Откъсът от книгата, публикувана през април в печатното издание на “Дифенс Нюз” “Може ли НАТО да защити Европа? Може ли Европа да защити Европа?” не се фокусира върху реалността и спешността на възстановяването на надеждната колективна сигурност в Европа и поддържането на глобалната стабилност. Надявам се, че предстоящата книга “Бъдещата война и отбраната на Европа” на Джон Алън, Фредерик Бед Ходжис и Джулиан Фондли-Френч ще се справи по-добре.
Но първо място повярвайте: НАТО повече го няма. Единственото мощно средство за сдържане на съветската агресия през 70-те, 80-те и в течение на първото десетилетие на новия век фактически е изчезнало. Ясно е, че официално си е на място. 30 страни влизат в Алианса и постоянно се срещат в Брюксел, но тяхната колективна сигурност - основната цел на Алианса, е гарантирана от военната мощ на САЩ и единствено от военната мощ на САЩ. Да се вярва в обратното е като да се вярва на измислици. Тази най-важна основа днес е изчезнала.
В Европа числеността на войските при администрацията на Обама се сви с 85% от времената на Студената война, заради извеждането на боеспособните бронетанкови и пехотни дивизии, които незабавно да влязат в бой със съветските войски. Бяха прибрани ударните и щурмови хеликоптери, а също щурмовата авиация на САЩ А-10, разположени за противодействие на постоянно растящите танкови сили на съветската армия.
Не по-малко важно е и, че ключ към бързото укрепване на НАТО са стратегическите въздушни превозвачи, способни последователно да въвежда войска и системи за въоръжение, необходими за укрепването на предните бойни части на САЩ. Товарните самолети С-5, нужни за това укрепване, бяха съкратени двойно, а някои ключови части със С-17, осигуряващи стратегическите въздушни превози, бяха разформировани.
Дори и да имахме нужните сили за разполагане за засилване на НАТО, ние сега нямаше да ги съберем в достатъчно количество, за да влезем в бой, ако президентът на Русия Владимир Путин действа бързо.
Засилването на НАТО със САЩ в момента за обикновените европейци на улицата е въпрос на доверие, поставен на преден план след анексията на Крим от Путин, неговите заплахи за нахлуване в Украйна, неговата програма за превъоръжаване за 400 милиарда долара, демонстрираното бързо разполагане на тактически сили за противодействие на ученията на НАТО, полетите на самолетите във въздушното пространство на страните от НАТО и появата на руски подводници край Хелзинки във Финландия.
Днес нашите “реални” сухопътни сили за засилване на НАТО се състоят от няколко много ограничени боеспособни бригади, може би една дивизия, което дава на Путин възможността да заплашва Естония, Латвия, Литва или Полша, както си иска и без да очаква наказание, точно както направи при анексията на двете грузински провинции през 2008 година и с Крим през 2014 година.
Трябва да се добави, че в определен момент военната мощ на САЩ в Европа можеше да бъде разположена бързо в Близкия изток и да стане наистина сдържащ фактор за маневрите на Русия в този театър на военните действия, а също така в Африка. Но сега не е така, Америка!
Ако някой разчита на успешното дипломатическо взаимодействие между страните от НАТО и Русия, нека си помисли отново. Напразно е да се вярва, че успешната дипломация в Европа може някога да бъде осъществена, ако не е подкрепена от военна мощ, с пълното разбиране на всички участници, че силата ще се използва, ако дипломацията претърпи неуспех. В този контекст дипломацията на САЩ, решаваща военни въпроси днес, е лишена от зъби. Това е малко повече от нищо и то е безполезно в сравнение с положението на Русия. НАТО без военната мощ на САЩ не представлява голяма опасност за Владимир Путин.
Освен това европейската и глобалната стабилност се поддържаше преди администрацията на Обама с добре известен национален потенциал. САЩ можеха да водят няколко войни едновременно с гарантирана победа над врага във всяка от тях. Това направи дипломацията на САЩ възможна и успешна.
Сега това не е така.
Извеждането на войските ни от НАТО има значително по-глобални дипломатически последици, защото привлече внимание към стратегическия “обрат към Азия” на администрацията на Обама, фактически празни приказки, защото силите, които ще се използват за поддържане на дипломатическите усилия на САЩ в Азия са също толкова впечатляващи, както и тези, които навремето се насочват за укрепването на НАТО.
В момента единствено възстановяването на предишната американска военна мощ в НАТО ще предотврати бъдеща руска агресия и ще възстанови нашия дипломатически авторитет в Европа и по целия свят. Реалността е такава, макар и вече да е твърде късно, но “слонът в стаята” сега са Владимир Путин и Русия. И САЩ, които имат вече малко стрели в кочана, военни или дипломатически - с което оказват значително по-малко влияние на историята на тези региони, отколкото в предишните години.
Ето какво не стига в откъса от книгата. В частност отсъства ясно и назряло усещане, че НАТО не може да защити Европа и Европа не може да защити Европа, ако не бъдат внесени сериозни изменения, отразяващи привързаността на САЩ към Алианса от гледна точка на внедряване на груба военна мощ, която да уравновесява Русия по западните ѝ граници и няма възстановяване на дипломатическия корпус, отразяващ националните интереси на САЩ, противодействащи на интересите на Путин.
Матю Къмброд, Превод: В. Сергеев
