Метри делят Владимир Путин от Си Дзинпин, докато те разговарят помежду си на голяма П-образна маса в голямата заседателна зала в Самарканд, Узбекистан. Докато руският президент се навежда напред, китайският държавен глава и партиен лидер слуша, наведен назад. Путин заявява, че е убеден, че „срещата ще даде допълнителен тласък на руско-китайското стратегическо партньорство". Си кимва леко.
А когато идва неговият ред, той не оставя съмнение, че продължава да подкрепя лидера на Кремъл: Предвид промените в света Китай е „готов да работи с руската страна, за да играе ролята на велика сила, да играе водеща роля и да внесе стабилност в един размирен свят".
Точно сега Владимир Путин се нуждае от силата на тези думи и придружаващите ги снимки от срещата на върха в Самарканд. Той трябва да ги съпостави с другите кадри, които свидетелстват за слабостта на Москва: изоставени руски танкове в източноукраинското блато, синьо-жълти знамена над градовете, отвоювани от Украйна.
След последните военни неуспехи критиките към военните действия се засилват и в самата Русия, а първите местни политици открито призовават Путин да подаде оставка. Руският президент се нуждае от символичната солидарност от страна на Пекин - и се надява на осезаема подкрепа оттам, пише в свой анализ германският Handelsblatt.
От китайска гледна точка интересите са по-сложни. Това е първото пътуване на Си в чужбина от 970 дни насам и първата лична среща между Си и Путин след инвазията на Москва в Украйна. Двамата държавни глави се срещнаха за последен път в началото на февруари по време на Зимните олимпийски игри в Пекин и обещаха партньорство „без граници".
Оттогава на дипломатическо ниво Китай прикрива гърба на Москва. Пекин оказва огромен натиск върху много развиващи се страни да не подкрепят резолюциите на ООН срещу Русия. Това е най-големият принос на Китай в подкрепа на Русия, казва Алисия Гарсия-Хереро, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион във френската инвестиционна банка Natixis.
Междувременно обаче стана ясно, че партньорството в никакъв случай не е „безгранично" за Китай, каквото уверение бе дадено през февруари. Пекин никога не е признавал Крим за руски и не е подкрепял Москва с оръжия.
Метри делят Владимир Путин от Си Дзинпин, докато те разговарят помежду си на голяма П-образна маса в голямата заседателна зала в Самарканд, Узбекистан. Снимка: EPA/ALEXANDR DEMYANCHUK
Доколко е устойчива оста Москва-Пекин в действителност? Какво влияние може да окаже съюзът на двете велики сили върху световния ред – във военно, икономическо и политическо отношение? И как Европа, как Западът трябва да реагира на взаимната подкрепа на двамата най-могъщи автократи в света? Нищо по-малко от бъдещия световен ред не зависи от правилните отговори на тези въпроси.
Изследователската служба на Конгреса на САЩ разглежда сближаването на Китай с Русия като „част от по-широкообхватни усилия за създаване на алтернативни глобални системи в областта на търговията, финансите и технологиите, които биха могли да предизвикат либералния световен икономически ред". В четвъртък и петък в узбекистанския исмямски град Самарканд се събраха най-важните герои на тази алтернативна система - за годишната среща на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (Shanghai Cooperation Organisation (SCO). Досега това беше един доста хлабав съюз от държави, иницииран от Китай, който трябва да обедини много интереси под един организационен покрив.
Заедно с Путин в Самарканд е не само Си, но и Нарендра Моди от Индия, министър-председател на най-голямата демокрация в света. Там е и президентът на Иран Ебрахим Раиси, който е бъдещ член на SCO. Президентът на Турция, член на НАТО, Реджеп Ердоган, също е допуснат до участие, макар и само като наблюдател на конференцията.
Реалполитиката побеждава
Срещата е символ на „синоцентричните структури", които Китай създава и "които не са в наш интерес", предупреждава Министерството на външните работи на Германия в документ, класифициран като "поверителен". Германската бизнес общност също гледа на тази среща с безпокойство.
„Обезпокоени сме от сигнала, който идва от срещата между Китай, Русия и Иран", казва Волфганг Нидермарк, член на Изпълнителния съвет на Федерацията на германската индустрия (BDI). „Всички тези стъпки са насочени към формирането на блок, което е особено вредно за германската икономика, която е толкова силно интернационализирана“. Проучване на консултантската компания Deloitte, проведено през май сред повече от 140 германски финансови директори, показа, че осем от десет компании очакват такова формиране на международен блок, а с това и силно влошаване на търговията и глобализирани производствени потоци.
Това е нова фаза на глобализацията, която се очертава от дълго време и сега се конкретизира: Конкурентните търговски съюзи заместват многостранната свободна търговия. Вносните и износните потоци, както и решенията за инвестиции, все по-малко се основават на сравнителните предимства на разходите и все повече на това кои държави могат да се разберат добре помежду си или се възприемат като политически конкуренти. Реалната политика в действие.
Един по-внимателен поглед върху оста Пекин-Москва показва, че в момента тя укрепва преди всичко Китай - също и в конкуренцията на глобалната система със САЩ. В същото време обаче Си не иска да прекъсне икономическите си отношения със Запада, а се нуждае от тях, за да поддържа курса на растеж на Китай. Си иска на всяка цена да избегне западните санкции срещу страната си. Това е път, който Путин отдавна е изоставил.
Иначе Си и Путин имат много общо помежду си: двама държавни глави на 69-годишна възраст, които изграждат своя политически паметник с твърда ръка. Двама мъже, които твърдо вярват в правото си да създават сфери на влияние около своите страни, където по-слабите държави се ползват само с ограничен суверенитет.
Лицемерието на Запада?
За Си и Путин правата на човека и върховенството на закона са западни понятия, с които те не искат да се съизмерват. И двамата виждат в хуманитарните интервенции, като мисията на НАТО срещу Сърбия, импровизирани инструменти на властовата политика, които преди всичко разкриват лицемерието на Запада.
Двамата мъже искат да се противопоставят с алтернативи на доминираната от САЩ световна система, която те определят като „еднополюсна". Първото пътуване на Си в чужбина малко след встъпването му в длъжност го отведе в Москва.
Смисълът на по-близкия икономически обмен между Китай и Русия е очевиден: от една страна, втората по големина икономика в света, жадна за суровини, която трябва да внася около 70% от необходимия ѝ петрол и 40% от газа, както и част от храните. От друга страна, Русия е икономическо джудже, което освен ядрени бомби има само едно нещо в изобилие - суровини.
През 2014 г. отношенията между Москва и Пекин получиха нов тласък. Анексирането на Крим от Русия през февруари предизвика първите санкции от страна на САЩ и Европа - Путин се нуждаеше от Китай като алтернатива. Оттогава насам двустранната търговия между Русия и Китай почти се е удвоила.
Два месеца и половина след анексирането Си и Путин се срещнаха в Шанхай и сключиха сделка за газ на стойност 400 млрд. долара и за изграждането на 1300-километровия газопровод „Силата на Сибир" от Източен Сибир до Китай на стойност 45 млрд. долара.
Дори тогава Пекин показа, че е твърд преговарящ. Алексей Навални, критик на Кремъл, който междувременно беше осъден на девет години затвор, заяви за петролопровода: „Проектът е изгоден само за Китай“.
Той заяви, че газопроводът ще бъде изгоден за Русия само ако цената на петрола надхвърли 110 долара; цената на газа е обвързана с цената на петрола в много договори за доставка. Русия се поставя в зависимост, твърди Навални: ако Китай откаже да приеме газа на предложената цена, Москва няма къде другаде да го достави.
Тръбопроводът е в експлоатация от 2019 г. насам. През същата година двете страни взеха решение за втори газопровод – „Силата на Сибир 2", по който за първи път ще може да се доставя газ за Китай от газовото находище Ямал в Западен Сибир, от което досега се снабдяваше Европа. Строителството трябва да започне след две години. Кога обаче ще бъде завършен тръбопроводът, все още е напълно неясно.
Войната на Путин в Украйна през тази година генерир втори тласък в икономическите отношения с Китай. Само няколко часа след началото на войната през февруари китайските митнически власти обявиха, че облекчават ограниченията за внос на пшеница от Русия.
Ходът е бил договорено предварително, но моментът бе важен. Китай се възползва и от възможността да купува петрол, по-специално от Русия, но също така въглища и газ с големи отстъпки. Както показват данните на доставчика на информация за суровините JLC, през юли Народната република се е снабдила с руски петрол, който е бил средно с почти една пета по-евтин от петрола от Саудитска Арабия; сега Русия е най-важният доставчик на петрол за Китай.
Само между януари и август китайско-руската двустранна търговия се е увеличила с общо 30%.
Според американския мозъчен тръст Peterson Institute от икономическа гледна точка това е още една стъпка към формирането на опасен блок: САЩ продават повече енергия на Европа, а Китай купува повече от Русия.
„Преместване на столицата на Русия в Азия“
Най-радикалното предложение за новата ера на руско-китайската ос беше направено веднага след инвазията на Русия в Украйна от Олег Дерипаска. Потърпевш от западните санкции, шефът на руски компании за алуминий, енергетика и автомобили предложи: Русия трябва да премести столицата си от Москва в азиатската част на гигантската империя. „В бъдеще интересите на Русия са в Азия", каза Дерипаска.
„Толкова сме привързани към Запада, те не ни искат, трябва да забравим за тях“. И ако не столицата, според него поне компаниите трябва да преместят част от управлението си в Сибир.
Иван Суженко, старши научен сътрудник в Института за международни изследвания към руското Министерство на външните работи, говори за „дезападизация", която страната преживява „в условията на възход на незападните страни, появата на големи алтернативни пазари за енергийни ресурси и разочарованието от неуспешните опити за се присъедини към европейското семейство на равна нога“.
Но Суженко е загрижен и за това какво ще поиска Китай за своята подкрепа. Има искания за преференциално третиране на китайските инвеститори в пристанищната инфраструктура, например. Специалистът предупреждава: „Раздялата със Запада и преориентирането към Китай не бива да означават изпадане в нова зависимост“.
Но в момента изглежда така. Това, което започна като доброволен завой към Китай, сега е една от малкото стратегии, останали на Русия в условията на международна изолация.
Експертът по Китай Александър Габуев дори нарича Русия „новият васал на Китай". Решението на Путин да нахлуе в Украйна и последвалата остракизация от страна на Запада принуждават Русия „смирено" да се обърне към Китай, пише изследователят от американския мозъчен тръст Carnegie Endowment for International Peace в списание Foreign Affairs. Според него зависимостта на Кремъл от Китай води до „огромно предимство в съревнованието на Пекин с Вашингтон".
Предвид нарастващото си влияние Пекин ще може да издейства от Москва това, което беше немислимо преди година: достъп до най-модерните руски оръжия и техните проекти. Преференциален достъп до руската Арктика. Или пък отстъпване пред китайските интереси в областта на сигурността в Централна Азия, някои от които противоречат на руските интереси.
Малко преди срещата си с Путин в Самарканд Си се срещна с президента на Казахстан и заяви, че Китай подкрепя суверенитета на страната. Това е послание към Путин: „Владимир, прави каквото си искаш в Европа, но тук, в региона, аз отговарям, ти не пипай нищо“. Русия традиционно разглежда бившата съветска република Казахстан като част от своята сфера на интереси.
Колко неравностойни са отношенията между Москва и Пекин, се вижда от данните за търговията: „За Русия търговията с Китай е много по-важна, отколкото обратното", казва Себастиан Хопе от Института за източноевропейски изследвания към Свободния университет в Берлин.
От гледна точка на Русия Китай е най-важната страна за износ и внос. Делът ѝ в общия износ на стоки е 13,9%. По отношение на вноса Китай доставя 24,8% от него. От друга страна, за Китай Русия дори не фигурира сред петте най-важни експортни пазара, а по отношение на вноса е едва на десето място.
От гледна точка на Русия Китай е най-важната страна за износ и внос. Делът ѝ в общия износ на стоки е 13,9%. Снимка: Bloomberg LP
Вместо това най-важната страна за износ на Китай е САЩ. Хопе заключава: „Китай може да спечели много повече на световния пазар, отколкото в Русия. Това определя тактическите и стратегическите действия на Си. За разлика от Путин китайският лидер се интересува от глобална система, в която Китай да играе ролята на централен полюс, казва изследователката на Китай Надин Годехард от фондация "Наука и политика" (Stiftung Wissenschaft und Politik).
Предвид проблемите с растежа на китайската икономика и високата безработица сред младежите, Си няма да иска да рискува допълнителни икономически проблеми със САЩ и Европа. Нещо повече, първият му приоритет ще е да бъде утвърден за своя исторически трети мандат на конгреса на Китайската комунистическа партия на 16 октомври, пояснява Годехарт.
Visa не е заменена от китайски кредитни карти
В момента изглежда е достигнат друг предел на партньорството, тъй като китайските компании се опасяват, че Западът ще им наложи санкции за нарушаване на санкциите срещу Русия. Китайският доставчик на банкови карти Unionpay например не е запълнил празнината, оставена от оттеглянето на компаниите за кредитни карти Matercard и Visa от Русия. Създадената от Китай Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции AIIB засега спира „всички дейности, свързани с Русия и Беларус", като се позовава на войната в Украйна.
Междувременно руският мениджър Кирил Четирин от компанията за осветление „Денкирс Рус“залага на Китай: „Разширяваме сътрудничеството си с китайски и азиатски партньори. Ако това сътрудничество не се осъществи, нашата компания най-вероятно ще трябва да затвори, тъй като производството в западните страни е или безумно скъпо, или невъзможно“. От друга страна, в Индия и Виетнам качеството на производството не било достатъчно добро.
Фолкер Трайер, ръководител на отдел "Външна търговия" в Асоциацията на германските индустриално-търговски камари (DIHK), анализира ситуацията така: „Според сведенията на DIHK, получени на място, Китай се опитва целенасочено и твърдо да отстоява икономическите си интереси в Русия". В Русия китайските инвеститори са в очакване, особено в автомобилната индустрия, за да запълнят празнините, оставени от германските и френските производители.
Трейер пояснява, че „засега обаче потенциалните китайски инвеститори играят на време, за да намалят цените за навлизане, но и за пълно превземане на фабриките, доколкото е възможно, и за да наложат собствените си условия“.
В чувствителните области обаче китайските компании действат предпазливо. Например DJI, най-големият производител на дронове в света, базиран в Шънджън, преустанови дейността си в Русия и Украйна, след като Киев го обвини, че дроновете му се използват от руската армия.
Висш ръководител от германската промишленост, който е работил в Китай и Русия, също отбелязва, че Китай се въздържа от доставки на високи технологии за Русия. Според него Китай има ясно технологично предимство и гледа на Русия като на обикновен доставчик на суровини. „Пекин е на върха, а Москва - на дъното", казва мениджърът.
Владимир Путин направи специално съобщение за Източния икономически форум във Владивосток в началото на септември. В града с 600 000 жители, намиращ се на седем дни път от Москва по Транссибирската железница, той не само се обяви срещу политиката на санкции на Запада. Но Путин също така обяви, че в бъдеще Китай вече няма да плаща на руската група „Газпром" за газа си в щатски долари, а наполовина в руски рубли и наполовина в китайски юани.
Според главния икономист на Natixis Гарсия Херео това е стимул за китайската валута: този ход показва, че ренминби, официалното наименование на китайската валута, се превръща във „важна резервна валута в определена екосистема". Все още не е ясно колко голяма ще бъде тази екосистема. Тя подозира, че освен Русия първоначално в нея могат да се включат Иран и Северна Корея, както и други страни.
В стремежа си все повече да изтласква долара от руската външна търговия, контролираната от държавата голяма банка „Сбербанк" също започна да предлага кредитни линии в юани на руски компании. „Сбербанк“ планира да пласира облигации на стойност до шест милиарда юана, за да предложи съответно корпоративни кредити“, съобщи във Владивосток вицепрезидентът на кредитора Александър Ведяхин.
Втората по големина банка в Русия ВТБ, която също е контролирана от държавата, ще започне да предлага корпоративни кредити в юани до края на годината, заяви главният изпълнителен директор Андрей Костин. Заобикаляйки международната платежна система Swift, ВТБ, която е подложена на санкции, също така прехвърля юани между Русия и Китай. Според Костин до средата на 2023 г. обемът на тези сделки ще се увеличи пет пъти.
Очаква се китайските кредитори да спасят бюджета на Русия: Руското министерство на финансите иска да пусне на пазара държавни облигации, деноминирани в юани. Целта е да се привлекат средства именно от китайски инвеститори. Въпреки това обаче следва да се напомни, чеденоминирани в юани държавни облигации се обсъждат в Русия от 2014 г. насам, но все още не са реализирани.
Русия е затънала в дългове
Русия отчаяно се нуждае от китайските пари. Защото Москва изпитва все по-големи трудности при събирането на всички важни данъци. За първи път от финансовата криза насам Министерството на финансите отчете бюджетен дефицит за август и очаква държавният бюджет да бъде на червено поне до 2025 г. Само през настоящата година държавните разходи ще надхвърлят приходите с равностойността на 28 милиарда евро.
Този път във Владивосток присъства и Ли Джаншу, настоящият номер три в Комунистическата партия. Както се вижда от видеозаписи, Ли изразява разбиране към руската страна по „украинския въпрос" и обещава „подкрепа чрез координирани мерки".
Путин и Ли Джаншу, настоящият номер три в Комунистическата партия, по време на форума във Владивосток. Снимка: EPA/YEGOR ALEYEV
Предвид подбора на думите западните медии спекулираха дали обещанието за помощ надхвърля предишните прояви на солидарност. Китайските медии изобщо не споменават изявленията на Ли. Според експерти това е показателно за разминаването между това, което Москва иска, и това, което Пекин е готов да даде.
Това е очевидно и във военно отношение. В началото на септември съвместната военна маневра „Восток-22" в Сибир трябваше да бъде демонстрация на приятелство. Според собствената ѝ информация Москва е изпратила 50 000 войници на маневрите в далечния изток на страната. Ученията се провеждат във въздуха, на сушата и в Японско море. Според британското министерство на отбраната максималният брой на войниците е 15 000 души.
Досега Пекин се е въздържал от военна подкрепа, както съобщават няколко експерти. Не са известни доставки на оръжие след нападението на Русия срещу Украйна. Междувременно Китай изпревари Русия в тази област.
В момента Пекин модернизира въоръжените си сили, за да демонстрира своята сила. По брой на корабите военноморският флот дори изпреварва този на САЩ. Въпреки това Китай технологично отстъпва на западните оръжейни системи, както съобщават оръжейните експерти.
Русия може да се възползва от китайската военна помощ. Москва не може да осигури резервни части за танкове и боеприпаси, тъй като много заводи за отбрана са спрени в резултат на санкциите. „Липсват най-вече полупроводници, които Русия досега не е успяла да произведе сама", казва експертът по сигурността Матиас Вахтер. Той е ръководител на отдела за тази област във Федерацията на германската индустрия (BDI). Според експерти обаче полупроводниците ще бъдат контрабандно внесени от Китай в Русия през Казахстан. Не е ясно дали това се случва с одобрението на Пекин.
Много западни експерти по сигурността виждат в проблемите на Путин в Украйна може би най-доброто предупреждение към Китай да не напада Тайван - островната държава край южното крайбрежие на Китай, за която Пекин претендира, че е част от неговата територия.
В същото време щабът на НАТО в Брюксел следи отблизо как китайското ръководство възприема руската пропаганда - независимо дали става дума за необосновани теории за американски лаборатории за биологично оръжие в Украйна или за мита за обкръжаването на Русия от страна на НАТО.
"Автокрация срещу демокрация"
В новата си концепция за сигурност НАТО посочва „нарастващото стратегическо партньорство между Китайската народна република и Руската федерация" и предупреждава, че Китай „се стреми да контролира ключови технологични и промишлени сектори, критична инфраструктура и стратегически материали и вериги за доставки“.
Първоначалната гледна точка на САЩ, че светът е изправен пред нов системен конфликт, сега се налага и в Европа. Само ден преди срещата на върха в Самарканд Урсула фон дер Лайен излеза на трибуната на Европейския парламент в Страсбург.
Под погледа на украинската първа дама Олена Зеленска и облечена в синьо-жълтите национални цветове на Украйна, ръководителката на ЕК осъди руската агресия като война срещу цяла Европа, „срещу нашите ценности" и „срещу нашето бъдеще". Става дума за „автокрация срещу демокрация", подчертава Фон дер Лайен. Тя умишлено възприе подбора на думи на президента на САЩ Джо Байдън.
За разлика от американците европейците не заплашват открито Китай със санкции, но дават да се разбере, че не е изключено да се стигне до прекъсване на икономическите отношения с Народната република. „Ясно е, че руското нахлуване в Украйна е решаващ момент не само за нашия континент, но и за отношенията ни с останалия свят", заяви Фон дер Лайен.
Германското правителство гледа на ситуацията по същия начин: то очаква всеки отговорен член на международната общност да осъди руската агресивна война срещу Украйна като грубо нарушение на международното право - и да не подкопава санкциите срещу Русия, пояснява Министерството на външните работи.
Европейците вече не искат да разчитат на дългогодишната доктрина за „промяна чрез търговия" (Wandel durch Handel) и на ефекта на взаимните зависимости, който предотвратява конфликти. Близките икономически връзки с Европа не възпряха Путин. Това е урокът от войната в Украйна. Защо да е по-различно при Си?
Сега Европа иска да стане по-независима, „стратегически суверенна" на жаргона на Комисията. Това се отнася за доставките на ваксини и защитни облекла за предстоящите пандемични вълни, за производството на полупроводници. И най-вече за критичните суровини.
В речта си в Страсбург Фон дер Лайен обяви, че иска да изгради стратегически резерви от суровини. „Независимо дали става дума за персонализирани чипове за виртуална реалност или за клетки за съхранение на слънчеви панели, достъпът до суровини е от решаващо значение за успеха на трансформацията ни към устойчива и цифрова икономика", заяви германката.
„Литият и редкоземните метали скоро ще бъдат по-важни от петрола и газа", подчерта тя. Засега обаче Китай доминира на пазара. Почти 90% от редкоземните елементи и 60% от лития се преработват в народната република.
Колония и колониален господар
Страничният ефект от тази стратегия на ЕС е, че разделението на света на търговски и властови блокове се затвърждава още повече. Скрепващото звено в тези блокове е в най-добрия случай общият мироглед - демокрацията и върховенството на закона в случая на Запада.
Или пък е достатъчно да има обща неприязън към другия. В случая с оста между Путин и Си ролите са ясно разпределени: Путин се нуждае от Си в политическо, икономическо и военно отношение. Обратното не е вярно.
Икономическият упадък на Русия беше очевиден още преди войната в Украйна: намаляваща работна сила, корумпирана администрация и бизнес общност, която често се интересува повече от получаването на държавни поръчки, отколкото от иновации и задоволяване на нуждите на клиентите. Западните санкции ще ускорят този упадък, независимо от изхода на войната в Украйна.
В крайна сметка отношенията на Русия с Китай могат да наподобяват тези на бивша колония с бивш колониален господар: като доставчик на евтини суровини и пазар за продажби, но никога като партньор на равна нога. И когато Путин заговори на Си в Самарканд в четвъртък, руският президент изглеждаше повече от смирен: „Оценяваме балансираното отношение на нашите приятели от Китай във връзка с кризата в Украйна и разбираме вашия въпрос, вашата загриженост“.
