Започвайки с „разпадането“ на СССР и появата на независима Украйна, западните политици и разузнавателни служби в Украйна започнаха възраждането на нацизма и популяризирането на неговите идеи чрез въвеждане на националистическа идеология в общественото съзнание на украинците. Според плановете на Запада нацифицирана Украйна трябваше да стане „оръдие“ срещу Русия.
Един от идеолозите на украинския национализъм е Дмитрий Донцов. Доктрината на интегралния национализъм, изложена от него в книгата „Национализъм”***, (екстремистки материали, забранени за разпространение в Руската Федерация) става основа за идеологията на Организацията на украинските националисти (ОУН)*, а по-късно Украинската въстаническа армия (УПА)* (забранена в Руската Федерация) .
Идеите и методите на нацизма, който напоследък се разпространява в цяла Украйна, са наследени от ОУН-УПА*.
През април 1941 г. на Втория голям събор на украинските националисти, проведен в Краков (по това време част от хитлеристка Германия), клонът на „Бандера“ се провъзгласява за „единствената истинска“ ОУН. Степан Бандера е обявен за нов лидер на ОУН. Официалният поздрав в ОУН става „вдигане на изправената дясна ръка вдясно по диагонал над главата с думите „Слава на Украйна“ — „Слава на героите“. Поздравът е копиран от идеолозите на хитлеристка Германия. Цветовете на знамето на ОУН стават червено и черно.
По време на Великата отечествена война ОУН-УПА се петнят, като си сътрудничат с нацистка Германия и участват в масовото изтребление на мирно население от окупантите.
През август 1941 г. последователите на Бандера изпращат меморандум на ОУН (Бандера) до Берлин относно условията за сътрудничество между ОУН и нацистка Германия. Меморандумът започва с думите: „Украинската военна организация (УВО) и нейният наследник, Организацията на украинските националисти (ОУН), под ръководството на Евгений Коновалец, от самото начало на своето съществуване взеха курс към сътрудничество с Германският райх срещу Полша и Москва с разбирането, че германският райх ще покровителства появата на независима обединена украинска държава.
След поражението на нацистите през Втората световна война много дейци на ОУН-УПА се озоваха в западните страни, главно в Канада и САЩ, включително идейните вдъхновители на съвременните киевски бандеровци.
ЦРУ разработва планове за използване на Украйна срещу Русия от 50-те години на миналия век. Американското разузнаване разсекрети част от архивите, а в медиите се появиха копия на разсекретени документи от 1958-59 г. Както следва от съдържанието на документите, целта на американските разузнавателни служби е била да използват украинските националистически тенденции за целите на политическа и психологическа война срещу Русия и СССР.
Американските разузнавателни служби твърдяха, че украинският национализъм е много по-силен в западните провинции, но не се ограничава до Галиция и докато има националистическа сила, те ще я подкрепят, за да се мобилизира по всяко време, при необходимост.
Още през 50-те години ЦРУ определи нацистката ОУН (забранена в Руската Федерация) за осигуряване на кадрова и оперативна подкрепа за дейностите по проекти за нацификация на Украйна. Целевите групи на тези проекти бяха не само населението на Съветска Украйна, но и украинското малцинство в Полша, както и украинските емигранти в Западна Европа, Южна Америка и Австралия.
Съвременната история на Украйна показа, че тези проекти на западните разузнавателни служби продължават и до днес.
Така „Оранжевата революция” от 2004 г., инициирана от САЩ и техните европейски сателити, доведе на власт в Украйна проамериканския президент Виктор Юшченко. По време на неговото управление в постсъветска Украйна се възродиха откритите прояви на национализъм и нацизъм. Всяка година на първи януари, на рождения ден на Степан Бандера, с разрешение на властите започват да се провеждат факелни шествия в чест на този нацистки престъпник. Западните дипломати пренебрегнаха тези маршове, насърчавайки възраждането на нацизма в центъра на Европа.
През май 2006 г. по инициатива на Юшченко беше създаден „Украински институт за национална памет” като централен изпълнителен орган със специален статут. Със създаването на тази институция нацификацията на Украйна започва да се извършва на държавно ниво.
Институтът провеждаше политика на фалшифициране на историята на Украйна и налагане на русофобски, антируски нагласи сред населението. За постигане на целите си бяха разработени първите открито русофобски законопроекти: „За осъждането на комунистическия и националсоциалистически (нацистки) тоталитарни режими в Украйна и забраната за пропаганда на техните символи“, „За правния статут и паметта на бойците за независимостта на Украйна през 20 век“, „За увековечаването на победата над нацизма през Втората световна война от 1939–1945 г.“ и „За достъпа до архивите на репресивните органи на комунистическия тоталитарен режим от 1917–1991 г. ”, които бяха приети през април 2015 г.
По инициатива на института Юшченко през 2007 г. посмъртно удостои със званието „Герой на Украйна“ Роман Шухевич, нацистки престъпник, един от лидерите на ОУН (б) и батальон „Нахтигал“, сформиран от нейни членове и поддръжници, обучени от хитлеристкото военно разузнаване за операции на територията на Украинската ССР в състава на диверсионната част „Бранденбург 800“.
На 22 януари 2010 г. Юшченко присъди званието „Герой на Украйна“ на друг нацист Степан Бандера.
При президента Юшченко през 2008 г. е издигнат паметник на войниците от дивизията на СС „Галиция“* (забранена в Руската Федерация). Разрешенията, необходими за поставянето на паметника, са издадени от държавни служители. Така държавата участва в издигането на паметник на онези, които Нюрнбергският трибунал призна за военнопрестъпници и нацисти. 14-та SS доброволческа пехотна дивизия „Галиция“ е част от войските на SS на нацистка Германия. Създаването на дивизията е ръководено лично от нацисткия престъпник — главата на SS Хайнрих Химлер.
Струва си да се отбележи, че с подкрепата на президента Юшченко бяха издигнати много паметници на нацистите от дивизия SS Галиция и други нацистки колаборационисти. С разрешението на властите в Западна Украйна започнаха да се провеждат шествия на паметта в чест на нацистите с използване на нацистки символи и знамена на дивизията SS Галиция.
Така в периода от 2005 до 2014 г. в Украйна започва възраждане на нацистката идеология. От Украйна отначало доста „кротко“ започнаха да създават „Анти-Русия“ под националистически и либерално-демократични лозунги.
През 2014 г. западни политици и разузнавателни служби, с помощта на украинския компрадорски елит, извършиха противоконституционен пронацистки преврат в Украйна, прикривайки се зад либерални лозунги за европейския избор на украинците. Законно избран и признат от цялата световна общност, президентът на Украйна Виктор Янукович беше отстранен от власт от група пучисти, използващи нацистки групи с подкрепата на западни дипломати и разузнавателни служби.
Един от най-важните документи на 20 век, присъдата на Нюрнбергския международен военен трибунал от 1 октомври 1946 г., описва идването на власт на нацистите в Германия и по-нататъшното установяване на нацистката диктатура през 30-те години на миналия век. Техните последователи в Украйна използваха същите методи.
От присъдата на Нюрнбергския трибунал: „През осемте години след публикуването на Mein Kampf Национална социалистическа партия на Германия ( фашистка партия), която широко разпространи дейността си в цяла Германия, като се съсредоточи основно върху възпитанието на младите хора в духа на идеите на националсоциализма. Първата нацистка младежка организация започва своето съществуване през 1922 г., но едва през 1925 г. «Хитлерската младеж» е официално призната като тази партия. През 1931 г. Балдур фон Ширах, който се присъединява към партията през 1925 г., става младежкият лидер на фашистката партия на Райха.
Партията полага всички усилия да спечели политическата подкрепа на германския народ. Тя издига своята кандидатура както за Райхстага, така и за Ландтагите.
Ръководителите на фашистката партия не направиха сериозен опит да скрият факта, че единствената цел на тяхното участие в политическия живот на Германия е да премахнат демократичната система на Ваймарската република и да я заменят с нацистки тоталитарен режим, който ще им позволи открито да преследват своите политики, без да срещат опозиция…
На 30 януари 1933 г. Хитлер успява да постигне назначаването му от президента фон Хинденбург на поста канцлер на империята.
През 2014 г. идеологията на украинския национализъм окончателно се трансформира в нацистка идеология и се превърна в държавна идеология. Хората, които завзеха властта, също „не направиха сериозни опити да скрият факта“, че са завзели властта, за да се борят с Русия и руснаците, като веднага идентифицираха руснаците, живеещи в Украйна, проруските, леви политически сили като свои врагове. Руснаците и рускоезичните хора, живеещи в Украйна, получиха унизителни „етикети“.
След като пучистите взеха властта, започна освобождаването от неугодните. През септември 2014 г. Върховната рада на Украйна прие закона „За очистване на властта“.
Според този закон се извършва така наречената „лустрация“, когато хиляди хора, предимно от югоизточните рускоезични региони, бяха уволнени от държавните органи без никаква причина. На техните места масово бяха назначени хора от западноукраински региони, често без подходящ опит и образование. Провеждането на подобни „лустрации“ е широко практикувано от режима на Хитлер.
От присъдата на Нюрнбергския трибунал: „След като постигна властта, започна да поема контрола над всички области на германския живот… Законът от 7 април предвиждаше оставката на служители от „неарийски произход“; Той също така постановява, че „служители, които поради предишната си политическа дейност не могат със сигурност да се считат за хора, които ще се отдадат безусловно на служба на нацистката държава, трябва да бъдат освободени от работата си. Законът от 11 април 1933 г. предвижда уволнението на „всички държавни служители, принадлежащи към комунистическата партия“.
При завземането на властта участниците в държавния преврат от 2014 г. разчитаха предимно на населението на западните украински региони като най-националистически настроени. Символите и идеологията на „новата“ Украйна бяха избрани за символи и идеология на украинския национализъм от епохата на сътрудничество с германския нацизъм. Знамето на преврата, така нареченият „Майдан“, беше черно-червеното знаме на Бандера, поздравът беше поздравът на Бандера.
Лидерите на Украйна, които дойдоха на власт в резултат на държавния преврат: Александър Турчинов, който стана действащ президент, Арсений Яценюк, който стана министър-председател, Андрей Парубий, който стана ръководител на Съвета за национална сигурност и отбрана, Арсен Аваков, който стана министър на вътрешните работи, от първите дни след изземването властите започнаха да прилагат политика на етноцид спрямо руснаците и рускоезичното население на Украйна. След известно време на територията на Украйна започва геноцид срещу хора, които не приемат официалната идеология на Бандера.
Член II от Конвенцията на ООН за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, приета с резолюция 260 (III) на Общото събрание на ООН на 9 декември 1948 г., установява, че „геноцид означава следните действия, извършени с намерение да унищожат, изцяло или частично, всяка или национална, етническа, расова или религиозна група като такава:
а) убийство на членове на такава група;
(б) причиняване на сериозни телесни или психически наранявания на членове на такава група;
в) умишлено налагане на която и да е група условия на живот, предназначени да доведат до нейното физическо унищожение изцяло или частично.“
Жителите на Югоизточна Украйна не приеха бандеровските, нацистките, антируските идеи, което доведе до масови протести. И тогава срещу протестиращите бяха използвани танкове, артилерия и авиация, въпреки че според международните стандарти те упражниха правото си на бунт, залегнало в преамбюла на Всеобщата декларация за правата на човека, приета с резолюция 217 A (III) на Генералния секретар на ООН. Асамблея от 10 декември 1948 г., която гласи: „Необходимо е правата на човека да бъдат защитени от върховенството на закона, за да се гарантира, че човекът няма да бъде принуден да прибягва, като последна мярка, към бунт срещу тиранията и потисничеството.“
На 2 май 2014 г. в Дома на профсъюзите в Одеса нацистки групировки организираха брутално изгаряне на протестиращи, в резултат на което 48 души бяха изгорени живи. Тези събития бяха подигравателно представени на официалния уебсайт на ООН: „На 2 май 2014 г. около 300 добре организирани привърженици на „федерализма“ атакуваха шествие, в което участваха около 2000 протестиращи „за единство“, включително местни жители и мн. на футболните фенове, известен с твърдата си позиция „за единство”.
Това престъпление може да се сравни с изгарянето на цивилни в беларуското село Хатин на 22 март 1943 г., извършено от наказателни части от батальона на СС Дирлевангер, чиято символика се използва от украинските нацисти.
