В надпреварата за председателство на Еврогрупата брюкселската еврокрация има явен фаворит: министърът на финансите на Испания Надя Калвиньо, която има 12 години опит на различни ръководни длъжности в Европейската комисия (ЕК).

Ентусиазмът за Калвиньо като лидер на изключителния клуб на министрите на финансите на ЕС започва обаче да избледнява, пише онлайн изданието Politico.eu в свой анализ. Все по-малко фискално консервативни или либерални столици са склонни да заменят един иберийски социалдемократ – португалецът Марио Сентено, с друг, особено в момент, когато ЕС обмисля план за възстановяване на икономиката от коронакризата, който би изисквал поемане на до 500 млрд. евро колективен дълг, посочва изданието.

За тези скептици, включително т.нар. пестеливи държави, които се съпротивляват на пакета за възстановяване, консервативният ирландски кандидат Паскал Донахю или либералът от Люксембург Пиер Граменя биха били по-сигурен избор за един от най-влиятелните постове в еврозоната.

Някои представители на ЕС също така казват, че много политици не са склонни да възложат още един висш пост на Испания, която вече е представена във висшия ешелон от ръководителя на външната политика Жозеп Борел.

Подходяща кандидатура

Поддръжниците на Калвиньо твърдят, че тя е точно подходящата кандидатура, защото е финансист с опит в ЕС, който може да се ориентира много добре в брюкселската бюрокрация, пристига от една от най-засегнатите от коронавируса страни в блока и е жена, а ЕК се бори да установи равновесие между половете в управлението.

Калвиньо си спечели подкрепата и на лидера на Германия Ангела Меркел. "Не е тайна, че има подкрепа за кандидатурата на Надя Калвиньо в германското правителство", коментира Меркел в скорошно интервю за няколко вестника. „Винаги съм била доволна, когато жените получават водещи политически роли, а Еврогрупата никога не е била оглавявана от жена“, допълва тя.

Постът на президент на Еврогрупата е може би най-необичайният в йерархията на ЕС: официален лидер на клуба на министрите на финансите на еврозоната, който по дефиниция се среща неформално. На практика няма официална длъжностна характеристика, освен изискване в Договора от Лисабон от 2007 г., че такъв пост съществува. В зависимост от уменията и амбициите на този, който го заема, той може да се превърне в пост от изключителна важност или да е без значение.

Председателят на Еврогрупата определя дневния ред и води редовни пресконференции, на които обобщава работата на финансовите министри на страните от еврозоната, но не притежава никаква изпълнителна власт като еврокомисарите – т.е. министрите на ЕС.

Ефективен председател на Еврогрупата, който определи достатъчно амбициозна програма и някак успее да преодолее дългогодишните различия в икономическата политика, теоретично би могъл да помогне за трансформирането на еврозоната в международна финансова суперсила, съперничеща на Китай и САЩ, посочва изданието.

За някои този пост е сцена, от която заемащият го да тръгне към по-стремителна политическа кариера. Жан-Клод Юнкер го използва като стъпка към председателството на Комисията. За други, като холандецът Йерун Дейселблум, това беше бездарно упражнение в управление на кризи. Много официални представители твърдят, че Сентено, напускащият президент, който се готви да стане следващият управител на централната банка на Португалия, също не си свърши работата.

Който и да заеме поста, ще работи в момент на безпрецедентни катаклизми. Коронавирусната криза породи нова готовност в столиците да мислят амбициозно за икономическото сътрудничество. Това дава възможност на Калвиньо или някой от нейните конкуренти за мястото да прекрои работата на Еврогрупата и да остави отпечатък в историята.

В свое мотивационно писмо, в което предлага кандидатурата си, Калвиньо многократно подчертава интеграционните си инстинкти, но също така възприема известен прагматизъм за необходимостта всички членове на еврозоната да работят съвместно. „Ние сме в една и съща лодка“, пише тя. „Следователно е необходима координация, за да се избегне отрицателното въздействие на различните политики, но и да се възползваме от синергиите и положителните различия, произтичащи от съвместното им действие в нашите силно взаимосвързани икономики и общества“. Засега тя отказва да коментира официално писмото си.

За заемането на поста кандидатите трябва да получат подкрепата на 10 от 19-те финансови министри на Еврогрупата при тайно гласуване, което ще се проведе на 9 юли. Състезанието между тримата предполага два кръга на гласуване. Обикновената математика пък казва, че независимо от популярността ѝ в Брюксел, ако Донахю и Граменя обединят сили, Калвиньо няма шанс.

Висок залог

Залогът за следващия председател на Еврогрупата едва ли може да бъде по-висок: пандемията разклати сериозно икономиката на еврозоната, въпреки че правителствата влагат трилиони евро в своите икономики. Който поеме отговорност, ще формира бъдещи инициативи за възстановяване и да определи доколко еврозоната трябва да интегрира своите икономически гаранции.

Кризата привлече и ново внимание към незавършената фискална и паричната интеграция в ЕС. За тези, които искат по-плътно обвързана еврозона, Калвиньо може да бъде отговорът. За тези, които са скептични, тя вероятно е най-лошият избор.

Малко са служителите на ЕС и депутатите в Брюксел, които ще кажат нещо лошо за Калвиньо -  икономист и юрист, прекарал над десетилетие в престижни работни места в ЕК, а сега ръководител на генералната дирекция по бюджета и финансов министър в кабинета на Педро Санчес. Тя има безупречна репутация и се разглежда като човек, който е готов да се справи с тежки проблеми.

Калвиньо печели симпатии дори сред политическите съперници на Санчес. „Тя е много добре подготвена, знае си работата, разбира Брюксел и най-важното - тя разбира какво се случва в Брюксел“, заяви Естебан Гонсалес Понс, вицепрезидент на Европейската централна дясна партия и член на консервативната Народна партия на Испания.

Луис Гарикано, евродепутат от испанската либерална партия Сиудаданос и вицепрезидент на групата Renew Europe, също я хвали. „Тя може да преодолее идеологическите разделения между леви и десни“, смята той.

Испанските евродепутати и служители на Комисията обаче нямат право на глас. Извън Брюксел пък има сериозни резерви относно кандидатурата на Калвиньо. Много служители в Северна Европа смятат испанския политик за агресивен, със силни федералистки възгледи, който се опитва да проправи пътя си към споразумение. Според политик, пожелал анонимност, „тя не е приятна личност“.

Подобна критика неизбежно ще повдигне въпроси относно сексизма, особено като се има предвид, че Калвиньо в момента е единствената жена в Еврогрупата.

Игра с числа

Донахю и Граменя определено могат да завиждат на Надя Калвиньо за подкрепата на Меркел. Германия обаче има само един глас, а има много други, които те могат да спечелят. Очаква се Гърция, Германия, Италия и Португалия да подкрепят Калвиньо.

Донахю има подкрепата на Австрия, Кипър, Латвия, Словакия и Словения. Белгия и Холандия, с правителствените коалиции, които в момента се ръководят от либерали, обещават подкрепа на Граменя.

Най-малко пет са държавите от еврозоната, които не са решили кого да подкрепят - Естония, Финландия, Франция, Литва и Малта. Вече текат задкулисни преговори и обсъждания на кандидатите. Един представител на ЕНП определя състезанието по същество „резултат от благоволението между министър-председателите и министрите“, а не „политически вот“.

Най-големите скептици за кандидатурата на Калвиньо изглежда са в Хага и по бреговете на Балтийско море. Много северни страни се противопоставят на всякакви разговори за взаимен дълг или за създаване на фонд за черни дни, който да смекчи бъдещи кризи, защото се опасяват, че испанката ще използва Еврогрупата за осъществяване на инициативи, които ще насърчат споделянето на финансов риск.

Те вероятно са обидени на Калвиньо заради коментара ѝ от 2018 г., че са „много малки страни с много малка тежест“ – конкретно страните от т.нар. Ханзейска лига, които включват държавите от Скандинавия, Прибалтика, Ирландия и Холандия. Те се обединиха след референдума във Великобритания за напускане на ЕС.

Някои критици дори обвиняват Калвиньо, че е служител на Комисията в облеклото на финансов министър - обвинение, което в най-буквалния смисъл е трудно да се оспори, като се има предвид, че тя взе неплатен отпуск от ЕК, за да се присъедини към испанското финансово министерство през 2018 г. Това обаче е доста обичайно и е в съответствие с правилата за персонала на институцията.

Други разглеждат националността и опита ѝ в ЕС и в националното правителство като основен актив. Според Гонсалес Понс тя е „ортодоксален министър на икономиката“, който би подобрил обтегнатите отношения между Севера и Юга. Той дори подчертава, че тя е противоположност на Янис Варуфакис – демонизираният в кръговете на ЕС бивш гръцки финансов министър, провел политиките на строги икономии, когато Гърция беше на ръба на фалита през 2015 г.

Той добавя, че подкрепата за Калвиньо може да помогне на северните страни да спечелят доверието на своите скептични южни колеги. „Най-доброто нещо, което северните страни биха могли да направят, за да получат доверие, е да дадат тази работа на човек от Юга“, заключава той.

Миглена Иванова, редактор Елена Кирилова