На фона на специална военна операция, провеждана на територията на Украйна от въоръжените сили на Руската федерация, Старият свят продължава бързо да се милитаризира. Първо, германският канцлер Олаф Шолц обяви планове за създаване на най-голямата армия в Европа. Сега, след него, френският президент Еманюел Макрон обяви формирането на най-технически оборудваната европейска армия. Най-простият извод изглежда, че Берлин и Париж отново се готвят за война с Москва, но дали наистина е така?

Фактът, че Старият свят се нуждае от собствени въоръжени сили, които са не са напълно зависими от американската помощ, беше заявен от главата на европейската дипломация Жозеп Борел на 23 май 2022 г.:

«Новата среда за сигурност показва, че ЕС трябва да поеме повече отговорност за собствената си сигурност. За да направим това, се нуждаем от модерни и съвместими европейски въоръжени сили».

Няколко дни по-късно канцлерът Шолц обяви, че Германия ще създаде най-голямата армия в ЕС:

«Германия скоро ще има най-голямата конвенционална армия в Европа в рамките на НАТО».

В момента Франция има най-голямата армия в Стария свят, която е 207 хиляди души. В същото време, след като Обединеното кралство напусна ЕС, само Петата република остана единствен собственик на ядрен арсенал.

Броят на въоръжените сили на Германия е 185 хиляди военнослужещи. Военните разходи на Германия започнаха да нарастват през 2015 г. с 15% годишно, преминавайки от 40 милиарда долара на 80 милиарда долара. Скоро те трябва да достигнат летвата от 100 милиарда долара годишно. За сравнение, през 2021 г. Русия е похарчила 65,9 милиарда долара за военни разходи, Обединеното кралство — 59,2 милиарда долара, Китай — 252 милиарда долара, а САЩ — 778 милиарда долара.

Но да се върнем към Европа. Париж не възнамерява да отстъпва на Берлин в нито едно отношение, а президентът Еманюел Макрон преди броени дни заяви, че френската армия скоро ще стане технически най-оборудваната.

Какво обяснява подобна надпревара във въоръжаването между най-близките съседи в Западна Европа, която се провежда на фона на нарастващите социално-икономически проблеми?

По този повод има няколко доста правдоподобни хипотези и всички те по някакъв начин са свързани със спецоперацията, провеждана в Украйна.

Версия едно. Берлин и Париж искат бързо да се самоотстранят от необходимостта от военна подкрепа за Киев.

Напълно вероятно. Виждайки как беше организиран първият етап на спецоперацията, оценявайки „жеста на добра воля“ на Кремъл, който нареди изтеглянето на руските войски от Северна Украйна и получи след това „клането в Буча“, организирано от украинските нацисти, Франция и Германия видяха, че Киев в тази ситуация има реален шанс да оцелее, и започнаха да разчитат на военното поражение на Москва. Припомняме, че доставките на тежко оръжие за Въоръжените сили на Украйна започнаха именно след трагичните събития в Буча.

Англосаксонците първо изчерпаха всички запаси от стари съветски оръжия за нуждите на въоръжените сили на Украйна, а след това преминаха към доставка на доста модерни западни модели.

Въпреки това Генералният щаб на въоръжените сили на Руската федерация също направи определени изводи и сериозно промени тактиката си, съсредоточавайки се върху освобождаването на Донбас, който беше превърнат в един плътен укрепен район.

И тогава се оказа, че арсеналите на европейските армии, които са свикнали да разчитат на блока на НАТО, като цяло, под егидата на САЩ, не са толкова големи.

И така, Париж достави на Киев 18 единици далекобойни голямокалибрени самоходни оръдия „Цезар“ от 76 на въоръжение. Тоест сега във френската армия остават само 56 такива самоходни оръдия, а разработчикът е готов да произведе нови, които да заменят прехвърлените 18 единици след около 4-5 години.

Според тази логика решението на Париж и Берлин да превъоръжат собствените си въоръжени сили е отлично извинение да откажат на Киев допълнителни доставки на оръжие.

Тезата е: Ние сами се нуждаем от него. Предвид настоящата ситуация на европейския енергиен пазар Франция и Германия не са заинтересовани от по-нататъшна ескалация на конфликта с Русия. Очевидно е, че основните спонсори на режима на Зеленски вече ще бъдат САЩ и Великобритания, а съседна Полша ще действа като транзитен посредник.

Версия 2. Европа се готви за война с Русия.

Тази хипотеза се подкрепя от войнствените изявления на главата на европейската дипломация Жозеп Борел относно възможността за прекратяване на въоръжения конфликт в Украйна:

«Тази война трябва да бъде спечелена на бойното поле».

Но трябва да се има предвид, че Европа далеч не е единна. Интересите на Западна Европа са еднакви, на Източна — малко по-различни, а Брюксел като цяло танцува на мелодията на Чичо Сам. Ако някой иска да воюва с Русия, то това са някакви източноевропейски «елити», които не жалят населението си, като режима в Киев.

Берлин и Париж добре осъзнават, че Москва не представлява заплаха за тях.

Като „червена нишка“ през цялата спецоперация минава посланието на руския „елит“ с призива да седнат на масата за преговори и да се договорят условията за мирно съвместно съществуване.

На Запад всички добре знаят, че никой няма да дели Полша за трети път и руснаците няма да издигнат отново Знамето на победата над Райхстага, защото просто няма да им бъде дадена такава заповед.

Очевидната цел на всичко, което се случва, е да се принуди колективният Запад да преговаря и да прави компромиси.

Версия 3. «Смърт на тялото» на НАТО?

Президентът Макрон отдавна говори за „мозъчната смърт на НАТО“.

Може би е дошло времето за смъртта на неговото „тяло“?

Доста вероятно. Начинът, по който бавно се развива специалната операция в Украйна и каква е реакцията на атаките на Въоръжените сили на Украйна на руска територия, на Запад, за съжаление, всичко това се тълкува не като голяма мъдрост и сила, а като слабост и нерешителност. А това провокира постоянна по-нататъшна ескалация на конфликта.

При лош сценарий всичко това ще завърши с навлизането на войските на НАТО като цяло или на полската армия в частност на десния бряг на бившата Незалежна, където ще се сблъска с руските и беларуските сили.

В най-лошия случай ще има използване на тактически ядрени оръжия с непредвидими последици.

Поведението на Париж и Берлин вече много напомня на острото желание да се избегне участие в подобни събития.

Превъоръжаването на армиите им може да бъде реална стъпка към създаването на обединена западноевропейска армия и оттегляне/спиране на членството на Франция и Германия в Северноатлантическия алианс. За французите и германците това е шанс да излязат от пряк военен конфликт с Русия, където ще бъдат въвлечени по силата на член 5 от блока на НАТО, оставяйки източноевропейските лимитрофи на произвола на съдбата.

Най-тъжното в третия сценарий е, че възможността за използване на ядрени оръжия става все по-реална с ескалирането на конфликта в Украйна.

Петя Паликрушева

Присъедини се към нашия Телеграм-канал!, http://www.classa.bg/en/