Администрацията на президента Джо Байдън постепенно смекчава позицията си за предоставяне на Украйна на оръжия за нанасяне на удари по цели на анексирания Кримски полуостров.
Това пише на базата на разговори с представители на администрацията в. "Ню Йорк таймс", според който дългото поставяне под въпрос на целесъобразността на такива удари отстъпва място на друга идея: ако Киев може да внуши у Москва усещането за риск от загуба на контрол над Крим, това ще подобри позицията му по време на евентуални преговори.
След продължаващ месец диалог САЩ, изглежда, започна да отстъпва, че на Киев трябва да му се дадат тези способности, дори те да създават риск от ескалация, според пожелали да запазят анонимност събеседници от администрацията.
Крим, овладян и анексиран от Русия през 2014 г., бе ключов за завземането на територии в Южна Украйна с началото на войната на 24 февруари миналата година. Киев се опасява, че не би се справил с дългогодишен конфликт, в който Русия продължава да обстрелва украински градове, затова не вижда друг избор освен да атакува Крим, казва високопоставен представител на американската администрация за "Ню Йорк таймс".
От една страна, САЩ от години настояват, че няма промяна в позицията им и полуостровът принадлежи на Украйна, но, от друга, дълго поставят ползата от атаки срещу него под въпрос в хода на войната. Освен хипотезата, че те биха дали на Украйна коз в преговорите, в последно време се появява и още едно обстоятелство: опасенията, че Кремъл ще отвърне с тактическо ядрено оръжие, намаляват, макар рискът да остава. Украйна вече нанесе (макар и да не признава повечето) редица удари по Крим, без това да предизвика тежък ответ. Независимо от това съществува и рискът удари по Крим да втвърдят руската подкрепа за войната, продължава изданието.
Нещо повече, удари в тила на силите, идващи от Крим, може сериозно да попречат на всякаква руска офанзива, според съсебедниците на американската медия. "Без Крим всичко се разпада", цитирана е Евелин Фаркаш, най-високопоставеният служител на Пентагона за Украйна от времето на администрацията на Барак Обама.
Каквото и решение да се вземе, новото мислене за Крим показва пътя, изминат от администрацията на Байдън от началото на войната: в началото Белият дом бе предпазлив дори в потвържденията, че са изпратени ракети Stinger към Украйна.
Предоставянето на машини на пехотата Bradley, които могат да поразяват руските танкове, докато превозват военни към окупирания юг и югоизток приближи САЩ до въпросната промяна в позицията. Те могат да са особено важни в комбинацията с аналогични френски и германски машини и с потвърдените британски доставки на танкове. Може да се помисли и как да се използват наличните реактивни системи за залпов огън HIMARS, които промениха баланса на силите на юг през лятото и допринесоха за прекъсването на снабдителните линии и изтеглянето на руснаците от Херсон.
Според "Ню Йорк таймс" същевременно помощта за Украйна в подобни атаки не би била в доставянето на далекобойни оръжия - включително защото администрацията продължава да не смята, че Украйна е в състояние да завземе Крим.
Засега САЩ дават индикации, че тъкмо тази позиция им не се е изменила: в сряда след обяд заместник-министърът на отбраната Колин Кал заяви, че Вашингтон е решил засега да не предоставя исканите от месеци от Украйна далекобойни ракети АТАСМS към този момент, тъй като и без тях "украинците могат да променят динамиката на бойното поле и да постигнат типа ефекти, които искат, за да изтикат руснаците".
Кал, който изненадващо пристигна в Украйна преди дни, каза и че подобен ход "не си струва" за момента според оценката на страната, но това може да се промени. "Мислим, че има други способности" за поразяване на цели, каза той. Попитан дали се опасява, че Украйна може да използва далекобойни системи като ATACMS за удари срещу Русия, той казва, че украинците решават сами, но американската политика е да не се създава възможност за такива действия. Заради трудната поддръжка Пентагонът не е готов да предостави дори танкове "Ейбрамс" (условие, което според германски медии ще постави канцлерът Олаф Шолц, за да се съгласи на изпращане на танкове "Леопард" от няколко европейски държави".
Според критици на политиката на САЩ подходът дава на руската армия убежище, от което спокойно да атакува Украйна. Сред тях "Ню Йорк таймс" цитира Филип Брийдлав, който ръководеше командването на НАТО за Европа през 2014 г:
В общи линии сме наложили граници на Украйна, казали сме ѝ: тази война ще се води на ваша почва, а не на руска. Да се даде на Русия безопасен пристан, от който да се сражава, без страх от последици, е абсолютно абсурдно. Няма логика от военна гледна точка, казва Филип Брийдлав, бивш главнокомандващ на силите на НАТО в Европа.
