Ейми Хокинс
Една година след последните си лични разговори Си Дзинпин и Джо Байдън ще се изправят отново лице в лице в сряда в Сан Франциско, в среща, която ще доминира събитията на срещата на върха на АТЕС, докато китайският и американският президент се стремят да стабилизират отношенията във все по-напрегнат геополитически климат.
Срещата, която може да продължи няколко часа, е кулминацията на месеци на диалози на по-ниско ниво, които се проведоха през лятото, като Вашингтон изпрати повече делегати в Китай, отколкото Пекин направи в САЩ.
Фактът, че китайският лидер посещава САЩ за първи път от шест години, демонстрира известна добра воля от китайска страна. Сред другите ангажименти се очаква Си да говори на вечеря, организирана от Националния комитет за отношенията между САЩ и Китай и Бизнес съвета САЩ - Китай, курертите за която започват от 2000 долара.
Реч на Си пред американо-китайската бизнес общност би подчертала желанието на китайския президент да привлече чуждестранни фирми обратно в Китай, много от които бяха изплашени от трите години на нулев COVID и неотдавнашните нападения над чуждестранни консултантски фирми, както и нарастващ брой ограничения на САЩ за правене на бизнес с Китай, особено във високотехнологичните сектори.
Тежките ограничения върху износа на модерни технологии за Китай ще влязат в сила на 16 ноември, ден след срещата на Си с Байдън. Новите правила са затягане на контрола, въведен миналата година, насочен към прекъсване на достъпа на Китай до най-сложните полупроводници, които са необходими за разработването на усъвършенстван изкуствен интелект.
„По въпроса с веригата за доставки, ако Съединените щати продължат да потискат китайските чипове от висок клас... това определено ще има отрицателно въздействие върху развитието на собствената му електронна индустрия в Китай", казва Шен Дингли, базиран в Шанхай учен по международни отношения, който очаква полупроводниците да бъдат област от особено значение за китайската страна.
Анализатори от двете страни на Тихия океан критикуваха факта, че митата върху около 370 милиарда долара китайски внос, наложени от администрацията на Тръмп, бяха оставени в сила от Белия дом на Байдън. Налице е и влошаващ се геополитически климат, като Китай и САЩ сега са на противоположни страни в два големи конфликта, а не само войната в Украйна, която засенчи предишната среща на лидерите на срещата на върха на Г-20 в Индонезия миналата година.
Айзък Стоун Фиш, основателят на Strategy Risks, компания за данни, фокусирана върху Китай, казва „Политическата реалност на Пекин има много по-голямо значение за него, отколкото икономическата му реалност, войните в Украйна и Израел-Палестина са като цяло полезни за Пекин ".
Отказът на Пекин да осъди Хамас за последното насилие в Израел и Палестина разочарова западните лидери и подчертава защо „[Китайската] комунистическа партия представлява най-голямата заплаха за глобалните интереси на Америка", според Стоун Фиш.
Все пак отношенията изглежда са се стабилизирали след низходящата спирала, която се ускори през февруари със свалянето от американските сили на китайски шпионски балон над Южна Каролина. По-късно беше установено, че балонът не е изпратил разузнавателна информация в Китай, но мащабът на кризата в отношенията между САЩ и Китай, предизвикана от инцидента, разтревожи много наблюдатели.
Този месец САЩ и Китай проведоха преговори за контрол на оръжията и неразпространение за първи път от администрацията на Обама. Държавният департамент на САЩ описа разговорите като „откровени и конструктивни", като служителите обсъждаха как да гарантират, че икономическата конкуренция и разногласията по редица теми, включително Тайван, няма да прераснат в конфликт.
Американските и китайските посланици по климата също наскоро проведоха разговори в Калифорния, които доведоха до „положителни резултати", според китайското министерство на екологията и околната среда. Подробностите за ново споразумение за климата между САЩ и Китай се очаква да се появят на срещата на върха на АТЕС.
А Китай и САЩ, заедно с Обединеното кралство, ЕС и Австралия, наскоро подписаха „Декларацията от Блечли" относно рисковете, породени от граничния ИИ.
Но от гледна точка на Пекин най-важният въпрос за отношенията между САЩ и Китай е същият, който беше преди година: Тайван. Байдън е по-силен от предшественика си в риторичната подкрепа за самоуправляващия се остров, който Китай твърди, че е част от негова територия. Миналата година Байдън каза, че САЩ ще изпратят въоръжени сили да защитават Тайван в случай на „безпрецедентна атака от Китай", коментари, които бяха осъдени от Пекин.
„Пекин не вижда много място за фундаментална промяна на курса на отношенията между САЩ и Китай", казва Джуд Бланшет, председател на Фрийман по китайски изследвания в Центъра за стратегически и международни изследвания.
Но зад ъгъла са изборите както в Тайван, така и в САЩ, и това може да е последната възможност на Пекин да представи аргумента си пред администрацията на Байдън преди годината на катаклизми 2024 г.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед