1. Причина №1. „Големите пари не са за мене…“
Много хора са убедени, че хубавите пари не са за тях. Тази постановка води началото си от бедното детство, когато детето чува, че богатите са лоши, ти си глупав, нищо няма да излезе от тебе, ти ще си вечно измамен. Така още от дете човек си изгражда представата, че материалният успех е прерогатив за други хор, които са по-успешни и по-можещи, а той не е достоен за повече.
2. Постоянното сравняване с другите
Обикновено с този навик хората започват да действат по два сценария. При едни се събужда състезателният дух и те постигат нелоши резултати, защото имат ориентири, по които се равняват. Втората категория хора се сравняват с другите, но им завиждат на успехите, без да предприемат нещо. Те са убедени, че сами не могат да постигнат нещо. Постоянно следейки победите на другите, завистниците обикновено обезценяват действията им, обяснявайки чуждите успехи за обикновено стечение на обстоятелствата.
3. „Искам всичко, и то веднага…“
В главите не тези хора се раждат постоянно невероятни проекти и планове; те искат всичко и веднага, но не са готови да вървят към целта постепенно. Когато постъпи на ново място, този човек веднага иска да стане началник. Желанието му да получи максимума и неумението да инвестира водят до това, че остава с нищо. Понякога амбициите му сработва, но това се случва рядко.
4. Назад в миналото
Друга причина за бедността е, че човек се фокусира върху негатива, върху онова, което при него не се е получило. Вместо да надживее кризата, да тръгне напред, човекът е обхванат от състоянието на неуспех, престава да вярва в себе си и в някакъв момент напълно се връща в миналото – отново и отново преживява негативния си опит, обезценява позитивните моменти на настоящето и не може да вложи силите си в тук и сега.
5. „Парите ограничават…“
Малко печелят хората, които имат вътрешна осмисленост за печелене на пари. Такива хора смятат, че парите ограничават, че за тях те не са инструмент за власт и сигурност. Тези хора имат спокоен, уравновесен режим на живот и това за тях е по-важно, отколкото материалните блага.
