Гардиън, Редакционна
Както подчертаха напрегнатите дискусии на срещата на върха относно Украйна миналата седмица, Европейският съюз е изправен пред обезсърчаващи и скъпи предизвикателства през следващите години. Решението за започване на преговори за членство с Киев беше както добре дошло потвърждение на продължаващата солидарност, така и признание за реалността, че сигурността на Европа е преплетена със съпротивата на Украйна срещу реваншистките амбиции на Владимир Путин. Но разговорите за нов пакет от помощ от £50 милиарда трябваше да бъдат отложени за новата година след тактиката за блокиране на Виктор Орбан в Брюксел.
В крайна сметка ще е необходим някакъв модерен план Маршал, за да се възстанови една разрушена страна. Това ще бъде много скъп бизнес. По същия начин постигането на амбицията да превърнем Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. ще изисква огромно вливане на публични средства. Европейската комисия изчислява, че ще трябва да се инвестират около 700 милиарда евро годишно, за да се постигнат екологичните цели на ЕС. Този вид фискална огнева мощ ще бъде трудно да се поддържа, след като фондът на ЕС за възстановяване от Covid пресъхне през 2026 г.
Справедливият преход към зелена икономика ще изисква големи разходи за преквалификация и умения. Цифровизацията на икономиката на ЕС, жизненоважна за бъдещата конкурентоспособност, ще бъде друга голяма финансова тежест. И всички тези приоритети трябва да бъдат разгледани на фона на стабилен растеж, заедно с кризата с разходите за живот, която допринася за възхода на националистическите радикално-десни партии.
Такъв контекст на тежки изпитания изисква смела икономическа стратегия, подходяща за времето, с основна роля на публичните инвестиции. Вместо това ЕС трябва да се върне през 2024 г. към строгите национални насоки за разходите, които бяха спрени през 2020 г., когато пандемията се наложи. Преговорите ще бъдат възобновени скоро за повторно въвеждане на модифицирана версия на фискалните правила, които ограничават дълга на страните-членки на ЕС до 60% от БВП и техния годишен бюджетен дефицит до 3%.
Този погрешен стремеж за връщане към строгите принципи на статуквото от преди се ръководи от финансовия министър на Германия Кристиан Линднер. По ирония на съдбата самото коалиционно правителство, ръководено от социалдемократите в Германия, се развали от неотдавнашно решение за дълга на конституционния съд на страната, който наложи вето върху отклоняването на неизразходвани средства, взети назаем по време на пандемията, в извънбюджетен фонд за спешни климатични ситуации. Но г-н Линднер, подкрепян от други „пестеливи" държави-членки, въпреки това удвоява призивите си за връщане към общоевропейската фискална консолидация, когато е необходим много по-експанзивен подход.
Обсъжданата нова версия на фискалните правила може да позволи повече гъвкавост в дискусиите относно националния дълг и дефицитите. Но докато икономиките се борят за растеж, ЕС рискува да повтори катастрофалната грешка от началото на 2010 г., когато наложените от Брюксел строги икономии след краха значително влошиха лошата ситуация. Едно проучване, направено от New Economics Foundation, прецени, че възстановяването на лимита на дефицита от 3% би оставило само четири държави-членки на ЕС с финансови възможности за постигане на екологичните цели, съответстващи на тавана за глобално затопляне от 1,5C.
Като измисли новаторски схеми като фонда за възстановяване от Covid, Брюксел демонстрира стимулиращата роля на публичните финанси в изключителни времена. Бъдещето, изпълнено с дълбоки предизвикателства, ще изисква повече, а не по-малко от същото, а и признаване, че държавните инвестиции на национално ниво са фундаментални за бъдещия просперитет. Що се отнася до сигурността, зеления преход и възстановяването на растежа, следващите години ще бъдат определящи. Справянето с тях чрез дискредитираната „икономика на икономиите" би било катастрофална стъпка в грешната посока.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед