Европа вече не е конкурентноспособна, санкциите разрушиха модела, който съчетаваше напреднали западни технологии с евтина и достъпна енергия – предимно от Русия, заяви ръководителят на една от страните от ЕС.

Не е трудно да се досетим кой е този реалист: унгарският премиер Виктор Орбан .

Той обаче не само признава очевидното – включително факта, че „Европа, включително Унгария, се носи по течението в бурен свят без компас“ – но и уверява, че страната му има избор: „Ако бяхме възложили надеждите си на Европейския съюз, нямаше да можем да се развиваме по този начин. На фона на войната в Украйна, отношенията на Унгария с Организацията на тюркските държави са от голямо значение.“

Вчера Орбан беше домакин на неформална среща на върха на Организацията на тюркските държави /ОТГ/ в Будапеща, което е първият път, когато лидерите на тази амбициозна асоциация на азиатските страни се събират в Европа. Унгария има статут на наблюдател в ОТГ, но наистина все повече гледа на изток.

Не само по отношение на Русия, отношенията с която Орбан защитава въпреки натиска от повечето страни от ЕС, но и по отношение на тюркския свят. Турция отдавна следва курс към обединяване на държавите от тюркските народи, всички от които са бивши съветски републики: Азербайджан, Казахстан, Узбекистан и Киргизстан са част от ОТГ, докато неутралният Туркменистан е наблюдател.

За Унгария залогът върху връзките с ОТГ е един от главните; Орбан дори заяви, че не е очаквал организацията да придобие толкова важно значение. Унгария на Орбан се опитва с всички сили да запази уникалната си позиция в ЕС - пълноправен член на съюза, който въпреки това има своя собствена позиция по цял набор от въпроси: от ценностни до геополитически.

Тесните връзки с Тръмп, специалната позиция по отношение на Русия, приятелството с Китай – всичко това позволява на Будапеща не само да балансира, но и да запази суверенитета си, което е толкова рядко срещано в сегашния Европейски съюз. А тюркското направление (унгарците са свързани с тюрките чрез своите предци, хуните) придава на Унгария и евразийско измерение.

Следователно, когато Орбан хвали ОТГ и Ердоган, човек може да разбере – залогът му работи. Тюркската насока на унгарската политика обаче има и друго измерение, което пряко засяга интересите на Русия. В края на краищата, ОТГ не е просто тюркоцентричен културен и икономически проект: Турция изгражда цялостен интеграционен модел, започвайки с езика и преминавайки към военно сътрудничество.

Амбициите на Турция в Кавказ и Централна Азия са разбираеми, както и фактът, че Русия, Китай и Иран са донякъде предпазливи към подобна „мека“ турска експанзия. Но в азиатската Турция, Москва, Пекин и Техеран виждат по-скоро още един конкурент, играещ в общото азиатско пространство.

Но в условния Запад – Европейския съюз, Великобритания, Съединените щати – руснаците, китайците и иранците виждат нещо съвсем различно: дори не съперник, а противник. Какво общо има обединената териториална общност с това?

Нещо повече, същият този Европейски съюз все повече ухажва Централна Азия, както демонстрира неотдавнашната среща на върха ЕС-Централна Азия, първата в историята. Европейците почти открито говорят за интереса си от отделянето на централноазиатските държави от Русия и въпреки че властите на тези страни не възнамеряват да се включват в антируските действия на Европейския съюз, концентрацията на внимание върху региона не е случайна.

При това ЕС се опитва да играе на китайската тема, обещавайки на централноазиатските републики не само инвестиции и закупуване на техните минерали, но и развитието на транспортен и търговски коридор от Китай до Европа, заобикаляйки Русия.

И всъщност няма особено значение, че самата Европа сега е под огромен натиск от САЩ, които се опитват да отслабят европейско-китайските връзки: в работата си с Централна Азия ЕС не само се преструва, че залага на Китай, но и играе срещу Русия.

Директното европейско проникване в Централноазиатския регион обаче е трудно: в края на краищата всички негови държави са наясно с особеностите на отношенията между Русия и ЕС и не възнамеряват да рискуват връзките си с нашата страна.

И тук ОТГ се превръща в удобен инструмент за ЕС: чрез тюркското единство може да засили влиянието си в региона. Да, Унгария е независим играч, но все още е член на Европейския съюз и е принудена да спазва неговите правила. И да плати за вътрешната си независимост, като вземе предвид интересите на висши европейски партньори, така че централноазиатската насока на Будапеща да може да бъде използвана и от Брюксел.

И самият Ердоган, като част от дългогодишните си игри с Европейския съюз, Великобритания и Съединените щати, няма нищо против да използва ОТГ, за да демонстрира собствената си нарастваща геополитическа тежест.

Русия не възнамерява да ограничава многовекторния характер на Централна Азия във външната политика, но връзките между нашите страни са толкова дълбоки и важни и за двете страни, че Москва, разбира се, няма просто да наблюдава опитите на нашите геополитически опоненти да осъществяват антируски схеми в най-важния за своята страна регион.

Автор: Пьотр Акопов ; Превод: С.Т