Миналата седмица взех 12-годишната си внучка на пазар на King’s Road, модния център на Лондон. Тя се появи за излизането с горнище с цветовете на американското знаме, до януари безобиден външен вид.

Но три месеца по-късно се поколебах дали да не я накарам да го смени. Американските неща в момента не са много популярни на King’s Road, нито където и да било в Европа, пише Макс Хастингс за Bloomberg.

Съществуват много по-сериозни прояви на напрежението между нашите два континента, които врат в котела на Доналд Тръмп, а именно отслабващият военен съюз. Миналия месец в американска база в Тексас се проведе среща на НАТО за планиране на военно учение в Литва.

Събитието се оказа напрегнато, тъй като сценарият изискваше разполагането на западни сили за посрещане на руско нашествие. Не беше сигурно дали американски военни ще получат разрешение да участват в събитието и ако да, трябваше ли „врагът“ да бъде посочен с измислено име на мястото на Русия, за да не се гневи Кремъл? Или може би цялото учение можеше да бъде отменено.

Все пак срещата за планирането се проведе, като група офицери от НАТО се събраха около карта на стената. Изведнъж германец, за когото никой дотогава не подозираше, че има чувство за хумор, освободи място с лакът на масата: „Сигурно, каза той, трябва да направят място за руския офицер за връзка, когото президентът ще покани!“. Всички се разсмяха, с изключение на американците.

Горната история ми беше предадена от участник в срещата, все още не съм чул дали военното учение на НАТО ще се състои. Но европейските страни са смаяни, че съществува истинска несигурност на чия страна е Америка сега. Споделянето на разузнавателни данни е под въпрос, защото е невъзможно да се предположи какво може да избере ЦРУ на Тръмп да каже на Москва.

Отношенията между Европа и САЩ са счупен порцелан. Тази трагедия, а това определено е трагедия, може да бъде поправена само чрез някои действия, които са в правомощията на европейците, и още повече чрез поведенческа промяна във Вашингтон.

Първо лесната част – какво Европа вече трябваше да е направила. Тръмп настоява изключително съюзниците на САЩ да поемат по-голям дял от бремето за западната отбрана. Европейските страни трябва да погледнат към собствения си барут, включително спасяването на Украйна, ако изберем това. В поведението на европейските страни има голямо лицемерие. От 2022 г. говорим много за въодушевлението си от Володимир Зеленски, но не сме направили почти нищо извън красивите думи от гледна точка на осигуряване на боеприпаси. Без САЩ Украйна щеше отдавна да е изчезнала. Сега е време да платим или да наблюдаваме как Путин поглъща съседната си страна.

Въпреки това Тръмп се лиши от претенциите си за добродетелност, като се опита да постигне сделка с Русия за разделяне на Украйна, без да се допита до европейците или украинците. Това представлява почти отблъскваща арогантност в стремежа му към американски контрол на украинските природни ресурси. Никой няма да определи дипломацията на Тръмп, както направи Чърчил с американската програма „Заем-наем“ по време на Втората световна война, като „най-непочтения акт в историята“.

Извън проблема с отбраната администрацията атакува демокрациите в Европа, отразявайки отхвърляне на дипломатически норми и жестоко невежество. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс обвини демокрациите в Европа, че накърняват свободата на словото, като регулират речта на омразата и извършват „цивилизационно самоубийство“, като не ограничават имиграцията. В известния обмен на сигнали министърът на отбраната Пийт Хегсет написа на Ванс: „Напълно споделям омразата ви към европейското разхищение. Тя е патетична“.

Третият елемент на американската враждебност към Европа е най-малко податлив на успокоение. Тръмп мрази Европейския съюз. Той счита премахваето му за ключова политическа цел – цел, която изглежда споделя с Владимир Путин. За европейските ръководители, за които ЕС е в основата на техния континент, е трудно да смятат за съюзник президент, които е ангажиран с такъв резултат.

Администрацията се стреми да прави бизнес двустранно с европейските страни и особено с техните крайнодесни политици, отхвърляйки сериозен диалог с Брюксел. При посещението си в Европа Ванс държеше да се срещне с ръководителката на „Алтернатива за Германия“ Алис Вейдел, точно преди изборите в Германия. Италианският премиер Джорджа Мелони, при посещението си във Вашингтон миналата седмица, се постара да подчертае собствената си крайнодясна принадлежност вместо да се представи като ръководител на партньор от ЕС.

Междувременно британският финансов министър беше във Вашингтон в стремеж към търговско споразумение със САЩ, въпреки че страната беше предупредена, че така или иначе ще ѝ бъдат наложени мита. За постигане на сделка екипът на Тръмп се стреми да създаде разделение между Великобритания и ЕС в момент, когато премиерът Киър Стармър иска по-близки отношения след Brexit.

Малко е вероятно кампаниите на Тръмп да успеят едновременно да разстроят ЕС и да го принудят да обърне гръб на Китай. Изправени пред враждебна Америка, европейските страни може би не са достатъчно глупави, за да смятат, че Китай може да бъде приятел, но не могат да го пренебрегнат като търговски партньор.

Има още една сериозна заплаха, създавана от ролята на Тръмп като знаменосец на големите американски технологични компании – че той ще изнудва Брюксел да смекчи регулациите си за социалните мрежи, най-вече за контрола на речта на омразата. Тръмп вероятно ще направи отстъпки на ЕС в търговската си война при условие, че Илон Мъск и неговите приятели получат разрешение да публикуват, каквото искат в социалните мрежи. Ако Брюксел отстъпи, това ще бъде трагедия за нас, особено за децата ни.

Единственото сигурно е, че омразата ще нарасне пред поведение на САЩ, което ни накърнява тежко. Почти всеки европеец със спестявания вижда, че те се стопяват, откакто Тръмп обяви търговска война. Езикът на президента и на хората му подсказва отхвърляне на любезностите, които смятаме за отличителни белези на цивилизованото поведение.

Ще проявят ли редиците на Тръмп интерес към разрива с Европа? Смятам, че не. Културните връзки на САЩ отслабват от десетилетия, тъй като все по-малко американци признават европейските си корени. Макар че 60% от американците подкрепят продължаването на участието на САЩ в НАТО и ООН, само 40% от републиканците дават такава подкрепа спрямо 90% от демократите.

Някои европейци се възхищават цял живот на Америка, тъй като въпреки всичките ѝ недостатъци, смятаха, че тя е на страната на добрите. Всяко действие на Тръмп подчертава отхвърлянето на ангажиментите на страната към свободата, справедливостта и хуманитарните каузи. Презрението му към Европа е толкова шокиращо, колкото ако стар приятел изведнъж ни хване за гърлото.

В последния брой на списанието на Международния институт за стратегически изследвания, най-влиятелния мозъчен тръст в областта на отбраната във Великобритания, се казва, че неприкритата цел на MAGA (от Make America Great Again – Да направим Америка велика отново – бел. ред.) е да раздели и завладее както приятели така и врагове. Тя признава, че НАТО в сегашната ѝ форма вероятно е пътник, тъй като САЩ вече не вярват в нея.

Ако ЕС иска да оцелее, „европейците трябва да инвестират в собствената си сигурност и устойчивост, да се противопоставят на тормоза от другата страна на Атлантическия океан“, пише институтът. Може да се наложи да обърнем гръб на тази администрация и на грозните сили, които тя представлява. Но трябва търпеливо да изчакаме възстановяването на по-добра Америка, което със сигурност ще се случи, когато много американци споделят копнежа ни за това.