Ако има положителна страна на кризата с Covid-19, това е забележителната креативност, проявена от множество бизнеси, които процъфтяха, като се трансформираха по неочаквани начини по време на пандемията, пише Рана Форухар за Financial Times. Примерите, на които се натъкнах са многобройни. Например компанията за сигурност на летищата, която планира да пусне приложение за ваксинационно проследяване, след като бизнесът с пътувания се срина. Или собствениците на търговски центрове и магазини, които отдават под наем празни търговски площи на училища, които се нуждаят от повече пространство за социална дистанция на учениците по време на уроците. Или пък дигиталните бизнеси, които едва успяват да издържат на собствения си растеж.

Говорих наскоро с Крейг Фулър, главен изпълнителен директор на FreightWaves, базирана в Чатануга онлайн медия и бизнес с абонаментни данни. Компанията преживя 300% годишен скок в своя онлайн бизнес по време на пандемията. Резултатът беше 70% годишен ръст на общите приходи въпреки пълния срив на поделението за присъствени събития.

„Нашият паричен поток се ускори драстично, защото данните и медиите имат много по-голям марж от физическите събития“, казва Фулър, чийто най-голям проблем сега е да задържи служителите си. „Осем човека напуснаха през последната година, за да стартират собствен бизнес.“

През 2020 г. в САЩ бяха подадени най-много нови бизнес заявления в историята - ръст от 24% спрямо 2019 г. Но 2021 г. може да бъде още по-добра - само през януари заявленията са нараснали с 43% спрямо декември 2020 г. Да, физическите търговски обекти все още изостават, а пътуванията и туризма може никога да не се възстановят, но области като електронната търговия, финтеха и здравеопазването процъфтяват.

Този вид шумпетерово съзидателно разрушение е точно това, което искаме в момент като този. Но възходът на изцяло нови видове бизнес създава и нови предизвикателства както за капитала, така и за труда. Бих посочила три особено належащи проблема, които ще изискват повече внимание от страна на регулаторите.

Първият е въпросът за това как да се оценят и защитят нематериалните активи, които вероятно ще се удвоят като процент от корпоративните инвестиции след пандемията. Повечето големи бизнес битки днес са за това кой колко притежава от дигиталния пай.

Вижте спора във федералния съд на САЩ между Epic Games и Apple относно комисионните от App Store. Или борбата за пандемичното освобождаване от правилата на Световната търговска организация за интелектуалната собственост с цел подпомагане производството на ваксини. Или пък Google и Apple, които се борят със SAP, Siemens и BASF за патентна защита в Германия.

Тъй като по-голям процент от корпоративно богатство е в нематериални активи, този тип конфликти само ще се увеличават. Това подчертава отчаяната нужда от трансатлантически съюз от 21-ви век около регулирането на технологиите и правилата за цифрова търговия. Китай върви по свой път по много от тези въпроси, но Европа и САЩ не трябва.

Вторият голям проблем е, че разширяването на нематериалните активи вероятно ще означава по-малко работни места в краткосрочен план, въпреки че то създава нов бизнес и напълно различни отрасли в дългосрочен план.

Нито публичният, нито частният сектор в САЩ се борят напълно с този проблем. С изключение на групи като Съюза на фрийлансърите или Алианса на работниците, работническото движение е съсредоточено до голяма степен върху защитата на традиционната 40-часова работа на седмица, която идва с допълнителни бонуси. Междувременно компаниите се опитват да тласнат все повече хора към нещатна работа, както и да заменят колкото се може повече работни места с технологии.

Има начини да се запълни празнината. Преносимите ползи отдавна се предлагат от политици като сенатора Марк Уорнър, демократ от Вирджиния. Те биха позволили на независимите изпълнители да пренасят със себе си здравното и пенсионното си осигуряване от позиция на позиция, вместо да ги обвързват с работата в една компания.

Също така съм фен на идеята за данъчно облагане и преразпределение на част от огромното богатство, улавяно от корпоративните събирачи на данни. Това включва не само гигантските платформи, но и много други видове компании - от онлайн търговци до марки за потребителски стоки.

Губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм вече предложи дигитален дивидент за потребителите, версия на който може да бъде приложена както в САЩ, така и в Европа. Приходите могат да отиват за обучение на работната сила или за подобряване на общественото образование. И двете биха действали като буфер срещу задаващите се дигитални трудови шокове.

На трето място, макар че антитръстовите действия са отчаяно необходими, за да се осигурят равни условия за бизнес в ерата на монополните платформи, ние трябва да спрем да търсим магическо решение относно конкуренцията. Подозирам, че ще има много различни решения за различните компании.

Компания като Amazon може лесно да бъде разбита на платформа за търговия на дребно и доставчик на логистика. Но е възможно търсачка като Google да е по-добре да съществува като комунална компания, строго регулирана от Федералната търговска комисия на САЩ.

Трябва да се изработят реални правила и разпоредби, които да се прилагат и за онлайн света. В противен случай дигиталните играчи могат лесно да използват регулаторен арбитраж, за да заобиколят дори най-утвърдените оператори в най-мощните индустрии. Помислете за последните коментари на Джейми Димън, главният изпълнителен директор на JPMorgan, относно евентуалното заменяне на търговското банкиране от финтех индустрията.

Промяната е полезна. Ако обаче не осъзнаем пълната степен на трансформацията, която преживяваме, ще се окажем отново с всички проблеми на предпандемичната икономика, но на квадрат.

Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев