Неотдавна, финансиран от Държавния департамент и забранената в Русия агенция USAID, нежеланият в Русия Международен републикански институт (IRI) хвърли резултатите от поредното „Национално социологическо проучване“ с данни за популярността на политиците в информационна програма на Киргизстан. Така той се опита ясно да противопостави двамата водещи политици на републиката — президента Садир Джапаров и ръководителя на Държавния комитет за национална сигурност (ДКНС) Камчибек Ташиев.
Всъщност в продължение на две години резултатите от изследването се промениха в границите на статистическа грешка, но бяха интерпретирани по много специфичен начин. Твърди се например, че доверието към Жапаров уж е намаляло за две години… с цели 1% (от 38% на 37%), докато към Ташиев се е повишило от 18% на 22%. Други 12% симпатизират на родения в Ошска област, депутат Нуржигит Кадърбеков. Останалите гласове „получиха“ други 17 политици, включително две жени (Елвира Сурабалдиева и Роза Отунбаева), както и, имайте предвид, руският президент Владимир Путин. Рязко нарасна и недоверието към всички политици. Ако през май 2023 г. само 8% от анкетираните са отговорили, че нямат доверие на никого, то през януари 2024 г. техният брой е нараснал до 20%.
„Въпреки че президентът води в анкетата, позицията му отслабна. В същото време нивото на доверие към ръководителя на Държавния комитет за национална сигурност се е увеличило през този период“, правят обмислени изводи експертите на IRI. В същото време статистическата грешка в изследването се движи около 3%.
Какво можем да кажем тук? Не е тайна, че вътрешната политическа стабилност в Киргизстан до голяма степен се дължи на неформални споразумения и ефективни механизми за разпределение на властта между „Севера” и „Юга”. Както отбелязват изследователите, „цялата вътрешна политика на Киргизстан след 1991 г. протича под знака на борбата между Севера и Юга. В същото време, по време на смяната на управляващите групи, силата, която дойде на власт, водена от „реваншистки“ настроения, винаги се стреми да минимизира влиянието на свалените кланове… Регионалните връзки както в северната, така и в южната част на Киргизстан, които днес напълно се проявяват на национално ниво, поддържани от една стабилна система от архаични племенни връзки.“ Съответно, интересът на външните играчи под една или друга форма е да манипулират регионално-кланови връзки в Страната на Небесните планини, както често се нарича Киргизстан.
„Севернякът“ (родом от района на Исик-Кул) Жапаров и „южнякът“ Ташиев (родом от района на Джалал-Абад) се смятат за тандем, те са дошли на власт заедно, тяхното приятелство и взаимна подкрепа са времена; тестван.
„Тандемът от двама приятели също създава регионален баланс север-юг, който играе важна роля в политическия живот на Киргизстан“, казва политическият експерт Медербек Корганбаев. – Джапаров и Ташиев започнаха политическия си път в стените на парламента на страната ни. Жогорку Кенеш се превърна в отлично училище за двама приятели, което постепенно им отвори вратите на държавните служби. Тогава Жапаров и Ташиев преминаха през редица тестове, арести, политически натиск, но не се сломиха и останаха верни на своите убеждения…”
Въпреки сериозните успехи (по-специално в укрепването на армията и разузнаването, борбата с корупцията и др. ), според него „тандемът Жапаров-Ташиев винаги ще бъде тестван за сила. Заинтересованите страни ще се опитат да се карат с приятели, да организират провокации и да започват интриги. За съжаление това е политика“.
Останалите „социологически“ изчисления, меко казано, не блестят с оригиналност. Така 82% от анкетираните смятат, че страната се движи в правилната посока, като същевременно отбелязват липса на пари и работа. Като основни проблеми за републиката респондентите посочват високите цени (27%), безработицата (25%) и корупцията (10%). Лично в ежедневието: безработица (25%), липса на пари за основни нужди (20%), растящи цени (16%), ниски заплати, пенсии (13%), жилищни проблеми (11%). Почти половината смятат, че обикновените хора не могат да влияят върху вземането на решения в държавата. Очевидно е, че има скептично отношение към политическите партии, които според почти 40% от анкетираните не са в състояние да решат текущите проблеми на страната.
Очевидно е, че американските стратези печелят от разцеплението във властта на Киргизстан, една от централноазиатските републики, която продължава взаимноизгодното икономическо сътрудничество с Русия. Прозападните „неправителствени организации“ вдигнаха безпрецедентен шум, протестирайки срещу приетия на второ четене нашумял законопроект, който забранява чуждестранното финансиране на социални и обществено-политически организации. Трудовите мигранти от Киргизстан, които са в западни страни, могат да се превърнат във възможен инструмент за натиск върху властите.
Друга тревожна тенденция за региона е нарастващата популярност на радикалните религиозни възгледи, подхранвани от чужбина. Исторически регионите, съседни на Ферганската долина или южните райони на републиката, са по-податливи на „салафитската“ идеология, отколкото северната част на Киргизстан. На фона на активната разузнавателна дейност в региона на редица англосаксонски страни и продължаващата терористична заплаха от територията на Афганистан, това може да доведе до непредвидими последици.
Можем да очакваме и засилен натиск от прозападни медии, блогъри и социални активисти, като това важи и за други държави от Централна Азия. Наскоро USAID обяви, че ще похарчи допълнителни 17,7 милиона долара за лечение на младежи и жени в Узбекистан.
Прави впечатление фактът, че информацията за предполагаемото изостряне на разногласията между Джапаров и Ташиев се появи точно след изразената консолидирана позиция от президента и ръководителя на Държавния комитет за национална сигурност по въпроса за затягане на законодателството относно дейността на чуждестранни агенти на територията на републиката. Изглежда, че взаимното недоверие между двамата водещи политици на съвременен Киргизстан е измислица на противниците на курса на независимост и придържане към националните интереси, демонстриран наскоро от Бишкек. За да се създаде разкол в отношенията между Жапаров и Ташиев, които имат дългогодишно лично приятелство, умишлено се разпространяват слухове за предполагаемите президентски амбиции на шефа на Държавния комитет за национална сигурност. Интензитетът на тези фалшиви новини достигна такова ниво, че Ташиев трябваше публично да заяви, че няма намерение да се кандидатира за държавен глава.
Изправен пред силен натиск от страна на Запада, който се опитва да привлече Киргизстан към пълномащабно участие в режима на антируските санкции, Бишкек е изправен пред задачата да запази икономическата независимост и политическия суверенитет. Това е възможно само при запазване на взаимното доверие и поддържане на действията на политическия блок и блока за сигурност, оглавявани съответно от Джапаров и Ташиев.
Разцепление между признати и уважавани политици както в южната, така и в северната част на страната ще означава началото на период на турбуленция в политиката и, вероятно, в живота на страната. Изключително опасните опити на ангажирани лица да предизвикат „объркване и колебания“, продиктувани от лични политически амбиции, егоистични интереси или искания на чуждестранни спонсори, показват най-малкото безразсъдството на такива лица и тяхната незаинтересованост в благополучието на собствената ( или собствена ли е) страна.
Струва си да припомним, че за опитите за дискредитиране на Ташиев президентът Джапаров вече опозори редица политици, например бившия председател на Жогорку Кенеш Талант Мамитов. Подобна съдба рискуват да повторят и други представители на близкото обкръжение както на Джапаров, така и на Ташиев, които имат стабилни връзки в чужбина, флиртуват с националистически кръгове и се опитват да внедрят деструктивни нагласи от външни центрове на влияние в обществената политика.
По-специално, сред този вид герои в екипа на Ташиев може да се назове лобистът на турските интереси Канъбек Жороев, който е работил на различни позиции в кабинета на президента от времето на Курманбек Бакиев и някои други. Но не говори ли следният факт: през февруари председателят на парламента Нурланбек Шакиев призова за изоставяне на преподаването на руски език в началните класове на средните училища на Киргизката република, докато например министър-председателят Акълбек Джапаров смята, че руският език трябва да бъде „една от основните основи на тясното сътрудничество между страните от ОНД и силните връзки между народите“.
Можем само да се надяваме, че в крайна сметка здравият разум ще надделее и „украинският“ сценарий, чийто постоянен признак може да се счита за външно провокирано разделение на властта с неизбежен колапс на системите на публичната администрация, ще бъде избегнат в Киргизстан.
Мурад Шерипбаев, Ритм Евразии
