"Тези клоуни не са причините за демократичните кризи в своите страни, а техните симптоми. Когато един народ вече не смята елитите си за легитимни, надеждни и способни да го представляват, той се обръща към народни и съпричастни фигури. : бизнесмена Доналд Тръмп, комика Володимир Зеленски, военния Жаир Болсонаро, или провокативния актьор Бепе Грило. И освен това те се появяват по съвсем естествен начин, използвайки раздразнението на народа и присвоявайки си критиката на политическия и финансов естаблишмънт. Те не са случайности на историята, а илюстрация на нивото на недоверие към демокрацията в страната". За книгата си “Изкушението на клоуна” (« La Tentation du clown ») френската политическа журналистка Летисия Крюпа се е срещнала с близо петдесет френски политолози, анкетьори, социолози и политици.
- - В книгата си “Изкушението на клоуна” формулирате изненадващата хипотеза за появата на тази фигура, която ще “обърка президентските избори”. Кой е този “клоун” и защо този термин?
- - Не съм измислила този термин, който принадлежи на медийно-политическия жаргон. Тръмп беше определян като такъв от американската преса още през 2014 г.; Борис Джонсън също беше наричан “Боджо клоуна” от сериозната ВВС! Моят клоун е аполитичен персонаж, т.е. той не е професионален политик и не е бил избиран. Със сигурност ще има активна кариера, за да избегне обвиненията в некомпетентност. Но той ще се появи от гражданското общество, като използва медийното пространство, за да утвърди кандидатурата си. Би могъл да бъде лекар - те завладяха телевизионните предавания от началото на епидемията - или пък ресторантьор, начело на недоволни фалирали заведения. Във всеки случай той ще се стреми да олицетворява народа и ще твърди, че идва от народа. Неговият профил ще зависи преди всичко от състоянието на Франция в точния момент на появата му и особено от равносметката на петгодишния мандат на Еманюел Макрон и управлението му на здравната криза. Но вече има място за тази фигура, всички светофари светят зелено.
- - Кои са те?
- - Преминаваме през криза на представителната демокрация. А недоверието на народа към елитите, чийто мащаб разкри още повече епидемията, не спира да расте. Социологът Жерал Броне сам го каза: никога социалният контекст не е бил толкова взривоопасен. До такава степен, че поставянето на бюлетина “клоун” в урната през 2022 г. може да изглежда почти нормално! Политиката се десакрализира. Медиите са готови да приемат тази кандидатура. И вече всеки може да претендира за най-висшата длъжност. Цифровата революция също премахна пречките. Има промяна на ценностите, при която колкото по-голяма експертиза има човек, толкова по-малко е доверието в него. Когато Колюш се кандидатира през 1981 г., знаехме, че това е фарс. Тръмп не беше и той въплъщаваше всичко това. Трябва да приемем тази констатация, в противен случай ни очаква студен душ…
- - В книгата си анализирате избирането на Тръмп. Но и това на подобните нему в Украйна, Латинска Америка, Италия… Може ли да се разпространят във Франция?
- - Трябва да разберем, че тези клоуни не са причините за демократичните кризи в своите страни, а техните симптоми. Когато един народ вече не смята елитите си за легитимни, надеждни и способни да го представляват, той се обръща към народни и съпричастни фигури: бизнесмена Доналд Тръмп, комика Володимир Зеленски, военния Жаир Болсонаро, или провокативния актьор Бепе Грило. И освен това те се появяват по съвсем естествен начин, използвайки раздразнението на народа и присвоявайки си критиката на политическия и финансов естаблишмънт. Те не са случайности на историята, а илюстрация на нивото на недоверие към демокрацията в страната. Няма причина Франция да бъде пощадена. Фабриката за обществено мнение смени мястото си, то вече не се създава в политическите партии. Появиха се нови разделителни линии, които фрагментират обществото - което Жером Фурке от Ifop нарича “архипелази”. Всички ние имаме интерес да разберем тази Франция. Нека си спомним “жълтите жилетки”. Сега вампирясали от епидемията, те показаха едно социално неразположение и може би олицетворяваха предупреждение! Освен това, въпреки че вече не е окупирала кръговите кръстовища, тази Франция все още съществува, тя тлее и олицетворява само видимото лице на айсберга. Ще бъде интересно да видим как ще гласува през 2022 г.
- - В книгата си обяснявате, че тя би могла да даде гласа си за “клоун”. Но какъв точно ще бъде профилът на неговия електорат? Има ли шансове този мистериозен кандидат?
- - Да не забравяме, че Тръмп бе избран от едно американско обществено мнение, което медиите не бяха успели да идентифицират! От друга страна, фигурата на “жълтия клоун”, дошъл, за да улови гнева, да го разбере и олицетвори, като Жокера, който си отмъщава, след като е бил презрян, напълно може да се появи. Това не е анекдот, в проучванията на Cevipof се появи нова категория, тази на “критичните граждани”, които смятат, че политиците не могат да ги разберат, ако не живеят като тях, че трябва да получават “заплата на чиновник от категория А и да живеят като народа”. Тази категория обаче гласува малко: тя представлява 25 на сто от въздържалите си на последните президентски избори и 9 на сто от белите бюлетини. Но ако гласува, само тя олицетворява 34 на сто от гласовете.
- Да не забравяме, че Тръмп накара негласуващите да отидат до урните. Финалистите на изборите в Тунис през 2019 г., телевизионен магнат и професор по конституционно право, затворен по време на кампанията, увеличиха с 60 на сто активността на втория тур. Тази изборна динамика показва, че извънсистемните кандидати могат да съживят политическия живот. Във Франция Фондацията за политическа иновация разкри миналия октомври, че 79 на сто от избирателите обмислят антисистемен вот през 2022 г.
- - Пишете, че “клоунът” би могъл да се появи на финалната права на президентските избори, без да прави кампания. Възможна ли е кандидатура при тези условия?
- - Популярният актьор Володимир Зеленски поднесе голяма изненада! Появил се изневиделица три месеца преди украинските избори, той спечели със 77 на сто от гласовете. Украйна - която го гледаше в телевизионен сериал, докато той беше в кампания - беше готова за този избор. Посланията на кандидата бяха опростени и опорни. От Жан-Мари Бигар или генерал Дьо Вилие, минавайки през Мишел Онфре или Венсан Лендон, десетината профила, чийто електорален потенциал тествах, също се радват на вече съществуваща популярност. И дори да няма такава, днес известността се придобива много бързо благодарение на социалните мрежи - основният достъп до информация за 40 на сто от французите. В Италия Бепе Грило заложи цялата си кампания на мрежата и получи 25 на сто от гласовете на парламентарните избори през 2013 г., като трета политическа сила в страната. Тази поява на кандидат в последната минута трябва да се приеме сериозно във Франция.
- - Не играе ли опасна игра Еманюел Макрон?
- - Тези създания могат да се еманципират и да се изплъзнат на своя автор. “Политическият Франкенщайн е залог с висок риск”, както казва Гаспар Ганцер, бивш съветник по комуникациите на Франсоа Оланд. Защото сценарият не се развива “почти никога според предвиденото”. Освен това създаването на политически артефакт оказва влияние върху реалността. Социалните науки наричат това “ефекта Отело”. Доведена до крайност и раздута от медийното ехо, фикцията може да влияе върху реалността и да разшири полето на възможното - като да накара общественото мнение да приеме един “клоун”. Отговорността на медиите в това отношение ще бъде огромна. Но не бива да пренебрегваме нито една възможност, да не презираме нито една кандидатура, тъй като всяка една ни позволява да разберем нашата епоха. След едногодишно проучване мога да удостоверя, че всички хипотези са на масата, но ще се въздържа да правя прогнози! Това, в което съм сигурна, е, че изборите през 2022 г. ще бъдат най-непредсказуемите досега. Служител в Елисейския дворец ми го сподели между другото със следните думи: “2022-а ще бъде гигантски политически Нетфликс!”.
- Алис Перо-Весьор, “Поан” Превод от френски: Галя Дачкова
