Украйна има още една хибридна ракета - "Барс", която съчетава технологиите за прозводство на крилати ракети и дронове, пише украинското издание Defense Express.

Тя е със среден обсег на действие (към 800 км) и допълва украинския арсенал, заедно с подобните разработки "Пекло", "Паляниця" и "Рута".

Тези ракети имат бойна глава с тегло между 50 и 100 кг и развиват скорост до около 700 км/ч.

За новата ракета съобщи министърът на стратегическата индустрия на Украйна Херман Сметанин по време на форум, отчитайки, че производството на ракети в Украйна през 2024 година се увеличава 8 пъти. Той не даде повече подробности за новата ракета, но според източници на украинскоезичната редакция на ВВС става въпрос за разработка на частни компании.

"Барс" има значително предимство, че може изцяло да бъде произвеждана в Украйна. Според публикациите тя може да бъде изстрелвана и от самолети, и от наземни установки.

Украинските военни все още разчитат на специфични западни оръжия

В своето вечерно обръщение за 1148-ия ден от началото на пълномащабната война украинският президент Володимир Зеленски каза, че Украйна сама покрива 40% от нуждите на бойното поле. Във военно-промишления комплекс на страната вече работят 300 хил. души.

Освен дронове и снаряди, в Украйна през миналата година са произведени и 154 бронирани гаубици "Бохдана", което надхвърля европейското производство.

Дронове атакуваха на два пъти военна база в руския град Шуя

В своето вечерно обръщение Зеленски отбеляза също така, че Украйна има средствата, за да не остави без отговор атаки като тази с балистични ракети по Суми в неделя (13 април) на християнския празник Цветница. Дронове вече унищожиха пункт на 448 ракетна бригада в Курска област, откъдето беше изстреляна едната ракета по Суми.

Геолокализирани данни пък показаха още две атаки на 16 април с дронове по военна база в руския град Шуя (Ивановнска област). Там е разположена другата военна част, която извърши атаката по Суми - 112 гвардейска ракетна бригада. Вероятно атаката е извършена с дронове "Лютий".

При атаката по Суми бяха изстреляни две балистични ракети "Искандер - М" или севернокорейския еквивалент KN-23. При нея загинаха 35 души, а 119 бяха ранени. Русия заяви, че атаката е насочена към конгресен център, в който се е провеждала среща на военни. Те обаче са се намирали в бомбоубежището на сградата, а най-големите поражения бяха нанесени на улицата.

Министерството на отбраната на Русия съобщава за унищожени 71 дрона през миналото денонощие като 49 от тях - над Курска област.

Въпреки увеличените възможности на военния си комплекс Украйна разчита на западни оръжия, особено по-специфични - например танкове, макар че германската компания Rheinmetall разгръща производството си в страната. Едно от ключовите въоръжения, което Украйна не произвежда сама са системите за противовъздушна отбрана и ракети за тях.

Украински анализатори се опасяват, че системите Patriot например ще бъдат ненужна "купчина метал", ако САЩ прекратят помощта си за страната. Тези системи са важни най-вече за защитата на градовете от ракетните обстрели на Русия.

Украйна предложи на САЩ да закупи 10 системи Patriot за 15 млрд. долара.

Украйна вероятно няма да получи германските ракети Taurus

Украйна все пак едва ли ще получи германските далекобойни ракети Taurus, кометира изпълняващият длъжността генерален секретар на социалдемократите Матиас Мирш, цитиран от германското издание Tagesshau. Преди дни бъдещият канцлер Фридрих Мерц коментира пред обществената телевизия ARD, че не се отказва от заявленията си досега и ако има съгласие между съюзниците, Берлин ще изпрати ракетите на Украйна.

Това накара министърът на отбраната Борис Писториус, който вероятно ще запази поста си в следващия кабинет, да коментира, че има и "класифицирани причини" сегашният канцлер Олаф Шолц да не предава оръжието на Киев.

Мирш отбеляза, че след като Мерц се запознае с всички обстоятелства от службите, решението ще бъде взето в управляващата коалиция.

Вече години Украйна чака решение за ракетите, сочени като едно от най-добрите средства за разрушаване на инфраструктурни съоражения. Шолц смята, че Киев ще нареди унищожаването на Кримския мост с ракетите Taurus, което ще се възприеме като ескалация от Москва.

Никой не знае кога приключва примирието за удари по енергийни съоръжения

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков не можа да отговори на въпроса ще бъде ли продължено или кога ще приключи примирието, което обхваща енергийни съоръжения, пише ТАСС. В брифинг в Москва той посочи, че решението ще бъде взето от върховния главнокомандващ - президента Владимир Путин.

На 18 март Русия предложи частично прекратяване на огъня, обхващащо енергийна инфраструктура и в Черно море в отговор на предложението на Вашингтон за пълно безусловно примирие. Киев прие пълното примирие, но също така се съгласи и на частично прекратяване на огъня, а САЩ публикува постигнатите съгласия с двете страни на 25 март.

Русия обаче смята, че споразумението започва да действа на 18 март и е за срок от 30 дни. Украйна приема за начало на действието на примирието 25 март. Според руски военен кореспондент Русия ще поднови ударите по енергийни съоръжения.

Въпреки че Москва непрекъсато заявява за нарушение на примирието, в последните седмици Киев се въздържа от удари по петролни бази и рафинерии. Украинското военно разузнаване съобщава, че руснаците използват паузата и изграждат мрежи за защита от дронове по стратегически обекти.

Русия още не може да изтласка всички украинци от Курска област

Повече от месец след пробива в Курска област Русия все още не може да изтласка всички украински части извън своята територия. По данни на украинския Център за отбранителни стратегии украинците заемат позиции около Олешня, Горнал, край манастира "Св. Николай", разположен на североизток от Горнал, както и стратегически височини и горски зони около държавната граница. Според събщения в социалните мрежи руските военни са си върнали контрола над манастира.

Сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна за 1148-ия ден от началото на пълномащабната война сочи, че в района са отблъснати 14 атаки на руснаците. Регистрирани са още и 37 управляеми авиационни бомби.

Продължава и операцията на украинците и в Белгородска област.

Най-горещата част от бойното поле поле обаче остава Покровск. По данни на украинските власти в града все още има към 2000 жители, които отказват да напуснат, работят комуналните услуги, лекар и някои търговски обекти. Украинските защитници на града успяват да удържат позициите си, а на 16 април са регистрирани 29 атаки в това направление.

Украинците записват успехи в защитата на Торецк, където ВСУ съобщава за 13 директни бойни сблъсъка. Активни остават боевете и за Лиман, където са регистрирани 16 атаки. За ден украниците съобщават за унищожени девет бронирани машини в Часов яр.

Като цяло ВСУ съобщава за 125 атаки през миналото денонощие по цялата фронтова линия. Руснаците са извършили 94 въздушни удара със 154 управляеми авиационни бомби, както и 6600 артилерийски обстрела по позиции на фронта и в приграничните зони.

Върховната Рада одобри удължаването на военното положение до 6 август

Върховната Рада одобри с голямо мнозинство (357 гласа "за" и само едни против в 450-местния украински парламент) удължаването на военното положение в страната с още 90 дни до 6 август. В Украйна на това гласуване беше гледано и като своеобразен вот на доверие към Зеленски, тъй като неговият мандат изтече, но Конституцията на Украйна не позволява провеждане на президентски и парламентарни избори, както и промяна в Конституцията във време на война.

Бившият президент Петро Порошенко коментира, че не е нужно решението военното положение да бъде удължавано да се взима близо месец преди да изтече сегашното - 9 май. Според него може да има злоупотреба и военното положение да се използва не като защита на Украйна, а като начин да се установи "авторитарен режим".

Председателят на Радата Руслан Стефанчук определи това като руски наратив. Според депутата от управляващата партия "Слуга на народа" Йехор Чернев, зам.-председателя на парламентарната комисия по национална сигурност, отмяната на военното положение в състояние на война ще промени функционалността на държавния апарат и може да спре финансирането за армията. "Фактически това може да доведе до капитулация", каза той, цитиран от парламентарния канал "Рада".

Марко Рубио и Стив Уиткоф започват срещи в Париж

Започва визитата на държавния секретар на САЩ Марко Рубио и представителя на Белия дом за Близкия изток Стив Уиткоф в Париж. Планирани са срещи с министъра на външните работи и с президента Еманюел Макрон. По непотвърдена информация американският президент Доналд Тръмп е искал да изпрати във френската столица само Уиткоф, но натиск от Конгреса го е накарал да включи в делегацията и държавния секретар.

Според предварителните заявки по време на срещите ще бъдат обсъдени въпросите за войната в Украйна, преговорите с Иран и митата за вноса на европейски стоки в САЩ.

Уиткоф на три пъти вече разговаря с руския президент Владимир Путин в Русия.