В навечерието на големия празник - Деня на победата на Червената армия и съветския народ над нацистка Германия във Великата отечествена война 1941-1945 г., всички зли духове традиционно започват да излизат навън.

И ако преките опити да се развали свещеният за мнозина празник са повече или по-малко успешно спрени, тогава е много по-трудно да се разкрият пълзящите подменяния на понятия и да се води борба с тях.

На 8 май върху мен се изсипаха поредици от "пощенски картички", видео поздрави и картинки с приблизително едно и също съдържание: карамфили на фона на гвардейската Георгиевска лента, боядисана почти в жълто, горящи свещи, тъмен фон, обща атмосфера на униние, а също поздравления. Дори ми изпратиха нов тъжен видеоклип към песента „Жерави“. На пръв поглед няма проблеми.

НО:

За мен 9 май е именно Празник, с главна буква.

Дори със сълзи на очи.

Но това е невероятно радостен и тържествен ден за мен, придружен от цял набор от емоции и преживявания, но основната сред тях все пак е радостта.

Ние оцеляхме. Спечелихме.

Само вампирите и загубеняците празнуват деня на поражението си на 8 май, тъгуват и скърбят.

И с помощта на такива "пощенски картички" се опитват да объркат мнението за нашата Победа. Поне малко, но да променят емоциите. И в края на краищата формално те не правят нищо лошо, а напротив - поздравяват, нали?!? И така тези горчиви поздравления безразсъдно си ги изпращат помежду си млади хора, либерали и прочее. Между другото, такива снимки ми бяха изпращани именно от такива, каквито отдавна си ги бях отбелязал като „политически неадекватни“.

Бъдете бдителни, идентифицирайте и спрете манипулацията.

А ние ще помним, почитаме и оплакваме нашите паднали воини на съвсем различна, отделна дата - 22 юни.

Превод: В. Сергеев