„Интелектуалните кръгове, които подкрепят Тръмп, ще подкрепят тръмпизма дори и след Тръмп. И това е проблем“ – разговор на Виталий Ляска с архимандрит Кирил Говорун пред Radio NV.

 

 

 

Нека поговорим за идеологията на тръмпизма. Изглежда, че поредното избиране на Доналд Тръмп за президент на САЩ се превърна в точка на пречупване за целия демократичен свят, за всички институции и ценности. Ще перифразирам Франсис Фукуяма, който някога говореше за края на историята, днес можем да кажем, че има опасност от край на демокрацията – както в САЩ, така и в света.

 

В известен смисъл можем да говорим за край на историята – поне на тази, която познаваме. Това е начало на нова глава в съвременната история, поне за западния свят. Макар че, когато Фукуяма пише за края на историята, той има предвид нещо друго. А именно това, че с колапса на Съветския съюз търпят поражение и идеологиите, които поддържат СССР.

По време на Студената война съществуваше антагонизъм между комунистическата идеология и идеологията, която в Съветския съюз се наричаше капитализъм. И когато дойде краят на комунизма, Фукуяма обяви, че това е краят на историята, тоест, че идеологическото противопоставяне между двете големи идеологии е приключило.

По същия начин в края на Втората световна война друг американски интелектуалец, Даниел Бел, обявява края на идеологиите, предизвикали Втората световна война. Това са фашизмът и нацизмът, от една страна, и комунизмът, от друга.

И тук виждаме, че всички опити да се загърби идеологическото противопоставяне, противопоставянето на идеологическа основа, се провалят. Както след Бел, така и след Фукуяма тази конфронтация продължава, само че идеологическите течения придобиват нови форми. Днес можем да кажем, че старите, междувоенни идеологически форми, въплътени тогава от фашизма и нацизма като по-радикална форма на фашизма, сега се възраждат в лицето на т.нар. „русский мир“.

 

 

Архимандрит Кирил Говорун

 

Но всъщност ние вече виждаме определени признаци на идеологизация на това, което започнахме да наричаме тръмпизъм.

В момента аз съм в Оксфордския университет, където се провежда конференция на тема какви са характеристиките на тръмпизма. Става дума за сериозна научна дискусия, в която експерти от различни области говорят за това ново идеологическо явление, което можем да наречем тръмпизъм.

Отначало възприехме тези изяви на Тръмп като набор от определени популистки инстинкти.Защо смятате, че тук става дума за протообраз на определена идеология?

Всъщност да, тук става дума за зараждането на определена идеология, макар тя все още да не е напълно оформена. Но това е характерно за всички десни идеологии – те не са систематизирани.

По това се отличават от левите идеологии, които произхождат от Карл Маркс, от различните интерпретации на Маркс и социалистическите идеи, формулирани като завършени системи, т.нар. големи теории, които трябваше да обяснят целия соцуим, всички явления, които се случват в обществото. Именно тези леви идеологии са идеологии в първичния смисъл на думата.

Като реакция на тези леви идеологии възникват определени идеологически схеми, които са реакционни. Те реагират на т.нар. големи теории и поради това не са така систематизирани като тях, а са фрагментарни. Състоят се предимно от лозунги, от символи и гръмки популистки упреци. И това всъщност е характерно за всички десни идеологии – от Мусолини, който пръв формулира т.нар. фашистка идеология, въпреки че не я нарича идеология, а течение или светоглед, който трябва да отговори на това, което той нарича идеология на марксизма.

Сега, когато възниква определена реакция срещу либерализма или либералната идеология, виждаме нещо подобно. И тази реакция е фрагментарна, тя не е системна.

В известна степен тя може да се нарече идеология, но аз я наричам по-скоро идеологическа схема или чадър за идеи.

Отначало в такъв чадър за реакционни идеи се превърна руският диктатор Владимир Путин. Това, което наблюдаваме там и което ние в Украйна наричаме „русский мир“, е всъщност нещо, което самите руснаци определят като своя идеология – идеологическата схема на путинизма. Това е такава мешавица, някакъв набор от лозунги, символи и публични жестове, които се артикулират от Путин и неговото обкръжение.

И голяма част от всичко това се формулира с помощта на църквата. Така да се каже, църквата е един от основните доставчици на символи и лозунги. Можем да подредим всичко това в мозайка от определени идеологеми, които се преплитат все по-плътно, и да говорим за несъмнена кристализация на тази идеология.

В момента сме свидетели на подобен процес в Америка на Тръмп, където също се създават подобни връзки между идеологеми, символи и отделни идеи, които имат много различен произход, много различни източници, но постепенно се оформят като нещо повече или по-малко цялостно. Засега обаче не можем да говорим за завършена идеология.

Затова използваме термина „тръмпизъм“ в смисъл на чадър за различни идеи. Идеологически те произхождат от левия фланг, но имат и десен генезис. Произхождат от религиозните среди. И се вплитат в една конструкция, която е все още нестабилна, все още не е оформена, но следва същия път, по който навремето вървеше и идеологията на путинизма.

Очевидно е, че не можем да смятаме Тръмп за идеолог.Той е по-скоро човекът, който предава тази информация, харизматичният лидер.Кой обаче полага основите на политиката на тръмпизма?

Да кажем, че мениджър на идеите около Тръмп е неговият вицепрезидент Джей Ди Ванс, човек, който разбира от идеи и разбира идеите, които след това съвпадат с изреченото от Тръмп, формирайки този поток от идеи. Самият Тръмп не разбира тези идеи, това не е неговата специалност. Не знам дали той изобщо е способен да разбере тези идеи. Човек, който не е прочел нито една книга докрай, не може по дефиниция да се идентифицира с някаква идеология.

Но независимо от това той разбира значението на идеологията. Той разбира, че идеите са важни, че не само някакви интереси (да речем, печалбата, правенето на пари) могат да консолидират хората и обществото около него. Нужни са определени идеи, затова позволява на Ванс да бъде оператор на този процес на формиране на идеология. От своя страна Ванс определя кого да пусне в Белия дом, на кои идеи да даде ход и кои да спре.

Разбира се, той използва познанствата, които е създал още по времето, когато е бил студент в американските университети. Тези познанства водят началото си, както признава самият той, от изключително редки и странни идеологически ниши, където Ванс е подбирал своите идеи. И сега виждаме как тези парчета от идеи се оформят в нещо повече или по-малко цялостно под неговото ръководство.

Но макар Ванс да е основният идеолог в обкръжението на Тръмп, той със сигурност не е единственият. Има и други хора, които се приобщават към този процес и формират идеологическата основа на тръмпизма. Става дума по-конкретно за различни мозъчни тръстове (think tanks) или интелектуални групи, които обсъждат стратегии – за американската фондация „Heritage“, за т.нар. Клермонтски институт, който, между другото, посетих наскоро в Лос Анджелис.

Това са различни институции, всъщност в Америка има много такива, които са свързани предимно с Републиканската и с Демократическата партия, но са също така независими и формулират определени идеологически оферти, които сега стигат до Тръмп чрез Ванс и други хора, с които президентът се среща епизодично или случайно.

Между другото, този елемент на случайност е важен, защото Тръмп не подбира хората, да речем, по техните знания и интелектуални способности или по това, което наричаме добродетели. Той не е меритократична личност и нито политиката на формиране на идеи, нито хората около него се основават на меритокрацията. Основават се на съвместната игра на голф, на случайни срещи, като например срещата със специалния представител за Близкия изток Стив Уиткоф, с когото се запознал, когато последният му купил хамбургер.

Тъй че властта на Тръмп се основава на множество случайни неща, които впоследствие се превръщат в проводници на идеи в неговото обкръжение, като постепенно се оформят в идеологическа схема.

А каква е ролята на технократите за формирането на тръмпизма?Например на бизнесмена Илон Мъск.Имат ли те собствено участие в тази идеология, или също предават тези идеи чрез Ванс?

Действително се говори за много голямо влияние от страна на технократите. По принцип те нямат свои, да кажем, хуманитарни идеи. Те са технократи, тоест хора с техническо образование. Имат, разбира се, и определени хуманитарни идеи, това е присъщо на всеки човек, но нямат необходимата подготовка да формулират тези идеи.

Затова Мъск трудно може да бъде смятан за някакъв идеолог, защото нивото на неговите познания, равнището му на познаване на историята на идеите е просто примитивно…

Наскоро той нарече Маркс капиталист, поради това, че послединят е написал книгата „Капиталът“. Това е христоматиен пример за невежество. Тоест основателят на всички леви идеологии бе обявен изведнъж за капиталист. Това е просто отрицание на основите на всяка наша представа за идеология. И то е характерно за технократите.

В този смисъл технократите, които обкръжават Тръмп, идват с идеята за ефективно управление на американското общество. Те смятат, че бюрокрацията е пречка за устойчивото и успешно развитие на Америка; че моделите, които работят в бизнес корпорациите, особено в ИТ корпорациите, в компаниите еднорози, които обезпечават успеха на тези корпорации, трябва да се прехвърлят в управлението на цялото американско общество. Това е основната им идея. Тоест те мислят като мениджъри.

Само че има разлика между мениджъри и лидери, мениджърът е просто оператор, а лидерът е този, който измисля идеите. Те дори не са лидери, а именно мениджъри, които идват от големите корпорации.

Сред тях има и техничари, така да се каже, момчета от ИТ сектора, но с хуманитарно образование. Един от тях е например Къртис Ярвин, за когото също мнозина у нас говорят сега. Той представлява много интересна комбинация – завършил е бакалаварска степен в Йейлския университет, избирайки две специалности – информационни технологии и класическа философия и литература. В американските университети можеш да избереш предмети, които на пръв поглед трудно се съчетават, но ти дават по-широка картина, по-широк мироглед. И в този смисъл, макар да го наричат техничар, той не е изцяло такъв, защото е и хуманитар. Можете да видите това и по стила му, по начина, по който пише и по който формулира тези идеи.

Тоест можем да говорим за някаква техническо-хуманитарна хибридност дори сред технократите, когато те заимстват някои идеи от университетските си лекции или от книгите, а след това ги имплементират в тази много пъстра мозайка от идеи, която сега се оформя около Тръмп.

Фигурата на Ванс е много важна.Той е доста млад мъж.Как се е превърнал в основен оператор на тези идеи? Какво му е повлияло най-силно?

Мисля, че най-силно влияние му е оказал Йейлският университет, където е учил, след като е завършил бакалавърска степен в университета в Охайо – това е държавен университет, който не е лош, но не е сред водещите. След това Ванс получава „билет от лотарията“ – стипендия за Йейлския университет.

Така постъпва в едно от най-добрите (ако не и най-доброто) юридически училища в Америка, а може би и в света – в Йейлското юридическо училище, където изучава не просто право, но и философия на правото.

Той попада в орбитата на професор Пол Кан, който е не просто юрист, но философ на правото. Кан е конституционалист, изучавал философия на правото, а книгите му са действително много задълбочени.

Имах възможност да се запозная с негови текстове, да се потопя в неговите идеи и мога да свидетелствам, че става дума наистина за много сложна мисъл, която е нюансирана и изхожда от толкова много аспекти на обществото и идеите. Така че книгите му са наситени с идеи.

И сега наблюдаваме самите идеи на Кан, както и методът, който той използва при техния анализ, при Ванс. Разбира се, Ванс е доста повърхностен, той не е толкова образован и задълбочен, колкото Кан.

Дори неговите колеги от Йейлското училище си спомнят, че не е бил сред най-добрите студенти. Често онези, които попадат в университета, така да се каже, „от улицата“ и получават стипендии, са наистина изключителни – те получават тази възможност заради таланта си. Ванс обаче не е бил сред най-талантливите студенти.

Той е бил студент от онази социална категория, която сега осъжда. Йейлският университет набира студенти от някои слабо представени и малцинствени групи, които нямат възможност да влязат в това елитно учебно заведение, давайки им възможност да учат там. Сега Ванс и неговите съмишленици се изправят против цялото това разнообразие, против подкрепата за малцинствата в университетите, макар самите те навремето да са се възползвали от тази програма.

Всъщност Ванс попада в Йейл по този начин, потапяйки се, доколкото е било по силите му, в процеса на формиране на идеи и идеология. Мисля, че това е неговата основна школа, която той използва и днес, интегрирайки различни идеи.

Много от тях идват точно от средите в Йейл, от средите на онези интелектуалци или изключителни фигури, с които се запознава в Йейл, например Питър Тийл. Знаковата среща с него става именно в Йейлския университет, където Питър Тийл е поканен да изнесе лекция, Ванс е впечатлен от лекцията, както пише по-късно, и завързва някакви отношения с Тийл, започва дори да работи за него. После Тийл започва да финансира политическата му кампания и по-нататък, така да се каже, всичко се навързва така, както се навързва.

В Йейл е учил и същият този Ярвин, който също се познава с Ванс. Те са имали  приятелски отношения.

Това е един от източниците на тази идеология. Искам да кажа, че този период на обучение в Йейлското юридическо училище е може би формиращ за способностите на самия Ванс – не в артикулирането на някакви идеи, а в събирането на тези идеи и след това във възможността някак да ги редоположи заедно, така че да започнат да образуват единното цяло на тръмпизма.

Коя е началната точка на тръмпизма? Не говорим особено много за първия мандат на Тръмп, фокусирали сме се главно върху първите седмици и месеци на втория мандат.Защо тази идеология стана възможна именно при втория мандат?

Този въпрос е много уместен. Действително намеренията на Тръмп по време на първия му мандат бяха много сходни на това, което наблюдаваме сега.

Става дума за деконструкцията на американския истаблишмънт. Още през първия си мандат той говореше за пресушаване на това блато, за това, че във Вашингтон има deep state, една дълбока държава, която трябва да бъде разрушена. Тоест той вече беше човекът, който започна да унищожава истаблишмънта, но тогава истаблишмънтът не му позволи да направи това.

А и той не знаеше как точно да го направи. Опираше се на различни конспиративни теории. Например тогава беше популярна теорията, свързана с т.нар. движение QAnon. То е нещо подобно, на онова, което се говори и в Украйна – за някакъв масонски заговор, за „тъмни сили, които управляват света“, за това, че тези сили трябва да бъдат неутрализирани по някакъв начин.

Тръмп се обърна към тази аудитория, която вярваше в тези примитивни теории за заговора, но това не сработи. Тоест не предизвика по-широко идеологическо движение.

Очевидно е, че през втория си мандат Тръмп отчита много от грешките на първия, и започна да ги поправя. А една от грешките на първия мандат беше именно липсата на идеология, на някаква идеологическа основа, която да му даде допълнителни лостове за промяна, за създаване на импулс за политическа промяна.

Очевидно той осъзна, че е необходима идеология, че ако иска да промени нещо радикално и дълбоко, му е необходима идеология.

Ето защо, за разлика от първия му мандат, когато фактически все още нямаше идеология, по време на втория му мандат наблюдаваме раждането на тази идеология. И наистина виждаме как тя работи ефективно, как задвижва опрделени процеси. 

Когато говорим за Тръмп, наблюдаваме един стремеж да се сведе целевата аудитория на тръмпизма до необразованите хора, които вярват на Тръмп, вярват в тези конспиративни теории и ги следват. Тоест целевата аудитория на Тръмп не е по-широка от т.нар. rednecks, червенокожи (жаргонно название за белите фермери, които живеят най-вече в селския хинтерланд на Съединените щати, б.ред.)

Да, тя със сигурност е по-широка. Преди да дойда в Оксфорд, прелетях до Англия от Чикаго. А преди това бях в Индиана, това е базовият щат за Тръмп. Там, разбира се, има университети. Бил съм в някои университети, които са малки оазиси на либералната мисъл. Да, в по-голямата си част това е страна на rednecks и на тръмпизма. Там навсякъде висят знамена: щатското знаме и знамето с надпис „Тръмп“.

От една страна, да, това са наистина широки слоеве от населението, които, подобно на Тръмп, не четат книги, не владеят някакъв идеологически или идеен апарат, невъзприемчиви са към по-дълбоките идеологии. И тръмпизмът работи за тях по свой начин. Той работи чрез лозунги, чрез жестове и символи.

Но всъщност в Америка, в американското общество, а и не само в Америка, но и извън нея, има групи и прослойки, на които е интересна даже не личността на Тръмп… Нещо повече, личността на Тръмп ги отблъсква, те осъзнават, че той е просто психопат. Но се интересуват от идеите, които Тръмп, подобно на таран, повдига.

Тоест те разбират, че Тръмп е мошеник, но смятат, че той върши такава идеологическа работа, прави такива идеологически размествания, каквито никой друг политик не може да извърши. И затова го подкрепят. Те го подкрепят не заради личността му, за разлика от rednecks, които харесват личността му, а заради идеите му. Има много такива хора.

Виждаме, че ядрото на идеологическата команда на Тръмп е съставено от хора от най-доброто общество, което можете да си представите. От най-добрите университети в Америка, които са преосмислили в голяма степен ценностите на либералното общество и на демокрацията, които са се разочаровали от идеите на либералната демокрация. Тоест те са преминали през тези идеи докрай, разбрали са ги докрай (или поне така си мислят) и са се разочаровали от тях. И искат да намерят заместител на тези идеи.

Те формулират тази идеология, която би заменила идеите на либералната демокрация. Това са интелектуалните кръгове, които подкрепят Тръмп и ще подкрепят тръмпизма дори и след Тръмп. И в това има проблем.

Отчитайки това, би трябвало да възприемаме Тръмп не само като личност, трябва да разбираме тръмпизма като набор от идеи, като повече или по-малко системно движение, системно течение, което ще остане и след Тръмп; и което всъщност влияе на това, което се случва с нас.

Защото това, с което се сблъскваме в Украйна, не е само личността на Тръмп, неговите привърженици, които говорят глупости. Това, което е по-опасно за нас според мен, е наличието на тези идеи и идеологии, които сега работят срещу Украйна.

Когато говорим за тръмпизма и путинизма, трябва да имаме предвид, че кохерентността между тях не е само на персонално ниво, на става дума просто за личните симпатии на Тръмп към Путин. Не знам дали Путин изпитва някакви симпатии към Тръмп. Мисля, че не, но той просто играе тази игра, за да се хареса на Тръмп. По-важното е, че има съгласуваност на ниво идеи, на ниво идеологически течения.

Съществува известно съзвучие между идеите, които движат путинизма, и идеите, които движат тръмпизма. Затова в Украйна е важно да разберем двете идеологически течения; да разберем къде има съвпадения между тях и по какво се различават.

Ако тръмпизмът е съвкупност от определени идеологически схеми, какво по-точно представлява той?Дали е някакъв модифициран фашизъм от миналото, или нещо съвсем ново, което се появява сега, откликвайки на сегашните призиви и очаквания?

Това явление е постмодерно, т.е. съвременно. Ако говорим за фашизма, за нацизма и комунизма, това са явления, идеологически схеми от епохата на модерна, когато е имало много ясен набор от идеи, тясно свързани помежду си. Техните създатели са полагали големи грижи да няма противоречия между тях, да има определена приемственост между тези идеи. Тоест те са работили за систематичността на идеите.

Сега говорим по-скоро за клипово съзнание. Това са фрагментарни идеи. Те са по-фрагментарни от класическите идеологии; тези откъслечни идеи са по-малко свързани помежду си. И няма нищо страшно, ако те си противоречат. Тоест това се вписва в парадигмата на постмодерното мислене, при което в една и съща опаковка могат да съществуват много противоречиви неща.

Тук виждам паралели с класическите фашизми. Можем да говорим за няколко различни форми на фашизма. Италианският фашизъм е архитипен, но има и други версии, други издания на фашизма, които образуват алианс, клъстер от фашизми, условно казано.

Виждам определени паралели между клъстера от класически фашизми и путинизма и тръмпизма. Можем да разглеждаме путинизма и тръмпизма като елементи на същия идеен клъстер. Но при все това не бих говорил за пълно тъждество. Това са вече нови явления и те трябва да бъде анализирани.

Тук наистина има противоречие. По време на изборите в САЩ хората често гласуваха против собствените си интереси. Всъщност много украинци в Америка гласуваха за Тръмп. Въпреки че за всички беше ясно какво ще направи той. Това беше ясно още от първия му мандат. Още повече че той не криеше намеренията си.

В тази категория попаднаха не само украинците, които всъщност, както се казва, се простреляха в крака. За Тръмп гласуваха и имигрантите от Латинска Америка. Сега те масово биват депортирани от Съединените щати.

Така че това са цели групи и прослойки от американското население. Те бяха предупредени какво ги очаква, но въпреки това гласуваха за Тръмп и сега страдат тъкмо поради този си избор.

Казахте, че тръмпизмът е постмодерен.Но ние виждаме, че идеологията на путинизма е обърната назад, към историята.Не е ли това противоречие между путинизма и тръмпизма, за които твърдите, че са явления от една и съща категория?

Всъщност у Тръмп също има много препратки към историята, доколкото я познава, разбира се, а той я познава много повърхностно. Както впрочем и Путин. На практика Путин е също историк любител. Знанията му са на учебникарско ниво или на ниво конспиративни теории.

Тръмп познава неколцина президенти от миналото, които му харесват и които той популяризира всячески. Той не познава добре историята, но се позовава на нея.

Идеята да направи Америка отново велика е призив към миналото. А какво иска да направи Путин? Иска да направи Русия отново велика. Всъщност всички фашизми преди това са вариации на същата тема. Мусолини иска да направи Римската империя отново велика. Хитлер иска да направи Свещената Римска империя отново велика. А Путин иска да направи Святая Русь отново велика.

Всички те имат фантастична представа за миналото, както и Тръмп. Тръмп така и не може да каже кой точно период от миналото иска да върне, за да направи Америка отново велика. Защото очевидно няма такъв период. И все пак той се позовава на историята.

Тук има един важен момент, макар да се позовават на историята, те все пак не искат реставрация на миналото. Подобно на всички фашистки движения, те искат не да реставрират миналото, а да създадат ново бъдеще. Искат ново общество, нова общност, основаваща се, разбира се, на идеи от миналото, но все пак нова.

И затова, между другото, винаги се обръщат много силно към младите хора. Всички фашистки движения са всъщност движения на младите хора. Ако погледнем например историята на италианския фашизъм, негова база, негова основа са многобройните младежки движения, които обхващат всички слоеве на населението – от децата в предучилищна и в училищна възраст до юношите – и момчета, и момичета. За всяка от тези групи са създавани отделни организации. По същия начин в нацистка Германия се формират такива младежки движения.

И Путин прави същото със своята „Юнармия“ и с движението „Наши“ още откакто стана президент. Тоест това е масово младежко движение, което има за цел да подготвя бъдещето.

Сега до голяма степен виждаме същото при Тръмп. Например младежкото движение в Републиканската партия се ръководи от едно момиче, което е, между другото, дъщеря на православен свещеник и се застъпва всячески за Украинската православна църква (Московска патриаршия), твърдейки, че тя е преследвана и т.н.

Тоест тези течения, в частност тръмпизмът и путинизмът, не се отнасят само към миналото, а преди всичко към бъдещето.

Знаем как Путин използва религията, вървейки уверено по стъпките на Петър I.Въпросът за тръмпизма и религията е по-малко очевиден за широката публика.До каква степен религията определя тръмпизма?

Мисля, че дори в по-голяма степен, отколкото тази, в която определя путинизма. Защото ролята на религията, на църквата в Русия е много по-малка от тази на църквите в Америка. Ако 3–4% от хората в Русия ходят на църква, това е много добър показател.

Хората в Русия не ходят на църква, но те, разбира се, имат идентичност. Те се идентифицират с православието. И Путин работи с тази идентичност. Той капитализира тази идентичност, превръщайки я в подкрепа за самия себе си с помощта на своите оператори – такива като патриарх Кирил например. Кирил, който е доминиращата фигура в религиозната руска среда, е фактически оператор на капитализацията на православната идентичност на голяма част от руското население в подкрепа лично на Путин и на войната, която Путин води.

В Америка ситуацията е различна, защото тук религията има много по-голямо влияние, много повече хора ходят на църква, религиозното платно е много по-пъстро. Тук нямат патриарх Кирил, сиреч някой монополист, така да се каже, който да трансформира еднолично религиозните чувства в някакви политически идеи.

Но тенденцията е много сходна. Тенденцията е да се трансформират религиозните чувства, вярата в политическа подкрепа. Друга особеност на религиозните среди – както в Русия, така и в Америка – е отношението на хората към техните лидери. А то е фидеистично, т.е. обратното на рационално.

Класическите политически теории изхождат от факта, че избирателите избират своите политици, следвайки определени рационални критерии. Това означава, че те наблюдават какво обещава политикът, каква е неговата програма и т.н. В средите, които избират Тръмп или Путин, сиреч в религиозните среди, това не работи, рационалността не работи. Там работи вярата. Те вярват в тях. Тази вяра, това отношение се нарича фидеизъм.

Фидеизмът е общ за тръмпизма и путинизма. Каквото и да направи Тръмп – ето сега, да речем, ще срине фондовата борса в Америка или ще започне война, в която ще загинат rednecks – все едно, те ще му простят всичко. Защото към него не се отнасят рационално. Към него се отнасят като към феномен на вярата, като към месия.

Същото е и с Путин. Путин срина руската икономика, той убива масово своите последователи в тази война, но на никого не му пука. Всички са щастливи от това. Защото това е последица от фидеистичното, а не от рационалното отношение към политическото лидерство. И това също е обща черта между Русия на Путин и Америка на Тръмп.

Култ към личността?

Да, това е култ към личността. Това е персоналистичен култ, при който политическият лидер се възприема като някой, който стои над законите, за когото законите не важат.

И дори в едно толкова чувствително към върховенството на закона общество, каквото е американското, виждате, че е възможно това, което Тръмп прави демонстративно, пренебрегвайки законите. Това е също последица от месианството и фидеизма в отношението към лидерите.

 

Архимандрит Кирил Говорун е доктор на философските науки, професор в University College Stockholm, Швеция. Научен сътрудник на Колумбийския университет в САЩ. Завършил е богословие в Киевската духовна академия и в Университета в Атина. През 2007 г. приема монашеско пострижение, а в периода 2009–2012 г. е заместник-председател на Комитета по образование на Руската православна църква.

Архимандрит Кирил Говорун