Само преди няколко месеца консерваторите в Канада водеха в проучванията, възползвайки се от вълната на радикални десни идеи и реторика, която заливаше света. Но с победата на Либералната партия на Марк Карни Канада се очертава като либерална опорна точка в разединения Запад.
Тези избори може не само да определят вътрешната траектория на Канада, но и да имат значителни последици за нейните международни партньорства в условията на нарастваща геополитическа несигурност.
Докато някои европейски страни и Съединените щати се насочват към изолационизъм, авторитаризъм и обръщат поглед към Изтока, дори флиртувайки с Русия, продължаващото либерално лидерство на Канада засилва нейната позиция на ключов съюзник на Европейския съюз. Центристката и проевропейска нагласа на Карни осигурява стабилност и облекчение за европейците.
От отбраната до търговията и климата, Канада и ЕС споделят дълбоки икономически и стратегически връзки. С либерално правителство тези връзки ще се засилят, предлагайки на двете страни това, от което се нуждаят най-много: надежден партньор с подобни възгледи в момент на трансатлантическа непредсказуемост.
Търговията като стратегическа опорна точка
Какво означава победата на Карни конкретно за отношенията между Канада и ЕС? Изборът на Карни дава нов импулс на сътрудничеството между Канада и ЕС. Неговият „син либерализъм“ приближава Канада идеологически към настоящото европейско лидерство – от центристката Франция на Еманюел Макрон до коалицията, водена от Християндемократическия съюз в Германия – и създава благодатна почва за прагматично сътрудничество.
Търговията остава в основата на отношенията между Канада и ЕС и двете страни трябва да се стремят да я развиват. В сърцевината на това партньорство е Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA), което увеличи търговията между ЕС и Канада с 65 % от 2017 г. насам.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща определи споразумението като успешна история, която е ясно доказателство, че „търговските споразумения са очевидно по-добри от търговските мита“.
Докато САЩ се устремява към икономически национализъм, CETA се превърна в нещо повече от търговско споразумение — то е стратегическа опора в глобалния либерален ред. Една от ранните приоритети на либералното правителство вероятно ще бъде консолидирането и укрепването на CETA. По този начин Канада може да се позиционира като амбициозен партньор, готов да се възползва от новите възможности, докато европейските страни се стремят да намалят зависимостта си от американския пазар.
Климат и енергетика: балансирана програма
Климатът и енергетиката също предлагат нови възможности за сътрудничество. Канада и ЕС лавират между амбициозните цели за декарбонизация и управлението на икономическия и инфлационния натиск. След като отмени канадския данък върху въглеродните емисии в първия ден от мандата си, Карни вече намекна за по-прагматична позиция по отношение на околната среда.
Макар да се ангажира да запази ключовите политики в областта на климата, включително ограниченията за емисиите на нефт и газ, правителството на Карни може да преразгледа подхода на Канада към енергетиката. Това би отразило промените в политиките на някои европейски съюзници в областта на климата.
Този развиващ се трансатлантически консенсус — по-малко насочен към отказ от климатичните цели, а по-скоро към превръщането им в икономически жизнеспособни — проправя пътя за по-тясно сътрудничество, основано на обща цел: укрепване на икономическата конкурентоспособност при запазване на екологичната надеждност.
Както Карни, така и ЕС считат инвестициите в нови технологии за пътя напред. С ускоряването на зелената програма на Европа и въвеждането на нови правила за устойчивост, само страните с високи екологични стандарти могат да бъдат дългосрочни партньори. Канада, при условие че запази курса си в областта на климатичната политика, е в добра позиция да бъде ключов партньор в зеления преход на Европа.
Трансатлантическо сътрудничество в областта на отбраната
Освен в областта на търговията и енергетиката, се очаква да се засили и сътрудничеството в областта на отбраната между Канада и ЕС. Ключов приоритет за новото либерално правителство е най-накрая да достигне целта на НАТО за разходи за отбрана в размер на 2% от брутния вътрешен продукт, което е дългогодишен ангажимент, който предишните правителства не успяха да изпълнят.
Този сигнал за превъоръжаване отразява не само съгласие с очакванията на НАТО, но и по-широко разбиране, че либералните демокрации трябва да бъдат готови да се защитават. Никъде това не е по-належащо от Украйна, епицентъра на геополитическата буря в Европа.
Канада е сред най-надеждните поддръжници на Украйна от началото на пълномащабната руска инвазия, като се присъедини към най-ангажираните европейски държави – Франция, Полша, балтийските държави и, все повече, Германия.
Но с еволюцията на заплахите, бойното поле се разширява и извън фронтовете на Украйна. Хибридни атаки – кибер, дезинформационни кампании и чужда намеса в демократичните процеси – вече заливат всички брегове. Канадската Национална оценка на киберзаплахите за 2025–2026 г. определя държавно спонсорираните кибероперации като една от най-сериозните заплахи за демократичната стабилност, особено от страна на Русия и Китай.
Чрез засилване на сътрудничеството в областта на отбраната Отава се надява да получи място в борбата срещу автокрациите. Въпросът вече не е дали да се ангажираме, а как да поведем в тази ера на многопластови и усложняващи се заплахи от съперници като Русия и Китай, а сега и от САЩ, исторически съюзник на Канада.
Под ръководството на Карни Канада вероятно ще следва прагматичен и глобално ангажиран либерализъм, определено съгласуван с Европа. Тъй като Канада и ЕС търсят надеждни съюзници, за да преодолеят бурята, този подновен западен алианс може да се укрепи около Отава и Брюксел – основан на общи демократични ценности и прагматично лидерство.
