Статията признава очевидния факт: Западът не успя да свали сирийския президент Асад чрез «цветната революция». В същото време авторът използва обидни изказвания спрямо омразния му лидер, познати на западната преса. Но изглежда, че логиката все пак дава своето: в крайна сметка авторът намеква за възможността Америка да признае Сирия на „Асад“.
Асад ще бъде доволен само когато Сирия се върне към довоенното статукво, неговите въоръжени сили трябва да завземат всички последни части на страната. В трудна ситуация той се опитва да вземе пари, така че поддръжниците му да не започнат да създават проблеми. Освен това престоят му на власт зависи от външни сили като Иран и Русия.
Останките от сирийската армия, подкрепени от проправителствените опълченци, които са въоръжени, финансирани и организирани от Иран, контролират почти същата територия днес, както и когато конфликтът започна преди десетилетие. Членовете на антиправителствената опозиция, намерили убежище в части от провинция Идлиб, където се стичат милиони бежанци и където COVID-19 се разпространява бързо, сега са под контрола на значително по-екстремистки елементи — главно от Хаят ал-Тахрир -Шам (терористична организация, забранена в Русия — бел. ред.), бившият клон на Ал-Кайда (терористична организация, забранена в Русия — бел. ред.).
Като оставим настрана опасенията за бъдещето на сирийската икономика, трябва да признаем, че Асад всъщност стана победител и в това си качество заема дворецът на държавния глава в Дамаск. Шансовете той да подкрепи предложението за мирни преговори в момента са почти нищожни.
Много от съседите на Сирия мразят Асад и в ранните етапи на войната те изпращаха оръжия и пари през границата на своите фаворити сред бунтовническите фракции. Днес обаче тези съседи признават, че подобен подход няма да доведе доникъде.
Дори Саудитска Арабия, един от основните поддръжници на сирийската опозиция в разгара на гражданската война, проучва възможността за възстановяване на дипломатическите отношения с правителството на Асад. The Guardian съобщи на 4 май, че генерал Халид Хумандан, ръководител на саудитското разузнаване, е имал лична среща със сирийския си колега в Дамаск, първата по рода си от избухването на войната.
Основните врагове на Асад, стискайки зъби, са принудени да се съгласят, че е по-добре да признаят съществуващата реалност и да работят в нейните рамки, отколкото да вярват в някакъв призрачен свят.
САЩ ще трябва да се примирят с продължаващото присъствие на правителството на Асад в Дамаск — дори ако горчив привкус остане в устата им.
Петя Паликрушева
