Джина Густавсон
Социалдемократическият премиер Магдалена Андершон подаде оставка, признавайки поражението от десния блок. Въпреки че партньорските й партии заявиха, че искат да запазят местата в кабинета за себе си, за първи път в историята на Швеция крайнодясна партия ще има значително влияние върху правителството. И това едва ли са „обикновени" антиимигрантски популисти. Шведските демократи имат своите корени в неонацисткото движение от само преди 30 години. В по-ново време те се оказаха неспособни да избират между Путин и Байдън.
Фаленквист нарече изборния успех на своята партия helgseger - „победа през уикенда" – непознато досега понятие в шведския език. Но начинът, по който тя произнасяше думите, ги караше да звучат удивително подобни на една по-утвърдена фраза: hell seger. Това е шведската версия на нацисткия поздрав Sieg Heil.
Какво се случва в Швеция? На тези избори 12% от гласувалите за Шведските демократи са гласували за социалдемократите на предишните избори, а 14% за консерваторите. Партията получи една трета от всички гласове на сините якички. А сред младите избиратели на Швеция, гласували за първи път – връстници на Грета Тунберг – партията триумфира, като същевременно гордо обяви, че ще прави по-малко в борбата с изменението на климата.
Може да е изкушаващо да се направи изводът, че прогресивните Пипи Дългото Чорапче умират в Швеция, докато новото поколение агресивни консерватори поема властта. Но вместо да отразяват някаква драстична промяна в либералния етос на шведите, изборните резултати разкриват една по-неудобна истина: че може би предполагаемият либерализъм на Швеция никога не е бил толкова дълбок поначало.
Още през 80-те години на миналия век етнологът Åke Daun твърди, че средният швед е изключително конформист и ориентиран към консенсуса. Той установи, че в съседните скандинавски страни 4-6% от хората. А в Швеция цифрата е 45%! Оттогава основните представители на такова „ужасяващо" различие – имигрантите и техните потомци – съставляват една четвърт от населението. Но много „местни" шведи обикновено не се смесват с тях – и бягат от кварталите си, ако те се нанесат. Има ниво на безработица от почти 20%. сред роденото в чужбина население Швеция също отбеляза скок на престрелките и организираната престъпност през последната година. Причините зад увеличаването на престъпността са сложни – класовото и социално изключване играят важна роля – но резултатът е политически и медиен дебат, който се фокусира върху предполагаемите ценности или култури на самите имигранти.
Андершон, вече бивш министър-председател, каза „не искаме китайски или сомалийски квартали в Швеция". Нейната визия за шведскостта, очертана в предизборна реч, се простира отвъд доброто гражданство. Вместо това тя свързва шведската идентичност с доверие и с културно специфично поведение, като например да се наслаждава на соло разходки в гората. Това шведско безпокойство от разнообразието до голяма степен е минавало под радара досега, защото шведите всъщност са отворени към нещо друго: не плурализъм, а промяна. Шведите са склонни да прегръщат модерността. Въпреки това, както политическият психолог Карен Стенър показа, едно е да се чувстваш неудобно пред лицето на промяната, а съвсем друго е да се чувстваш неспокойно от различността. Последната позиция е свързана с авторитарна политическа нетърпимост.
Пресни данни предполагат, че 20% от шведите биха били готови да откажат свободата на изразяване на най-малко харесваната група в обществото. Други биха искали да им се отнеме правото на демонстрации и политически организирания.
Тогава това, което виждаме в Швеция, може да не е новосъбудена войнственост, а резултат от дългогодишно желание за съответствие. Защото това, което задейства авторитарното мислене, е точно разказът, че „ние" по някакъв начин сме загубили „нашето единство". Този популярен мит в Швеция, заедно с широко разпространения страх от различията, е това, което най-вероятно е допринесло за тревожните резултати от изборите в моята страна.