Миналата сряда преговарящите за нова германска коалиция получиха някои неочаквани новини с началото на разискванията за правителствена програма: Йенс Вайдман подаде оставка като президент на Бундесбанк, германската централна банка, позовавайки се на лични причини за преждевременното прекратяване на осемгодишния си мандат. Бивш икономически съветник на канцлера Ангела Меркел, Вайдман представляваше по-ястребовите възгледи в управителния съвет на Европейската централна банка.
За разлика от някои предишни германски централни банкери той не се оттегли с драматично изявление за несъгласие. Но неговото напускане бележи края на епоха, в която притесненията на Германия за държавния дълг и инфлацията доминираха икономическата ѝ политика у дома и в Европа. Назначаването на нов ръководител на Бундесбанк от новото правителство трябва да отразява тази промяна, без да политизира процеса, пише за Financial Times Кристиан Одендаал, главен икономист на Центъра за европейски реформи.
Най-простото обяснение за променящите се възгледи на Германия е смяната на поколенията. Икономистите, които доминираха в дебата в Берлин по време на кризата с еврото, отстъпиха място на по-млада група, част от международния мейнстрийм, а не закрепена към германската икономическа ортодоксалност. Министерски представители, анализатори и коментатори без спомен за 70-те години на миналия век, но с много белези от финансовата криза след 2008 г., все повече оформят политическите дискусии в страната.
Друга причина е ефектът от икономическата политика през последното десетилетие. Страховете от постоянно нарастващия дълг в Европа, по общо мнение подпомогнати от политиката на ЕЦБ за изкупуване на облигации, не се материализираха. Нивата на европейския дълг като дял от БВП се стабилизираха преди пандемията дори в Италия, преди да се повишат след нея. Публичният дълг на Германия намаляваше бързо до 2019 г. и се очаква да се върне към нивата си отпреди пандемията до 2024 г.
Опасенията от отвързана инфлация - друга популярна тема сред коментаторите - се оказаха почти комично погрешни. Далеч от това да позволи на цените да излязат извън контрол, ЕЦБ години наред не успяваше да повиши инфлацията до 2% годишно. Когато реалността не успя да оправдае страховете на ястребите, те продължиха да предупреждават за рискове за финансовата стабилност, само за да бъдат отново разочаровани. Германската общественост не разглежда тези цифри в детайли, разбира се, камо ли икономиката, която стои зад тях. Но консерваторите твърде често бяха в ролята на лъжливото овчарче и влиянието им намалява.
Най-важното е, че бизнесът надига глас по фискалните въпроси. Все по-разтревожен от ниските публични инвестиции в Германия, той призова консервативните партии да се откажат от фетиша на балансирания бюджет - както се изразиха християндемократите на Меркел - и да подобрят разрушаващата се инфраструктура на Германия, която вреди на бизнеса. Голяма част от обществеността, наблюдавайки тежкото състояние на дигитализацията в Германия по време на пандемията, все повече споделя това мнение.
Необходими са и повече публични инвестиции в борбата срещу изменението на климата - темата, която е начело на притесненията на германците. Сега, когато върховният съд в Германия налага климатични цели, не остава място за убежище на фискалните ястреби. Или следващото правителство ще се задейства като повиши цените на въглеродните емисии и засили регулацията - което е меко казано политически трудно - или ще увеличи субсидиите за частни инвестиции, за да помогне на фирмите и домакинствата да направят зеления преход. Не е изненада, че консерваторите започват да клонят към идеята за повече обществена подкрепа за инвестиции.
И накрая, глобалното напрежение убеди както политиците, така и голяма част от германската общественост, че икономически силна и обединена Европа е по-важна от балансирания бюджет.
Популистките шокове от президентството на Доналд Тръмп и Brexit, добавени към агресивността на Китай и Русия, изискват страните от ЕС да излязат от рецесията достатъчно силни, за да устоят на икономически изнудвания от чужбина. Налагането на строги икономии, преди икономиките да са се възстановили напълно, сега се възприема в Берлин като грешка. А продажбата на европейска инфраструктура на китайски компании - като гръцкото пристанище Пирея - вече не се счита за интелигентен начин за набиране на средства за запушване на фискалните дупки.
Има голям шанс задаващото се германско правителство да приложи този нов, предпазлив фискален консенсус без да позволи въпросът да се превърне в политически разделител. Трите партии (социалдемократи, либерали и зелени – бел. прев.), които вероятно ще споделят властта, се съгласяват като цяло относно необходимостта от инвестиции и модернизация през следващите четири години. Що се отнася до Европа, проектът за коалиционно споразумение посочва, че Германия трябва да насърчава силното възстановяване от пандемията - въз основа на устойчиви финанси - и да гарантира, че климатичните инвестиции са достатъчно високи. Реформирането на конституционната дългова спирачка или на европейските фискални договори бе изключено, но може да се очаква гъвкаво прилагане на правилата.
Настоящият пристъп на инфлация, макар и временен, ще бъде по-предизвикателен за ЕЦБ. Консервативните коментатори без съмнение ще направят тур за овации, въпреки че инфлацията е продукт на пандемията, а не на купуването на облигации от ЕЦБ, за което предупреждаваха от години.
Германия се нуждае от силен ръководител на Бундесбанк, готов да се обедини с обществеността по новия монетарен консенсус без да рискува позицията на банката като аполитичен пазител на стабилността, който се радва на доверие. Това би изисквало да се изключи тази позиция от коалиционните преговори и да се избере модерен, консенсусен кандидат.
Германия се променя по начина, по който винаги го прави: малко късно и твърде предпазливо, но в правилната посока. Новият президент на Бундесбанк трябва да бъде част от тази промяна.
Петър Нейков, редактор Бойчо Попов
