Изобретение на Никола Тесла на над 100 години, може да има приложение в различни процеси

Изобретение на Никола Тесла на над 100 години, може да има приложение в различни процеси
  • Written by:  Е.Аврамов
  • Date:  
    19.05.2021
  • Share:

Става дума за така наречения „клапан на Тесла", проектиран да пропуска течност в една посока, без да се използват подвижни части. Този ефект се постига благодарение на протичането на течности по различни пътища, което позволява движението на течността само в една посока.


Всъщност тестовете показаха, че клапанът на Тесла може да работи в два режима. При потоци с ниска скорост, съпротивлението е приблизително еднакво при движение напред и назад и в този случай устройството функционира като обикновена тръба. Когато обаче дебитът надвиши определена цифра, клапанът „се активира" и започва да блокира движението назад.


Освен това се оказа, че клапанът на Тесла преобразува пулсиращия или трептящия поток в постоянен, по подобен начин на AC / DC преобразувателя на ток. "Ние вярваме, че това е имал предвид Тесла за устройството, тъй като той е мислил за аналогични операции с електрически токове", казва математикът Лейф Ристроф от Нюйоркския университет, в изявление.


Изследователят подчертава, че клапанът може да се използва в различен контекст, където е важна неговата дълготрайност: „Устройството на Tesla е алтернатива на конвенционалния възвратен клапан, чиито движещи се части са склонни да се износват с времето. Клапанът е много ефективен при смесване и може да се използва за изпомпване на гориво, охлаждаща течност, смазка или други газове и течности, като се възползва от вибрациите на двигателите."


"Забележително е, че това 100-годишно изобретение, все още не напълно разбрано, може да бъде полезно в съвременните технологии по начини, които тепърва ще бъдат разгледани. Докато Тесла е известен като магьосник на електрическите токове и електрически вериги, неговата по-малко известна работа за контрол на потоците течности наистина беше изпреварила времето си ", отбелязва Ристроф.


Изследването на Ристроф и неговите колеги е публикувано в понеделник в списание Nature Communications.

Станете почитател на Класа