Двамата със съпругата му вероятно са имали собствен дом и кола. Имали са и много деца – не им се е налагало да мислят за цената да имат още едно дете. Освен това са имали и спестени пари.

 

МРАЧНОТО ПОЛОЖЕНИЕ ДНЕС

 

Сравнете всичко това със средното американско семейство днес. И двамата съпрузи най-вероятно са принудени да работят – независимо дали го искат или не – просто, за да си позволят същия базисен начин на живот.

 

Но има и още нещо – днес отглеждането на едно дете струва средно около 200 000$. И тази цена не включва дори разходите за колеж. През 1960 г. е струвало около 25 000$.

 

Този зашеметяващ ценови маркер е основната причина семействата от средната класа да имат все по-малко деца… или пък изобщо да нямат.

 

Или казано накратко, стандартът на живот на средния американец е претърпял жесток удар в сравнение с този на отминалите поколения.

 

Нека вземем за пример финансовото положение на един учител в средното училище.

 

През 1959 г. средната годишна заплата на американски гимназиален учител е била $ 5 276 според Министерството на труда. Междувременно средната цена на жилище в САЩ е била 9 627 долара, според Бюрото за преброяване на населението в САЩ.

 

Това означава, че всеки учител е правел достатъчно пари, за да е в състояние да плати повече от половината от цената на един дом. Или 55%, за да бъдем съвсем точни.

 

Помислете сега за минута – как вашият годишен доход се съотнася към цената на дома ви? Обзалагам се, че повечето от вас правят далеч по-малко от 55% годишно.

 

Днес средната продажна цена на едно жилище в САЩ възлиза на 241 700 долара. За да се запази съотношението цена-доход спрямо дома от 1959 г., един учител в гимназията днес ще трябва да направи 132,935$ годишно.

 

Разбира се, учителят не печели дори и приблизително толкова много. Дори не се и доближава до такъв доход. Той или тя правят около $ 48 290 – толкова, че да покрие 36% от средната цена на половин жилище.

 

ВСИЧКО ЗАПОЧВА ДА СЕ СРИВА ПРЕЗ 70-те

 

 

Примерът с гимназиалния преподавател е само един елемент от глобална тенденция. И в действителност нещата са даже много по-лоши.

 

Както можете да видите в графиката по-долу, средното съотношение доход-жилище, е само на една идея над 20%. Това е историческо дъно. И се намира далеч от върховите 58%, достигнати през втората половина на 50-те…  И забележете, че низходящият тренд започва през 70-те… повече за това обаче след малко…

 

Ясно е, че цените на жилищата са се увеличавали много по-бързо в сравнение с доходите от 1970 г. насам.

 

Разбира се, американците не са престанали да купуват жилища. Просто те затъват в дългове все по-дълбоко и по-дълбоко, за да го направят.

 

И това задлъжняване помогна да бъде скрит спадът в стандарта на живот на средния американец.

 

Другият голям разход за американците са автомобилите. Задлъжняването помогна за прикриване на голямото увеличение на цените и там.

 

Американците дължат днес над 1,1 милиарда долара за автомобили. Този показател е скочил с 2954% от 1971 г. насам.

 

Следващият дълг, с който американците са затрупани, е от кредитните карти – той възлиза на над 1 трилион долара. Този дългов взрив също започва през 70-те. Съвкупният дълг от кредитни карти е нараснал с 14 281% от 1971 г. насам.

 

РАЗЛОМЪТ ТРУД – РАБОТНА ЗАПЛАТА

И така, защо американците затъват все по-дълбоко и по-дълбоко в задължения?

Просто е: разходите за живот на средностатистическо семейство, принадлежащо към средната класа, са се увеличили драстично по-бързо в сравнение с доходите му.

 

От 1971 г. насам се наблюдава драматично нарастващо разделение между труда и заплатите. Както се вижда от следващата графика, реалните доходи на средния американец повече или по-малко, но неотклонно намаляват от началото на 70-те години на миналия век.

С по-високите разходи и намаляването на заплатите, населението е покривало дълга си.

 

КАКВО СЕ СЛУЧИ ПРЕЗ 1971 г.?

 

 

Не е никак случайно, че нещата тръгнаха да вървят надолу за средната класа през първата половина на 70-те. На 15 август 1971 г., за да бъдем точни.

 

Това е денят, в който президентът Никсън ликвидира последните остатъци от златния стандарт. От този ден нататък, доларът се превърна в чисто декретивна валута. Това позволява на Федералния резерв да отпечатва точно толкова долари, колкото си поиска. И когато го няма златният стандарт, който да го държи под контрол, той прави точно това.

 

Американското парично предлагане е нараснало ударно с 2075% от 1971 г. насам.

 

Тук има една много важна поука: Федералният резерв е смъртен враг за обикновения човек.

 

ЧЕТИРИТЕ ПРИНЦИПА НА ТРАЙНОТО БОГАТСТВО

 

Мисля, че в крайна сметка, тази тенденция ще доведе до фундаментална криза. Гледката няма да е никак приятна.

Междувременно, жестоката буря на икономическите преси допълнително ще подяде средната класа. Десетки милиони американци ще бъдат изритани надолу по стълбата.

 

И както казва Дъг Кейси /Doug Casey/:

 

Мнозинството от средната класа ще се присъедини към горната или долната класа, най-вече към долната – и това ще бъде морална катастрофа за страната. Така че, ако искате да се позиционирате в света на богатите, препоръчвам:

Това са четирите принципа на трайното богатство. Те са изпитани от времето стратегии. И са доказали, че работят.

 

ПОЯСНЕНИЯ:

ТАБЛИЦА 1: „ДОСТЪПНОСТ НА ЖИЛИЩАТА”

„Средногодишно съотношение на цените „доход-дом”

ТАБЛИЦА 2: „КОГА УВЕХНА АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА”
Черна крива – доходи

Зелена крива – производителност на труда

Черна стрелка върху таблицата: доходите започват да спадат през ранните 70-те

Стойности в проценти, посочени вдясно на таблицата: намалението на двата показателя в проценти.

 

 

 

да притежавате твърди активи като злато в наличност, сребро и някакви недвижими имоти;

 

да притежавате първокласни, елитни бизнеси. Помислете за бизнеси с атрактивна доходност от дивиденти – и още по-добре, ако можете да купите такъв шедьовър, на изгодна цена;

 

поддържайте някакво ниво на спекулативни инвестиции. Те биха могли да дадат чувствителен тласък напред на богатството ви. Помислете за технологии като криптовалутите или блокчейн /blockchain-платформи за съхраняване на „дигитални активи”, информация и т.н., б.пр. /, за процъфтяващите индустрии на марихуаната и залежите на природни ресурси.

 

защитете това, което сте спестили от данъчно облагане, инфлация и други форми на конфискация, като интернационализирате вашите активи. Това ще минимизира чувствително заплахата, която всяко едно конкретно правителство представлява за вашето богатство.