Изглежда, че нищо не може да попречи на геополитическото съперничество. Нито пандемия, нито срив на международни пътувания или световна рецесия. Китай, САЩ и ЕС се отнасят към Covid-19 като към много публичен тест за техните съперничещи си подходи към управлението и като част от международен конкурс за престиж и влияние, пише в свой анализ Гидиън Рачмън за FT.
Очевидният предварителен извод е, че пандемията ще се окаже цялостна геополитическа победа за Китайската народна република. Успехът ѝ в потискането разпространението на вируса е в ярък контраст с ужасните жертви, които Covid-19 взе на запад.
Политиката обаче се движи по неочаквани начини. Има сериозни аргументи, че както САЩ, така и ЕС може да се окажат политически подсилени от Covid-19.
В Америка годината започна с Доналд Тръмп в силна позиция да спечели втори мандат в Белия дом. Очевидната му некомпетентност да се справи с разпространението на вируса обаче стопи шансовете му за преизбиране. В резултат Covid-19 може косвено да е спасил американската демокрация, като помогна за отстраняването на непостоянен изолационист от Белия дом. Така пандемията даде на САЩ много по-голям шанс да запазят статута си на най-мощната нация в света.
Covid-19 също взе ужасни човешки и икономически жертви в Европа. От политическа гледна точка обаче ЕС следва подобна на САЩ динамика.
Когато пандемията за пръв път удари европейския континент, изглеждаше, че под силния натиск европейското единство рухва. Това се случи по време на войната в Ирак и през по-голямата част от еврокризата. През първите дни на пандемията бяха възстановени някои гранични контроли и имаше жестоки обвинения между северните и южните държави.
През лятото обаче ситуацията драстично се промени. ЕС се съгласи да създаде фонд за солидарност в размер на 750 млрд. евро, който да се използва за възстановяване от здравната криза. В разрив с дългогодишната си политика правителството на Меркел в Германия се съгласи, че парите ще бъдат събрани чрез издаване на общ дълг. Това беше исторически напредък за европейската интеграция - потенциално най-големият от създаването на самото евро преди почти 30 години.
Ще отнеме известно време, докато пълното политическо въздействие на Covid-19 върху САЩ и ЕС избледнее. Когато часовниците ударят в навечерието на Нова година, всеобщото мнение все още е, че годината на пандемията е тази, която донесе реални геополитически печалби за Китай.
Това също беше резултат, който не можеше да бъде предвиден в началото на 2020 г. Пандемията произхожда от Китай и първоначално изглеждаше като бедствие за президента Си Дзинпин. През годината обаче Си и кохортите му обърнаха монетата. Съобщава се за 4770 смъртни случая на Covid-19 в Китай в сравнение с над 330 хил. в САЩ. Обединеното кралство, Франция, Италия и Испания отчетоха дори повече жертви на глава от населението спрямо САЩ.
Китайската икономика ще расте тази година, докато големите западни икономики са в дълбока рецесия. Текат залаганията и за това кога китайската икономика ще надмине американската по размер.
Относителният успех на Китай в справянето с пандемията дава на Си пропаганден бонус - както у дома, така и в чужбина. Китай изглежда по-напреднал, по-организиран и по-способен да се грижи за своите граждани. Има обаче уловка – повишеният световен престиж, от който Китай можеше да очаква да се ползва в резултат, не се появява в международен план. Напротив, скорошно проучване на изследователския център Pew в 14 държави показва, че в девет от тях - включително Великобритания, Германия и Южна Корея, негативните възгледи за Китай достигат най-високите си нива от повече от десетилетие.
Този спад в китайската мека сила предполага, че хората в анкетираните страни са по-впечатлени от факта, че вирусът произхожда от Китай, отколкото от последвалия успех на Пекин в спирането на разпространението му. Агресивният отговор на Китай на всеки намек за международна критика - чрез т.нар. дипломация „воин-вълк“, също вероятно води до този резултат.
Геополитическите стратези в Пекин може да се утешат с мисълта, че каквито и да са съпътстващите щети, причинени от Covid-19, щетите върху западната позиция са по-лоши. Ако обаче САЩ и ЕС сега пуснат програми за ваксини с разумна скорост и ефективност, те ще започнат да поправят част от икономическите и репутационни щети, които са претърпели поради пандемията.
Ако новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън е късметлия и достатъчно хитър, той ще се възползва от постпандемичния икономически скок, като същевременно може да прехвърли вината за грешките на некомпетентния си предшественик. Съюзниците на Америка ще бъдат твърде нетърпеливи да възприемат този разказ и да дадат на САЩ втори шанс.
В действителност международното положение на страната е дълбоко нарушено както от президентството на Тръмп, така и от Covid-19. С новия президент в Белия дом обаче Америка ще се завърне в геополитическата игра.
Миглена Иванова, редактор Елена Илиева