Доналд Тръмп не знае дали трябва да спазва американската конституция. Той заяви това в неотдавнашно интервю за NBC. Американците, разбира се, се стреснаха: в крайна сметка от времето на Джордж Вашингтон насам всеки президент е полагал клетва за вярност към Конституцията и е невъзможно да се съмняваме в нейната задължителност.

Но няма какво да се учудваме: от самото начало Тръмп не крие симпатиите си към авторитарните лидери, нито желанието си да преориентира Америка към режим, подобен на този на Путин, при който президентът еднолично решава всички държавни въпроси. А както знае всеки лидер, стремящ се към авторитарна власт, за да контролираш една държава, трябва да подчиниш основния ѝ закон.

Завоят към авторитаризъм за Тръмп и неговия екип стана възможен благодарение на подкрепата на част от населението, което е готово да пожертва върховенството на закона в името на забавянето на демографските промени.

Масовият приток на мигранти (над 11 млн. души, предимно от Централна Америка и Карибския басейн, живеят в САЩ без разрешително за пребиваване) тревожи много избиратели. Този страх подхранва желанието за „твърда ръка“, която да спре притока на чужденци, дори ако при това се нарушават правата на човека.

Тръмп, подобно на други популистки лидери, е осъзнал, че омразата към мигрантите е ценен актив. Докато в първите две кампании Тръмп само обещаваше да построи стена на границата с Мексико, за да възпре мигрантите, в последната той вече залагаше на сигурно и обещаваше масови депортации и изграждане на специални лагери и затвори за тази цел.

Тази реторика се увенча с успех и след изборната му победа предопредели първите законодателни стъпки на Тръмп: един от първите укази, които Тръмп подписа тази година, цели да отмени автоматичните права на гражданство за децата, родени на територията на САЩ. Това право става част от Конституцията през 1868 г., когато след Гражданската война и премахването на робството е приета 14-та поправка. Новият закон гарантира гражданство на освободените бивши роби, родени в Америка. Това право е оспорвано в съда само веднъж в историята на САЩ – през 1898 г., когато в страната цари омраза към китайските имигранти. Делото се отнася до млад мъж, роден в Сан Франциско от китайски родители. След като пътува до Китай, му е отказано да влезе в Америка. Като отхвърля правото на мъжа да получи гражданство, американският прокурор пише: „Уонг Ким Арк винаги е бил китаец поради своята раса, език, цвят и облекло“. Върховният съд се колебае една година, но накрая се произнася в полза на Арк, като потвърждава, че всеки, роден в САЩ, е гражданин, независимо от гражданския статус или расата на родителите му.

Това решение на съда спасява демокрацията, като гарантира, че в САЩ се развива нормално гражданско общество. Между 1900 г. и 1915 г. в Америка пристигат 15 милиона имигранти от Южна и Източна Европа и ако не беше решението на Върховния съд, страната скоро щеше да бъде залята от изгнаници, родени в Америка, но лишени от права.

Днес много американци отново се надяват, че американското право и съдилища ще спасят демокрацията, и 22 щата вече са подали искове срещу решението на Тръмп, с което се отменя 14-ата поправка. Досега съдилищата не са се провалили. Миналата седмица двама федерални съдии от два различни окръга блокираха опита на президента да отмени правото на „гражданство при раждането“ за деца, чиито родители са в САЩ незаконно или имат временно пребиваване. Окръжният съдия от Сиатъл Джон Коенур (назначен от републиканския президент Роналд Рейгън) обрисува действията на Тръмп с особено остър тон. „Тръмп просто се опитва да измени 14-та поправка по политически причини“, каза съдията. „Според него (Тръмп. – А.Б.-К.) върховенството на закона е нещо, което трябва да бъде заобикаляно или пренебрегвано, независимо дали заради политическа или лична изгода. В тази съдебна зала и под мое ръководство върховенството на закона е неизменен критерий и аз неотклонно ще се придържам към него“, заяви съдията.

Както и в края на XIX и XX век, отмяната на 14-ата поправка може да се превърне в социална катастрофа. Всяка година в САЩ се раждат около 250 000 деца, чиито родители нямат разрешение за пребиваване. Ако 14-ата поправка бъде отменена, новородените бебета веднага ще се окажат без право на безплатна медицинска застраховка. С течение на времето, без гражданство или права, тези хора ще бъдат обречени на изолация и експлоатация.

Поддръжниците на властта при репресивни режими често са убедени, че ще пострадат само „аутсайдерите“, но те грешат: беззаконието и бруталността рано или късно ще засегнат всички. В страна, в която никога не са били признавани наследствените привилегии на кръвта и в която титлите и привилегиите никога не са се предавали по наследство, всички американци ще трябва да доказват произхода си, за да претендират за граждански права. Тази дълбоко неамериканска идея би направила милиони граждани уязвими за репресии: в крайна сметка в страна на имигранти не винаги е лесно да докажеш, че твоите родители или баби и дядовци са били граждани на САЩ.

Без съмнение администрацията на Тръмп ще обжалва и делото ще стигне до Върховния съд. Но е трудно да се повярва, че Върховният съд, колкото и консервативен да е той, ще приеме разрушаването на основите.

Тръмп губи и в друго важно дело, също свързано с имигранти. Администрацията на Тръмп депортира група мигранти от Венецуела в Салвадор, където те бяха затворени в затвор за най-опасните престъпници. Без да представи никакви доказателства, администрацията уверяваше, че тези хора са замесени във венецуелски организирани престъпни групи, но според журналистически разследвания много от тях не са участвали в никакви престъпления – нито в САЩ, нито в родните си страни.

За да извърши подобен акт на очевиден произвол, администрацията на Тръмп използва древния Закон за чуждестранните врагове от 1798 г. Този закон дава на правителството на САЩ правото да задържа и дори да депортира имигранти без съдебен процес. Той се използва по време на обявена война и когато САЩ са изложени на риск от инвазия от чужда държава. Преди тази година законът е бил използван само три пъти – по време на войната от 1812 г. и двете световни войни. По време на Втората световна война той позволява интернирането на хиляди имигранти от японски произход. (През 1988 г. правителството на САЩ официално се извини за тези действия и изплати обезщетения на жертвите.)

Днес редица окръжни съдилища са постановили, че използването на закона от 1798 г. от Тръмп е неправомерно: все пак САЩ не са във война с Венецуела. Освен това Върховният съд също постанови, че депортирането без съдебен процес е незаконно. Но съдилищата не успяха да спрат депортациите веднага. Адвокатите сега се борят за онези венецуелци, които вече са депортирани в Салвадор, и вече постъпват първите решения на съдиите, които изискват връщането на незаконно депортираните хора. Въпреки това президентската администрация продължава да следва същата линия и онзи ден окръжният съд в Бостън блокира принудителното прехвърляне на група мигранти в Либия. Нещо повече, президентът е предоставил на специалната емигрантска полиция правомощията да задържа хора без съдебни заповеди, включително и арести по домовете.

Напук на съдебните решения Тръмп се хвали с незаконните депортации. Например по време на речта му в Мичиган по повод първите 100 дни от президентството му на огромен екран беше показано видео, на което приклекнали мъже са влачени по затворнически коридор, след което са стригани до голо, преди да бъдат вкарани в клетки с белезници и окови. Когато екранът изгасна, тълпата ревна възторжено и скандира: „САЩ! САЩ! САЩ!“ (Въпреки това тълпата далеч не беше толкова голяма, колкото на Тръмп би му се искало – поне една четвърт от местата в залата с 4000 места бяха празни).

Както и при премахването на правото на гражданство по рождение, тръмпистите не бива да се радват на страданията на другите: президентът вече заплашва да депортира и американски граждани, а ако върховенството на закона бъде отслабено, всички могат да бъдат изложени на риск.

Ефектната бруталност, която съпътства беззаконието и е изчислена за изкореняване на човечността, много напомня на похватите на режима на Путин. Така например видеото с репресията над венецуелците прилича на кадрите, показани по руската телевизия, когато обвинените за терористичния акт в „Крокус“ бяха доведени в съда с ясни следи от ужасни изтезания. В това отношение Тръмп има от кого да се учи.

Има и много учители в унищожаването на върховенството на закона. Например след пожара в Райхстага през 1933 г. Хитлер въвежда извънредно положение под претекст за борба с комунистите. Това открива пътя за репресивно законодателство и дава на Гестапо (тайната държавна полиция) специални извънзаконови правомощия. Любопитно е, че в ситуацията с мигрантите Тръмп също прибягва до фактическо обявяване на извънредно положение и разширяване на полицейските правомощия. Въпреки че историческият контекст е различен, самата логика на действията предизвиква тъжни асоциации.

Виктор Орбан също се бореше с върховенството на закона, като принуждаваше съдиите да се пенсионират, попълваше съдилищата със свои пълномощници и в крайна сметка променяше конституцията. Путин също промени Конституцията и подмени съдилищата, като в това отношение постигна пълен успех.

Подобно на други автократични лидери, Тръмп умишлено влиза в противоречие със съдебната власт: „Не можем да позволим на шепа комунистически радикално леви съдии да възпрепятстват прилагането на нашите закони и да поемат отговорности, които принадлежат единствено на президента на Съединените щати“, заяви Тръмп по време на реч в Мичиган.

Но за разлика от много други авторитарни лидери, президентът на САЩ повежда борба със съдебна система с вековен демократичен опит и засега съдиите удържат защитата.

*Анна Бродски-Кроткина е журналистка и преподавателка в Университета на Вашигтон и Лий, щата Вирджиния