Без морал, без ценностите на сърцето, човекът днес изгубва смисъла не само на живота си, но и човешкия си образ.
Едно поколение полита към пропастта – ще го спасим ли? Ще спасим ли света?

–
5000 коли и 1000 жилищни сгради във Франция са опожарени или разрушени, 250 полицейски управления са атакувани, повече от 220 кметства са нападнати,
700 полицаи са ранени
Това са цифрите. Но какво се крие зад тях?
Още преди да започна с коментара си за бунтовете сега във Франция, бих искал да спомена, че съм дълбоко наранен от това, което виждам, слушам, чета, а и на което сам съм свидетел.
Моят Париж, Франция, за която пиша двадесет години в своите книги и десетки хиляди статии, не е същата, не е моята Франция на Свободата и Светлината.
Франция на Монтескьо и Робеспиер, на Виктор Юго и Мопасан, сега е наранена.
Краят на юни и началото на юли, който между впрочем е моят месец, тъй като в самия му край, 31 юли, аз съм роден, са по традиция тук вълшебни дни. Дни на потоци от туристи от цял свят, на концерти, на веселба на открито, на всеобщ взрив от емоции и радост от живота, която никъде по света не съществува в този си вид, както в Париж и тази толкова красива и богата страна, в която клошарят има повече права, а и е по-щастлив и от висши политици и богаташи в други страни.

Защото диша въздуха на Свободата…
Защото тук е начин на живот да бъдеш винаги недоволен, да критикуваш и търсиш кусурите на властта, без да се страхуваш от изпусната дума или реплика. Такава е френската култура на поведение в обществото и тя е негова основна движеща сила, а не някакви опорки, че видите ли, Франция е велика, защото крадяла от колониите и тем подобни.
Който е дошъл и поживял няколко години тук, той усеща защо тази страна е богата и вибрираща.
Защото критичната маса от нейни поданици е „еспри критик“, тоест „критичен дух“. И защото всяко гражданско вълнение не е замитано под килима, не е убивано и смачквано в зародиш, а анализирано от властта и последвано от вземане на решения, които търсят правилния изход.
Направих това въведение, защото сега наистина нещата са доста сложни.
Обикновено в тези изригвания по улиците на Париж и големите градове имаше елемент на театър. И аз лично като писател от чужбина много се забавлявах с тях.
Защото всички – и недоволни, и полиция, и журналисти – си имаха свой периметър на действие, очертан, проверен, разрешен.
И всеки като че ли изпълняваше ролята си.
И мястото на действието, тоест на „революцията“ бе очертано, определено – обикновено площадите „Република“ и „Насион“ бяха бойните полета. Аз, например, отдавна си зная, още от оня „Черен вторник“ на Саркози, къде се разполагат силите на полицията, водните им оръдия, как цивилните полицаи с червени ленти на ръката насочват потока от недоволни към единия край на площада, където биват обливани от ледените струи. Зная къде е мястото и на журналистите, те всички са екипирани с каски, баджове, всеки си знае мястото в този спектакъл.
И всичко се държи под контрол.
Контролирано изпускане на винтила. И на фона на тимпани, гърмежи на бомбички…
Сега обаче е друго!
Сега не е театър.
Сега е гняв.
Някаква стряскаща и много болна ярост. И най-страшното – деца…
Деца-пубери, тук им викат „адолесани“ – 14, 15, 16, 17- годишни, които не вървят и издигат плакати, а чупят, стрелят и искат да… убиват полицаи, а и вече… кметове и техните семейства…
Това е нещо изумително! И шоково!
В тези погроми има и криминален елемент – ограбват се запалени бутици, това рядко досега бе правено, и то така масово.
Аз бях на мястото на кварталния ни магазин, говорих с една от продавачките, тя в стрес ми разказа как се опитвала да спре връхлитащите и един от тях вдигнал летва да я удари. Никога не бях виждала толкова ярост, толкова злоба в човешки очи, казва съкрушена жената. В последния момент я спасило друго момче, което ударило оня и му извикало – остави жената…
Значи и сред чупещите има йерархия, водачи, организатори…
Имало хора, които носят боеприпаси, коктейли „Молотов“, запалителни материали, други, които ги изстрелват, други, които шурмуват и чупят…
Шок предизвика в цяла Франция нападението над дома на един кмет. В ранните часове, когато всички спят, запалена кола блъска и отнася оградата и тръгва към спалнята.. Майката грабва двете си деца и хуква да бяга извън горящия си дом. Пада, удря се, сега са в болница…
Кметовете започнаха в неделя да се самоорганизират, създадоха се доброволни патрулиращи отряди около кметствата, тренира се със състава евакуация…
Дронове, използвани от полицията кръжат в небето…
Премиерката Борн бе категорична – нищо няма да мине ненаказано… И то с най-строго наказание…
Всички политици са в шок от нападението над кмета и безредиците.
И водачът на крайната левица Меленшон.
Досега той бе за бунтовете. Сега осъжда нападението над кмета.
Според премиерката след кризата с ковид се наблюдава увеличаване на насилието!
Ален Бое, професор по криминология, е безпощаден:
„Централната и местна власт трудно контролира тези метежи. Връщането към реда ще бъде много трудно.
Гневът е всеобщ. Не трябва да се подценява силата на видеата. Чупят и се снимат. И ги разпространяват. Все по-интензивни са насилията, по-бързи, от все по-млади хора. Семействата не изпълняват ролята си.
Поводът е породеният гняв от убийството на момчето, но поет и мултиплициран от социалните мрежи и видеата, този гняв се превърна в чиста криминална изява на децата.
40 процента от арестуваните са вече регистрирани в полицията
Правителството взе веднага мерки, ще се изплатят щетите на засегнатите, но кой и кога ще премахне причините за подобни „избухвания“?
В Холандия затворите са празни, но за сметка на бързи наказание за обществено-полезен труд. Трябва веднага да се реагира от властите.
Иначе сегашните 45 000 мобилизирани полицаи не ще стигнат, а ще трябва двойно повече и войска следващия път.
Това е едно поколение, което носи яд в себе си, то не е възпитано в уважение към родители, държава, изтървана е превенцията срещу криминални прояви, тя струва скъпо, бяха съкратени някои мерки и ето ти резултат…
Тях не ги е страх, защото те знаят, че не ще бъдат наказвани кой знае колко. Много от родителите изпитват страх да контролират децата си.“
Нощта срещу понеделник е по-лека, около двеста са арестуваните. Дано…
Причините, резюмирам.
Основната – липсата на респект към човешките ценности у младото поколение.
Какво показва това?
И нима то не съществува и в България?
Липсата на справедливост, на съпричастност, възпитанието в егоизъм, в преследването на успеха на всяка цена, незачитането на семейството, на моралните ценности, липсата на отговорност – всичко това дава поле за изява на гнева.
Тотално преустройство на училището, на възпитанието, на ролята на семейството.
И ценностите, да, ценностите, старите и добри ценностни качества на човека – почтеност, почтеност и пак почтеност …
Било това старомодност, ли?
Било това комунизъм, ли?
Ето резултатът…
И накрая – Франция винаги намира решение на всяка ситуация.
Но в България?
Ето, сега става нещо страшно у нас.
Сега се ликвидира и последната капчица морал.
Издига се в начин на живот лъжата, престъпването на дадената дума, лицемерието…
Това е страшно.
И ако продължаваме по този начин на живот без капчица морал, то естественият ход ще бъде закриването на държавата ни.
Защото без морал няма държава.
А светът трябва да бъде спасен. Трябва.

Димо Райков, Париж