Традиционните партии няма да могат да прехвърлят вината на Русия. Те са тези, които се провалиха

Бях в Сепанца, на северната граница на Румъния с Украйна, преди 35 години. Тогава, късно през нощта, помагах да се роди теле с помощта на тежка метална верига. Когато новороденото, едва държащо се на треперещите си крака, се изправи около три часа сутринта, моят домакин Йон „Попик“ Поп възкликна с ентусиазъм: „Това е демократ!“, пише коментаторът на Bloomberg Марк Чемпион.

Трябваше да си там и тогава, за да разбереш защо това имаше смисъл. Попик беше получил кравата на име Флорика само няколко месеца по-рано – след като Тудор Щетка, новият следреволюционен кмет на селото, беше разпуснал местното колективно стопанство. Към момента на посещението ми бившият професионален футболист и местен герой вече беше арестуван и предаден на съд. Жителите издигнаха барикади и обявиха Сепанца за независима демократична република. Те водиха ожесточени битки със силите на реда. Впоследствие правителството забрани на Щетка да участва в изборите.

Наскоро се върнах в Сепанца, за да разбера какво мислят жителите на селото, което някога толкова упорито се бореше за правото да избира самостоятелно своя прозападен и продемократичен кмет, за предстоящите в неделя президентски избори. Това е повторно гласуване на първия тур, анулиран от Конституционния съд в края на миналата година. Тогава аутсайдерът-националист Калин Джорджеску се класира за втория тур благодарение на вирусна кампания в TikTok. Сега той също е обвинен по наказателни членове и също е отстранен от участие в изборите.

„Всичко е както преди! Казват, че са демократи, но не ни позволяват да гласуваме за този, за когото искаме“, каза ми Мария Поп, племенница на Щетка. „Всички политици са корумпирани и се страхуват, че ако той спечели, ще се окажат в затвора“.

За първи път, според нея, тя повярвала, че революцията от 1989 г., по време на която беше свален комунистическият диктатор Николае Чаушеску и загинаха над хиляда души, е била инсценирана и открадната. В нейните очи същите сенчести сили все още са на власт.

Всички тези твърдения до известна степен са верни. Джорджеску се застъпи за ликвидирането на политическите партии, възхваляваше фашисткия румънски диктатор от Втората световна война и постигна успех в първия тур благодарение на координирана кампания на хиляди инфлуенсъри и ботове, свързани с компании под контрола на Русия. Така че настоящото ръководство на страната наистина има основания да се опасява от затворнически присъди.

Румънският политическа елит като класа е корумпиран. В условия, когато центристките партии в целия Запад губят влияние поради натиска от дясно и ляво, в Румъния историята е същата: социалдемократите и либералите, които си делят властта от 1990 г., просто се редуват на кормилото, за да се задържат на него. Това изглежда като сговор и безспорно е признак за политическа болест.

Както вече писах по-рано тази седмица, вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс сгреши, представяйки Джорджеску – политик с фашистки наклонности и връзки с Русия – като герой на демокрацията. Кампанията му беше акт на саботаж. Но Ванс е прав, че с демократичните институции в Румъния се случват тревожни неща. И не само в Румъния – в Европа също. И в САЩ. Въпросът е какво да се прави с това. А в Румъния отговорът е особено труден.

Румъния, по същество, е консервативна страна. Около една пета от работната сила е заета в селското стопанство – срещу 4% средно за ЕС. Повече от 40% от населението живее в селските райони. Това е една от причините, поради които бившият член на Политбюро на комунистическата партия Йон Илиеску и други бивши съратници на Чаушеску, превърнали се в Социалдемократическа партия (PSD), успяха да победят след антикомунистическата революция. Техните лозунги за стабилност и приемственост се оказаха убедителни. Оттогава те са на власт през по-голямата част от времето – сами или в коалиция.

„Престъплението“ на Щетка, от гледна точка на Илиеску и неговите съратници от 1990 г., е, че той незабавно предава колективизираните земи и добитък на селяните, които имат родови права върху тях. Той възприема революцията буквално. А правителството искаше да контролира процеса и да жъне плодовете. То подкрепяше комунистическите чиновници от Сепанца, които често бяха пришълци и съответно нямаха права върху земята. Щетка се присъедини към студентските протести в Букурещ, участниците в които обвиняваха Илиеску в узурпиране на властта и искаха неговата оставка.

„По това време (през 1990 г.) имах надежда, че ще станем като Запада“, разказа ми Георге Стан, стар приятел на Щетка и Попик. „А сега всичко е по-лошо. Не по-лошо от времето на Чаушеску, но много по-лошо от нашите надежди.“

И точно това трябва да се промени. Нито революцията от 1989 г., нито влизането в ЕС оправдаха очакванията на избирателите, особено в бедните селски райони, които останаха на заден план. Не става въпрос само за политика. Повечето румънци все още живеят в бедност, а корупцията в страната тревожеше Брюксел още преди влизането в ЕС. Малките подкупи – например за получаване на „безплатна“ медицинска помощ – все още са обичайно явление. Разбира се, от 1990 г. насам бяха проведени важни реформи, но напредъкът беше твърде бавен, недостатъчно дълбок и слабо забележим в места като Сепанца.

През 1990 г. Сепанца беше изключение – до голяма степен благодарение на Щетка, но и защото жителите на селото видяха пътя към частни доходи: търговия с вълнени одеяла, сувенири, отдаване на стаи под наем на туристи. Известното „Весело гробище“ с ярки рисунки и сатирични надписи на дървени надгробни плочи вече тогава привличаше вниманието. Но сега Сепанца не е изключение. През ноември за Джорджеску гласуваха и тук.

Доверието изчезна. Образова се празнота и въпросът е само кой ще я запълни и дали този някой ще работи за благото на избирателите или ще реализира лична програма. Днес Румъния се нуждае от втора, тиха революция. Но рискът харизматичен авантюрист да спечели подкрепа, манипулирайки масовите илюзии и под претекста на „волята на народа“, да разруши върховенството на закона, стана твърде висок.

Дори за идеалния кандидат успехът няма да бъде лесен. Действа политически „порочен кръг“: ако изведнъж спечели някой друг, но компетентен – да речем, кметът на Букурещ Никушор Дан, който се кандидатира като независим – то за радикални реформи той ще се нуждае от желязната подкрепа на парламента и правителството. А това е малко вероятно, защото промените ще трябва да засегнат именно тях.

На твърдия десен фланг наследник на Джорджеску стана лидерът на партията „Алианс за обединение на румънците“ Джордже Симион. Неговата консервативна програма е фокусирана върху Бога, семейството и нацията. Най-вероятно той ще победи в повторен първи тур тази неделя и може да спечели президентските избори на 18 май. Ако това се случи, той ще трябва да реши какъв лидер иска да бъде: Джорджа Мелони? Виктор Орбан? Каквото и да е, за да победи, той вече няма нужда от руски ботове.

Както се изрази 35-годишният Бенат Щетка, роден в селото и върнал се от Швейцария: „Тези избори са резултат от всичко, което се случи през последните 30 години. Хората харесваха Джорджеску не защото беше привърженик на суверенитета или заради думите му. Те го харесваха, защото беше просто различен“.

В неделя румъните ще продължат да търсят този „различен“.