Миналата пролет, в началото на пандемията, имаше предположение, че дългосрочният „домашен арест“ може да доведе до нещо като бум на раждаемостта. Данните обаче показват точно обратното, пише FT в свой анализ.
Раждаемостта в Англия и Уелс например, която и без това спада, е намаляла още повече през 2020 г. за шеста поредна година. Останалият свят се насочва в същата посока –Япония, Италия, Тайван, Гърция, Португалия и други страни са с коефициент на плодовитост под 1,5. Само в Африка на юг от Сахара средните нива на коефициента на плодовитост са високи – над 4.
Можете да отдадете това на всякакви неща - от дългосрочното подобрение на данните за детската смъртност до икономическото изместване на световната финансова криза към блокирания и климатични кризи. Общата тенденция е ясна: в повечето развити страни населението застарява, но не намалява.
Дали това има значение? От гледна точка на общата истерия за пренаселеността на планетата можем да бъдем доволни. Само че историята е друга – вече преминаваме от рефрена „твърде много хора“ към „твърде малко хора“.
Песимистите казват, че проблемите от застаряването са много. Без повече млади хора, които да подкрепят възрастните, коефициентът на зависимост ще се повиши до неустойчиви нива. Без млади хора ще загубим творческата си енергия. И накрая, без млади хора, търсенето ще спадне и ще се окажем в спирала на дългосрочна дефлация.
Това обаче може да се окаже поредното консенсусно мнение, което не е съвсем правилно. Да започнем с разходите. Данните за Великобритания показват, че домакинствата с най-големи разходи, класирани по възраст на главата на домакинството, са групата 30-49 (666 паунда седмично). Следват кохорта 50-64 с 633 паунда, групата 65-74 с 506 паунда и над 75 години с 336 паунда.
Тук има няколко неща, които трябва да се отбележат. Първо, хората под 74 г. всъщност харчат много. Второ, това може да се обясни с голямото увеличение на домакинствата от един човек в по-възрастните възрастови групи: през 2019 г. 49% от живеещите сами са били на 65 години или повече.
И още данни/ в развитите страни от Г-20 разходите на по-възрастните домакинства (ръководени от някой над 50 години) съставляват 22 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) и представляват повече от комбиниран БВП на Япония, Австралия, Канада и Бразилия. Тези разходи освен това нарастват с 9% от 2010 до 2015 г., като най-висок е ръстът в страните, където заетостта на възрастните хора се увеличава най-бързо.
През 2005 г. средното домакинство на възраст над 50 години от държавите от Г-20 похарчило 2 577 долара по-малко от средното домакинство под 50 години. През 2010 г. обаче разликата вече е +357 долара.
Може би идеята, че възрастните хора са пестеливи поне в Обединеното кралство се основава на поведението на тези, които са достигнали зряла възраст по време на строгите военни години и след това са се пенсионирали с фиксирани доходи. Различно е обаче поведението на онези, които са достигнали зряла възраст през 60-те години, постигнали са своите пикови доходи през 90-те години и са получили наследство от предишното поколение (най-често имоти) в началото на този век. На всичкото отгоре тези хора не са склонни да се пенсионират напълно, както предишните поколения.
Изглежда че това по-младо поколение възрастни има различно отношение и по-гъвкава разходна мощ. Възможно е също така, ако компаниите наистина започнат да мислят за създаване на продукти, които тези по-гъвкави потребители искат, разликата между техните разходи и разходите на по-младите поколения да изчезне.
Един от основните маркетингови принципи е, че най-добрият начин да се продават неща е да бъдат накарани младите хора да ги искат. Един друг добър начин е да бъдат накарани хората с пари да ги искат. Може да не е толкова забавно да продавате продукти на хора над 50-те, но пък би било по-доходоносно.
Други добри новини със сигурност идват под формата на заплати и производителност. Ако приемем, че няма да се повиши производителността, продукцията очевидно ще намалее, когато трудоспособното население спада. Защо обаче да мислим, че производителността няма да се повиши? Възможно е лесното наличие на евтина работна ръка в световен мащаб (дължащо се до голяма степен на отварянето на Китай и реинтеграцията на Източна Европа към глобалната икономика) не само да създаде десетилетна дефлация, но и да покрие растежа на производителността за десетилетия (кой ще инвестира в технологии, когато има евтина работна ръка?).
Може ли бъдещата липса на евтина работна ръка да обърне тази тенденция? Производителността може да скочи - нещо, което прави жалкото мърморене за съотношенията млади/възрастни и коефициента на зависимост напълно излишно. Ако работникът от 2040 г. може да произведе три пъти повече от този от 2020 г. заради развитието на технологиите, какво значение има, ако той трябва да произвежда за още двама харчещи възрастни?
Заплатите трябва да скочат, отчасти поради нарастването на производителността и отчасти поради увеличената сила на договаряне на младите. Свикнали сме с идеята, че сривът на раждаемостта и застаряването на населението непременно са нещо лошо. Те може и да не са чак толкова лоши.
Очевидните разходи са високи (здравеопазване и социални грижи), но ползите се пренебрегват.
Ако трябва да се притесняваме за нещо, това е динамиката на дългосрочните инфлационни импулси, които вече се натрупват в икономиката, тъй като заможните възрастни харчат, а трудолюбивите млади хора изискват повече пари, за да произвеждат стоките, които харчещите купуват. Хубаво е да поддържате портфейлите си готови за тогава.
Има много борсово търгувани фондове, които ви позволяват да инвестирате точно в темата за застаряващото население. Има и някои интересни индивидуални акции, които са добри дългосрочни притежания и също интерпретират положително застаряващото население, например на Smith & Nephew, които произвеждат системи за заместване на износени стави.
