Успехите на Русия на фронтовата линия в Украйна са важна причина Владимир Путин все още да не е готов да се присъедини към усилията на президента на САЩ Доналд Тръмп за мир. Някои от съседите му се опасяват, че успехът на военната машина, която сега движи икономиката му, означава, че той никога няма да го направи, пише Wall Street Journal.

В ранните етапи на войната руският президент подготви страната за дълъг конфликт. Путин пренастрои икономиката, за да произвежда рекорден брой танкове и гаубици, като в същото време използва значителни бонуси при подписване на договори, достигащи годишната заплата, за да набере огромна армия. В един момент повече от хиляда новобранци се записваха всеки ден, за да участват във войната.

Това увеличение спаси Москва от първоначалните загуби, които претърпя, след като не успя бързо да превземе Киев преди три години. Сега то отново помага на руските сили да настъпват на запад, като през последния месец завзеха повече от 160 кв. км. Постиженията дадоха на Путин свободата да забави мирните преговори и да се отметне от преките разговори с украинския си колега Володимир Зеленски въпреки нарастващия натиск от Европа и собственото раздразнение на Тръмп от липсата на напредък за прекратяването на войната.

Но ако или когато Путин е готов да сключи мир, спирането му да трупа военни сили може да се окаже по-сложна задача.

„За Русия е напълно наложително да продължи да разчита на военната си промишленост, тъй като тя се превърна в двигател на икономическия растеж“, казва Александър Коляндр, старши сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика. „За известно време за Русия ще бъде почти невъзможно да намали военните си разходи“, допълва той.

През последните години руската оръжейна промишленост получи стимули за милиарди долари, за да засили производствените линии и да ги поддържа в главоломен непрекъснат режим на работа. Притокът на средства повиши заплатите – отчасти, за да се конкурират с възнагражденията в армията, и стимулира повишаването на жизнения стандарт на хиляди руснаци в по-бедните райони на страната.

„Не съм сигурен, че самият Владимир Путин има стратегия за прекратяване на войната“, заяви вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс след срещата си с папа Лъв XIV, изказвайки предположения пред репортери защо Путин не е откликнал на усилията на Тръмп за прекратяване на враждебните действия.

Тръмп е все по-склонен да критикува Путин за отказа му да прекрати враждебните действия. През уикенда той заяви в публикация в социалната си мрежа, че руският ръководител е полудял и каза пред репортери, че „той убива много хора, не съм доволен от това“. Във вторник Тръмп изрази разочарованието си в друга публикация.

„Това, което Владимир Путин не осъзнава, е, че ако не бях аз, на Русия вече щяха да са се случили много лоши неща, искам да кажа НАИСТИНА ЛОШИ. Той си играе с огъня!“, написа Тръмп.

Ако войната в Украйна приключи, някои от съседите на Русия се тревожат, че военната икономика може да се пренасочи към тях.

В прибалтийския регион естонските военни плановици обсъждат мрачно възможността за пренасяне на войната на територията на страни членки на НАТО. В Казахстан анализаторите следят внимателно за сигнали, че Русия може да настъпи към северната част на страната, където все още живее многобройно етническо руско население.

Тези опасения се дължат отчасти на убеждението, че Кремъл би предпочел да задържи десетките хиляди войници да се сражават на някоя друга фронтова линия вместо да върне закоравелите в битките и често травмирани мъже у дома. След края на Втората световна война съветският лидер Йосиф Сталин смятал завръщащите се ветерани за заплаха и изпратил много от тях в ГУЛАГ, за да се отърве от вътрешния натиск, който те можело да предизвикат.

Днес мирът вероятно би довел до демобилизация на много от стотиците хиляди военнослужещи в Украйна, особено на тези, които са подписали краткосрочни договори, и връщането им към цивилния живот в момент на забавяне на икономиката и ръста на заплатите.

„Няма да е добра идея тези заплати да се намалят радикално или за много кратко време“, казва Володимир Ищенко от Свободния университет в Берлин. „Не е добра идея държавата да разочарова въоръжени мъже“, допълва той.

Ако сраженията в Украйна приключат, руската армия все още ще има нужда от хора. Оръжейната промишленост ще продължи да произвежда оръжия и автомобили, необходими за замяна на съветските запаси, загубени на фронтовата линия, но с по-бавни темпове, отколкото по време на войната. Загубата на работни места в заводите, заедно с все по-стагниращата икономика, може да предизвика недоволство сред хората, които видяха, че войната доведе до най-голямото преразпределение на богатството след разпадането на Съветския съюз.

„Без екзистенциална криза като войната в Украйна би било трудно да се оправдае продължаването на наливането на пари в отбранителната промишленост с темповете, с които вече го правим“, казва Руслан Пухов, ръководител на Центъра за анализ на стратегиите и технологиите в Москва. „А Путин – дори и да казват, че е зъл тоталитарен ръководител, е много чувствителен към това какво мислят и искат хората“, допълва той.

Вече има признаци, че подемът от войната и повишаването на заплатите и на жизнения стандарт започват да губят пара. Понижаващата се цена на петрола добавя още една нотка на несигурност за бъдещето.

Някои оръжейни отрасли проучват идеята да се опитат да изнасят допълнителното си производство и да се върнат към разцвета на Русия като втория по големина износител на оръжие в света – позиция, която тя заемаше преди началото на войната. Но според анализатори това е малко вероятно за промишленост, която вече е загубила пазарен дял в Азия и Африка, има множество клиенти, които зависят от кредитите на Русия за закупуване на оръжия и е отдала приоритет на количеството пред качеството.

В някои отношения Русия се намира в положение, подобно на това на САЩ след Втората световна война или на нацистка Германия преди войната, когато техните оръжейни отрасли бяха двигателите на растежа. Но за разлика от САЩ, където напредъкът във военната област се пренесе в гражданския сектор – като например масовото производство на пеницилин или интернет, руската отбранителна промишленост едва ли ще доведе до технологични пробиви, които да стимулират устойчив растеж.

Вместо това, докато цивилната икономика страда от недостиг на работна ръка, което доведе до повишаване на цените на яйцата и на картофите, някои смятат, че свиването на оръжейната промишленост е неизбежно. Начинът, по който ще се управлява това забавяне, ще бъде от решаващо значение.

„Когато намалявате фискалните стимули, трябва да сте много внимателни... има много хора, които са заинтересовани тази въртележка да продължи“, казва Коляндр.