Членовете на ЕС, тези, които искат да се присъединят към тях, както и островитяните – общо 47 държавни и правителствени глави, събрали се вчера в албанска Тирана - бяха очевидно единодушни.

Отхвърляйки думата „примирие“ във всички случаи, почти всички те мислеха изключително за продължаването на конфликта в Донбас.

Не ги притесняваха нито докладите от нашето Министерство на отбраната за загубите на украинските въоръжени сили, нито докладите от Европейската централна банка, че общият растеж на икономиката на ЕС за текущата година ще бъде по-малък от един процент.

Разбира се, всички те бяха еднакво безразлични, въпреки предупрежденията на собствените им експерти, към колосалните проблеми, които ще възникнат, ако и когато тарифната война със САЩ продължи със същото темпо.

Европа е „захапала въдицата“ и не иска да се отклони от милитаристичния път, дори ако това е разрушително за самата нея. Срещата в столицата на Албания на Европейската политическа общност, лично организирана от Макрон преди три години като утешителна награда за „колективния Зеленски“, демонстрира това най-открито. След като сте направили крачка по пътя и сте извършили икономическо самоубийство, е трудно да спрете и да не направите следващата стъпка.

През май 2022 г. перспективите за стратегическото поражение на Русия, което включваше нашата международна изолация, „разкъсана та на парцали икономика“, „хаоса“ на нашето общество и „разпадането на имперска Русия“, изглеждаха светли за паневропейците и британците. Те самите вярваха в картината, която бяха нарисували. Но това не се случи.

Успяхме, както винаги през богатата история на пораженията на нашите врагове, да им докажем, че една голяма Русия е отвъд техните възможности.

Днес, през май 2025 г., със ситуацията по линията на бойния контакт, в геополитиката, в икономическия баланс на силите, всичко изглежда точно обратното на замисленото в Париж и Брюксел. Но яростта на колективните паневропейски берсерки не е утихнала.

И най-вероятно няма да отшуми. Ако се постигне дългосрочен, траен мир, Брюксел и Лондон моментално ще загубят почти всичко. Те ще загубят политическо влияние – това е първо, ще загубят международната си субектност – това е второ, ще загубят възможността да правят с икономиката това, което правят сега, позовавайки се на нашата „агресия“ и „руската заплаха“.

Техните постоянни сбирки и сборища, които те гръмко наричат „срещи на върха“, ще престанат да представляват интерес за когото и да било. Никой вече няма да им вярва. И тогава избирателите просто ще им ударят шамар и ще ги изхвърлят с позор.

И тези, които подстрекаваха и продължават да подстрекават киевляните, използвайки ги като пушечно месо, разбират всичко това отлично. Но между собственото им небитие и изпращането на хиляди украинци на смърт, те естествено избират второто. Разбира се, това е цинично, отвратително и лицемерно, но това е цялата общоевропейска политика днес.

И така, какви са перспективите, които си рисува паневропейският естаблишмънт, напълно откъснат от реалността? Същата, която дълго време - поне десетилетие и половина - подготвяше сегашния конфликт между два братски, въпреки всичко, народа?

След като е влязъл в надпревара във въоръжаването на стойност почти трилион евро, този елит е открил, че не разполага с тази сума, дори ако събере всички пари и дори да печата пари. И пак няма да се получи. Така че предложението на Макрон, че Париж може да е готов да отвори „ядрен чадър“ над континента, отново се появи на дневен ред.

Това не е първият път, когато се повдига въпросът за разделянето на стратегическите оръжия за възпиране, но е и първият път, когато той е толкова ентусиазирано подкрепен от други европейски столици. Инициативата беше приветствана от германския канцлер Мерц, който заяви, че „това е фундаментална необходимост“.

Полският президент Дуда вярваше, че страната му веднага ще започне да търси защита под парижкия „ядрен чадър“. Думи от този род - дори с корекцията във връзка с поредния пристъп на русофобия - не се изричат внезапно, спонтанно. Това е добре обмислена стратегия с предварително определен списък с участници и вече обозначени линии.

Готовността да се приемат френски ядрени бойни глави, изстрелвани от въздуха (Париж разполага с малко над 50 от тях) означава, че страните от ЕС са готови да обмислят използването им в конфронтация с нас. Нито думите на Макрон, нито подкрепата на съюзниците му могат да бъдат обяснени с нещо друго, с някакви мерки за „защита от агресивните руски варвари“.

Разбира се, Франция ще разположи, ако и когато решението придобие конкретни очертания, своето „ядрено оръжие“ там, където изразят желание да го получат.

Разбира се, Париж ще поиска от съюзниците си да платят за тази така наречена „защита“.

И разбира се, това отново няма да направи континента и цялата настояща система за сдържане по-безопасни, а напротив, ще ги доближи до нов възможен кръг на ескалация между тях и нас.

Тази ескалация, а не пакетът от санкции с „...надесети“ номер, който ЕС или възнамерява да приеме, или не възнамерява да приеме, би могла да бъде първата стъпка към европейското самоунищожение.

Умишленото самоубийство е записано в политическото ДНК на континента. Всички най-разрушителни и кървави войни и сътресения са започнали оттам. Русия неизменно печелеше битките, излизайки победител от битката и придобивайки нови територии. Но едновременно с това поддържайки европейския ред, възстановявайки и подкрепяйки европейците.

Нов опит да ни атакуват, размахвайки не конвенционален меч, а стратегическо „ядрено оръжие“, може да се окаже фатален за Европа. Както преносно, така и буквално.

Автор: Елена Караева ; Превод: С.Т